Решение № 193 от 16.11.2017, Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.11.2017 г. гр. А.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

А.КИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Таня Спасова секретар

Росица Марковска като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 407 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.

Г.К., с адрес ***, пл. *** ***, искови претенции срещу Р.Д.А. и М.К.А.,***, както следва: 1/ с правно основание по чл.108 от ЗС за предаване на владението на коридор (проход) с размери по вътрешни очертания: ширина 1,20 м, дължина 10 м и площ от 12 кв.м., намиращ се на лявата северна част на магазинно помещение в партерния етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.А., ул. ***№ ***/ по чл.109 от ЗС за прекратяване на всяко действие, с което ограничават достъпа на избеното помещение от същата сграда, включително като премахнат съществуващата бетонна плоча върху входа на това помещение и осигурят достъпа до него, както и 3/ за заплащане на обезщетение от ответниците при условията на солидарност за лишаването на ищеца от ползването на процесния коридор и избено помещение под магазина в общ размер на 2 520 лева за период от три години или 70 лева месечно, от които две години преди завеждане на настоящото дело, както и една година за бъдеще време или до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането – предаване на владението на коридора и осигуряване на свободен достъп до избеното помещение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Поддържа се, че ищецът е собственик по наследство на магазин със застроена площ от 117 кв.м. с принадлежащото мазе, находящи се в процесната сграда в гр. А., ул. *****. Съгласно излоЖ.те твърдения в исковата молба в площта на притежавания магазин се включва и площта от процесния коридор (проход), който заема част от лицето на магазина откъм ул. ***и същевременно осигурява достъпа до притежаваното от ищеца избено помещение, чийто вход е от източната част на двуетажната сграда със съществуващо и построено по проект външно стълбище към него. Процесният коридор не е включен в титула за собственост на ответниците, които са собственици на втори жилищен етаж, таванското помещение и масивна двуетажна постройка, долепена до жилищната сграда. Макар да не са собственици на коридора, същият се ползва от ответниците, като ищецът е лишен от възможността да го владее и съответно да ползва пълноценно собствеността си по отношение на избеното помещение под магазина. Отделно от това, върху входа на това помещение имало и излята бетонова плоча, което допълнително възпрепятствало достъпа до него. Не постигнали разбирателство с ответниците, поради което им изпратил покана и претендира и обезщетение за това, че е лишен да ползва коридора и избеното помещение в размер на 70 лева месечно за три години, две години преди завеждане на делото и една година за бъдеще време или до настъпване на законни причини за прекратяване на плащането – предаване на владението на коридора и осигуряване на свободен достъп до избенето помещение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В първото съдебно заседание от 11.09.2017 г. по реда на чл.143, ал.2 от ГПК ищецът е въвел допълнителни фактически твърдения относно статута на процесния коридор (проход), като поддържа, че същият съставлява обща част на сградата – л.77 от делото. Тези фактически твърдения се поддържат в хода на производството по делото, като допълнително със заявление с вх. № 4912 от 15.09.2017 г., депозирано на л.88 от делото, ищецът отново поддържа твърденията си, заявени в първото съдебно заседание за статута на процесния коридор (проход) като обща част на сградата. Изложените от ищеца доводи в първото съдебно заседание и допълнително развити със заявлението, въз основа на които се претендира собствеността върху процесния коридор (проход), са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска – ищецът претендира собственост по отношение на процесния коридор (проход) въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства, че ищецът и ответниците са собственици на индивидуални обекти в сградата – ищеца на магазинно помещение, ведно с прилежащото му мазе, а ответниците на жилищния етаж, ведно с таванското помещение. Фактическите твърдения, въведени в първото съдебно заседание от 11.09.2017 г. от процесуалния представител на ищеца, касаят естеството на прохода, който не обслужва само магазинното помещение и в този смисъл се явява част от него, както е заявено първоначално в исковата молба, а обслужва и обектите на ответниците и в този смисъл се явява обща част. Настоящият състав възприема, че въведените по този начин фактически твърдения досежно статута на процесния коридор (проход) съставляват уточнение на обстоятелствата по исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, а не изменение на основанието на иска.

Поради това липсва изрично определение по чл.214 от ГПК, но следва да отбележи, че дори да се счете, че е налице изменение на основанието на исковата претенция, то това се явява допустимо изменение съгласно дадените задължителни указания на т.2В от Тълкувателно решение

№ 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, като същевременно ВКС е последователен в практиката си, че не е основание за недопустимост на първоинстаинционното решение, ако първоинстанционният съд не се е произнесъл с изрично определение по направеното своевременно допустимо искане за изменение на иска, но с решението си се е произнесъл по изменения иск.

В тази връзка следва да се отбележат Решение

№114/19.01.2017 по дело №1357/2016 на ВКС, ГК, II г.о., постановено по чл.290 от ГПК, а също и определение

Определение №616/19.07.2016 по дело №2160/2015 на ВКС, ТК, II т.о. Още повече, че в настоящото производство предмет на изследване от съда са били именно твърденията на страните, че процесният проход съставлява обща част на сградата, в която връзка съдът е обсъдил и се е произнесъл по доказателствените им искания – определение № 593 от 21.09.2017 г., депозирано на л.93 от делото.

С допълнителна молба с вх. № 4268 от 04.07.2017 г., депозирана на л. 49 от делото преди първото съдебно заседание, ищецът е конкретизирал петитума на негаторния си иск, като е заявил следните искания: 1. да бъдат осъдени ответниците да не възпрепятстват по какъвто и да е начин преминаването през съществуващия коