Решение № 13118 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13118 гр. С, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110130254 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „Р“ № 14А, срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „А М“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20: по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожност на договор № *******/04.04.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит – поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че сключил договора по реда на ЗПФУР, но в него липсвала ясно разписана методика на ГПР и неправилното му посочване с оглед уговореното обезпечение за поръчителство в полза на трето лице, като сочи, че задължително условие за сключването на договора е предоставянето на същото обезпечение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, доколкото обезпечението е предоставено по отделно правоотношение с трето лице, срещу което не е предявен иск, нито е предоставено като горепосоченото задължително условие, и бил ненадлежна страна. Ищецът се съгласил предварително, че за сключването на договора е необходимо да сключи договор за гаранция.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на иска, който е предявен именно срещу ответника като страна по процесния договор, чиято действителност е атакувана, а не е предявен иск за прогласяване недействителност на договора за гаранция (поръчителство) с Мюлтитуд Банк, което не е страна по договора за потребителски кредит.

За основателността на иска ищецът следва да докаже: сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната 1 клауза – противоречие със закона.

В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор, както и своите възражения.

С окончателния доклад е отделено за безспорно между страните сключването на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, което се установява и от неоспорения от ответника договор към исковата молба.

Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит № ******* от 04.04.2024г. между ищеца Н. Т. Т., от една страна, като кредитополучател, и ответника „Ф Б“ ЕООД, от друга страна, като кредитор, ищецът се е задължил да предостави на ищеца заем в размер на 4000 лв. еднократно, а ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорна лихва в размер на 1400 лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 23,33% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,66% в срок до 26.09.2025 г. съгласно погасителния план, част от преддоговорната информация съобразно стандартния европейски формуляр (СЕФ), като общата дължима сума по кредита е в размер на 5400 лв. (чл. 3 от договора). В погасителния план е посочено, че кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 5400 лв. на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, с първа падежна дата – 04.05.2024 г. и последна падежна дата – 26.09.2025г. (част 3, чл.5 от СЕФ).

В чл. 5 от процесния договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank - гарант, в полза на дружеството кредитор, като с одобряването на обезпечението от дружеството уговорката не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е приложен договор за гаранция № ******* във формата на поръчителство, сключен между Multitude Bank p.l.c., от една страна, в качеството му на гарант (т.1.1) и Н. Т. Т., от друга страна, в качеството му на клиент (т.1.2), а като кредитор е означен „Ф Б“ ЕООД. В т.1.5 от същия договор е посочено, че гарантът се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, а таксата за предоставяне на поръчителство е в размер на 4240 лв. , разпределена на 18 месечни вноски съгласно погасителния план, който е неразделна част от този договор, с начална падежна дата – 04.05.2024г. и крайна падежна дата – 26.09.2025г. – т.1.7. Видно от договора за поръчителство клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит от кредитора, като не е предложил за него поръчител да бъде друго частно лице. Предвидено е, че договорът за гаранция се прекратява, ако кредиторът не предостави потребителски кредит на клиента или той се откаже от договора за потребителски кредит съобразно условията в него. Клиентът е подписал декларация, съгласно която изходящите изявления от неговия Идентификационен код или Код за потвърждение (описани в чл.4 от Общите условия на договора) имат силата на електронни изявления, удостоверени с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

По делото е прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е описало в констативно – съобразителната част процедурата по сключване на договор за потребителски кредит през сайта*************, като е проследило стъпките за въвеждане на данни и преминаване през отделните етапи на заявлението, включително стъпката за избор на гарант/поръчител. Вещото лице е 2 установило, че кандидатстването за отпускане на „Кредит на вноски“ от ответното дружество „Ф Б“ ЕООД се осъществява чрез специално създадена за целта форма в системата, която се намира на адрес * ******************************. Тя е достъпна от началната страница (* **************) и се състои от следните 3 стъпки: първа стъпка, в която потребителят избира сума на заема (между 400 лв. и 7000лв.), срок на заема (от 2 до 18 месеца), попълва свои лични данни, като три имена, електронна поща, телефон и ЕГН и потвърждава политиката за поверителност; втора стъпка, в която потребителят преглежда и може да коригира данните от първата стъпка и допълнително попълва още лични данни, като семейно положение, държава на раждане, място на раждане, източници на средства, месечен нетен доход, адрес по лична карта, начин на получаване на парите (EasyPay или банкова сметка), опция за автоматично погасяване с карта, данни за лична карта, гражданство, причина за заема, вид, сфера и период на заетост, декларация по чл.36 ЗМИП, съгласие за предоставяне на финансови данни и други условни полета (напр. банкова сметка). В тази стъпка вещото лице посочва, че задължително се избира и гарант с една от 2 възможни опции:

„Гаранция от Multitude Bank (не желая да представя личен гарант)“ и „Личен Гарант/Поръчител“. В случай, че потребителят избере втората опция, той трябва да попълни и данни за поръчителя. На тази стъпка заемополучателят е длъжен да потвърди и условията и сроковете за получаване на бърз кредит, както и преддоговорната информация. При избор на опция „Гаранция от Multitude Bank (не желая да предоставя личен гарант)“ се визуализират примерни месечни вноски по гаранция от Multitude Bank във вида им на погасителен план, а при избор на опцията „Личен Гарант/Поръчител“ се визуализират изискуемите лични данни относно избрания персонален гарант/поръчител като име, телефонен номер, ел. поща, ЕГН, адрес на местоживеене, град, държава, пощенски код, номер на улица, вход, етаж, банкова сметка, номер на лична карта, дата на издаване на лична карта, както и изискване за прикачване снимки на лична карта; трета стъпка, в която потребителят завършва заявката си, като преглежда попълнените от него данни и ги потвърждава.

В заключителната част вещото лице е поставило отговор на въпроса „Може ли да се подаде формуляр за сключване на договор за потребителски кредит с Ф Б ЕООД, ЕИК: *******, без потребителят да даде съгласие за даване на поръчителство по договора за кредит?“, като е посочило, че не е възможен такъв, тъй като системата не допуска подаване на заявлението за кандидатстване за кредит без избора на една от двете опции („Гаранция от Multitude Bank“ или „Личен Гарант/Поръчител“) и блокира преминаването към следващия етап, като при липса на избор заявката не може да бъде изпратена за обработка и одобрение, поради което одобряване на кредит при такава ситуация е технически невъзможно.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като пълно и обосновано, се установява, че заложеният годишен процент на разходите (ГПР) по Договор №******* за предоставяне на потребителски кредит, като се включи в ГПР и таксата гарант и всички останали разходи по кредита, е в размер на 276,1%. Вещото лице посочва още, че към датата на сключване на процесния договор за паричен заем – 04.04.2024г., основният лихвен процент е в размер на 3,79 %, а съгласно ПМС №426 законната лихва е 13,79 %, от което следва, че максималният размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК е 68,95 %. Във връзка 3 с третия поставен въпрос – дали размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК надвишава ГПР на договора към момента на сключването му, и ако да – колко пъти, заключението сочи, че изчисленият ГПР с включена такса за банкова гаранция надвишава размера по чл.19, ал.4 ЗПК четири пъти.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор (ТР 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС), а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Съдът намира, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и чл. 143-147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Легалната дефиниция на договор за кредит от разстояние при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват 4 изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Разпечатката съдържа 26 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5df6973-a21e-46e3-9411-fac9b49e17ec