Решение № 104 от 06.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Търговище, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100240 по описа за 2025 година

Предявен е иск за сумата от 4000 лв. ( 2045,17 евро), с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че той и ответниците ( баща и син) се познавали от дълги години, тъй като живеели на една и съща улица, като ищецът избягвал да се събира с тях, знаейки, че са заядливи и агресивни, но на 19.01.2024 год. около 17 часа ищецът и негов приятел били пред кварталния магазин „Морела“, когато при тях дошъл първият ответник, който видимо бил употребил солидно количество алкохол и започнал да се заяжда и да удря приятеля на ищеца. Ищецът твърди, че се намесил, за да защити приятеля си, но агресията на първия ответник се обърнала към него. Ответникът му нанесъл удар в лявата челна област на главата, с малка стъклена бутилка водка, като от удара на ищеца му причерняло и първият ответник го съборил на земята и започнал да му нанася удари. В този момент се появил и вторият ответник, който също започнал да удря и рита ищеца, в областта на гърба и гръдния кош, докато стоящите на близо хора не се намесили и не отдръпнали ответниците от него. Ищецът твърди, че по време на побоя златния му синджир бил скъсан и изчезнал, а някой подал сигнал на телефон 112 и страните дали обяснения пред полицейските служители. Твърди се в молбата, че инцидента се случил в петъчен ден, като в следващите два дни- събота и неделя, ищецът изпитвал силни болки в областта на главата и тялото, в следствие на нанесените му от ответниците удари, в понеделникът потърсил 1 съдебен лекар, но същия отсъствал, поради което съдебно-медицинско удостоверение, отразяващо получените от побоя телесни увреждания от ищеца било издадена на 23.2024 год. Ищецът твърди, че при противоправното нападение над него от ответниците са му нанесени леки телесни увреждания, около месец изпитвал болки в главата и гърдите, виене на свят, затруднения със съня, преживял силен стрес, който се отразил и на психическото му състояние. Твърди, че случаят станал достояние на много хора в квартала и това допълнително го накарало да , изпита срам, унижение и неудобство от съседите си. Считайки, че със своето поведение по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на посочените вреди и че същите са резултат само от противоправното поведение на ответниците, приемайки, че са на лице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците в условията на солидарност да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, стрес и шок от случилото се, неудобство и срам, в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане и направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В законоустановения срок са постъпили отговори от ответниците, в които предявеният иск е оспорен изцяло и по основание, и по размер.

Ответниците признават, че на 19.01.2024 год. е имало физически сблъсък между тях и ищеца, но същият бил провокиран и започна от последния.

Твърди се в отговора на ответника Т. Т., че ищецът първо го е провокирал с думи, а след това го е блъснал и съборил на земята, като му нанесъл удари с юмруци и ритници по главата и тялото, в следствие на което за кратко ответникът изгубил съзнание. Ответникът твърди, че е възможно получените от ищеца увреждания да са в следствие на опитите му да се защити от агресията на последния, поради което и не счита, че следва да носи отговорност за тях.

Ответникът Р. В. твърди, че е видял ищеца да нанася удари на сина му, опитал се да го защити, като дръпнал ищеца, но той се обърнал и започнал да му нанася удари с юмруци и колене в гърдите, а след това го ударил с метална табела по главата, като кожата се сцепила и започнала да кърви силно, като поради това , че конфликта и физическата агресия е била проявена изцяло от ищеца счита, че не носи отговорност за вредите.

И двамата ответници твърдят, че не са на лице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, тъй като липсвало виновно и противоправно поведение от тяхна страна, което да е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите, търпени от ищеца, за които последният сам бил отговорен. В съдебно заседание поддържат изложените в отговорите доводи, обуславящи 2 неоснователност на исковата претенция.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: Не се спори от страните, че на 19.01.2024 год. между тях се е стигнало до физическа разправа, като са били разменени удари от ищеца към ответниците, и от ответниците към ищеца, като всеки един от тях е получил леки телесни увреждания, в следствие на сбиването. Спор съществува по отношение на това, коя от страните е станала причина за възникване на боя, като ответниците твърдят, че не носят отговорност тъй като причина за това е било поведението на ищеца.

За установяване на фактическата обстановка, при която ищеца е получил телесни увреждания бяха събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на тези свидетели, които са били очевидци на възникването и развитието на конфликта между ищеца и първия ответник, намесата на втория ответник, или са пристигнали непосредствено след това, а именно св. Р.Ц., св.

Й. Р., св. Н.К. и св. Д.Д.. От показанията на тези свидетели се установи по категоричен и безспорен начин, че конфликта между страните е възникнал, след като първия ответник е нагрубил св. Р., ищеца се е опитал да го защити, но без да проявява агресия, като на това първия ответник е отговорил с физическо посегателство, удряйки ищеца по главата със стъклено шише, от което е пиел алкохол в него момент. От гласните доказателства се установи категорично, че към момента на възникване на конфликта първият ответник е бил силно пиян, докато ищеца не е употребявал алкохол. От показанията на посочените по-горе свидетели се установи също така, че от удара ищецът е паднал на земята, а първият ответник е продължил да му нанася удари, след което се е намесил и втория ответник, като той също е ударил ищеца, а ищецът е отвърнал на ударите. От показанията на всички свидетели се установи, че между ищеца и двамата ответника са се разменяли удари, като по телата и на тримата, след приключване на сбиването е имало следи от удари, като ищецът е имал кръв по главата и следи от откъсването на златния синджир, който е носил. Установи се, че боят е бил прекратен от намиращите се в близост хора, включително св. Р. и св. Ц., които са отделили страните един от друг. Установи се от показанията на св. Б., че тя е извикала полиция, като при пристигане на органите на реда пред магазина, където са се развили събитията е останал само ищеца, а ответниците били напуснали мястото. От приложеното съдебно-медицинско удостоверение се установи, че в следствие на ударите, нанесени му от ответниците ищецът е получил отоци и охлузвания по челото, лявата скула, дясната странична повърхност на шията и лявата странична повърхност на гръдния кош, разкъсно контузна рана по дясната китка в основата на втория пръст, като тези увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Следва да се 3 отбележи, че уврежданията са били видими няколко дни след боя, тъй като удостоверението е издадена на 23.01.2024 год. От показанията на св. Ц., Р., Д. се установи, че освен болките, които ищецът е търпял непосредствено след побоя и известно време след това, същият е изтърпял и душевни терзания, срам и неудобство от случилото се, тъй като в квартала известно време той е бил обект на обсъждане, за това че е бил набит от ответниците. Установи се, че макар и общителен човек, около два месеца след инцидента ищецът избягвал да излиза, да се събира с хора, станал по затворен, а когато излезел, говорил само за побоя ( виж показанията на св. Ц.). Освен болките и страданията от телесните увреждания ищецът е преживял негативни емоции от загубата на златния синджир, откъснат от първия ответник по време на боя, който не е намерен в последствие, не само заради материалната стойност на веща, а зари нейната сантиментална такава, тъй като синджира бил подарък от бащата на ищеца ( виж показанията на св. Б.), които също са в следствие на инцидента.

От заключението на съдебно –медицинската експертиза се установи, че описаните по ищеца увреждания, в съдебно медицинското удостоверение – кръвонасядания по различни места на тялото, са получени по общия механизъм на удари с/върху твърд/и тъп/и предмети, а охлузването в дясната странична област на шията от тангенциално действие на такъв предмет.

Вещото лице е посочило, че посочения механизъм кореспондира със показанията на свидетелите – удар по главата със стъклена бутилка, вдигната за предпазване ръка, ритане в гръдния кош, приземяване на терена, с нанесени удари с ръце и крака. Установи се от заключението, че към момента на получаване на травмите ищецът е търпял болки и страдания, чиято интензивност е намалявала в рамките на седмица, както и че описаните увреждания търпят обратно развитие за срок от две седмици.

При така установеното съдът прави следните изводи: Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо.

За да се реализира отговорност от деликт по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице няколко законово определени предпоставки - настъпили вреди, в следствие на виновно и противоправно поведение от страна на лицето, чиято отговорност се търси, както и причинно-следствена връзка между виновното му поведение и причинените вреди.

След преценка на всички доказателства по делото – писмени и гласни,п съдът приема, че са на лице предпоставките на закона за реализиране отговорността на ответниците. Установи се по безспорен и категоричен начин, без да е предизвикван от ищеца първият ответник, повлиян силно от употребен алкохол, го е нападнал физически, съборил го е на земята и е продължил да му нанася удари, като в сбиването се е намесил и втория ответник - баща на първия, като и двамата са удряли ищеца в областта на 4 главата и торса. В следствие на тези им противоправни действия ищецът в рамките на около две седмици е търпял болки от телесните увреждания, получени при сбиването, преживял е стрес, у него е останало чувство на обида и срам и му е било необходимо време да превъзмогне унижението, което се отразило на общуването, с хората от обкръжението му, станал е по-затворен и некомуникативен, като тези последици са продължили в рамките на около два месеца, с по изразена интензивност в дните след инцидента, доколкото същият е бил обект на обсъждане в целия квартал, където живеят страните. С оглед събраните доказателства съдът приема, че тези болки и страдания се явяват пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответниците. Действително от показанията на св. Б., св. Г. и св. К. се установи, че ищецът също е нанасял удари на ответниците, но при установената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че той е действал така за да се защити от агресията на ответниците и в отговор на нанесените от тях удари, поради което не може да се приеме, че е на лице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, нито, че са на лице основания за освобождаване на ответниците от отговорност. Показателни в тази посока са показанията на св. К., който заяви, че е видял Р. да удря В., а после В. да удря в отговор Р..

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Раздел ІІ на Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата /т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, както и в редица съдебни решения на ВКС, е указано, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така в решение № 27 от 15.04.2015г., постановено по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ІІ т.о. / както и в др. решения на ВКС/ е прието, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др.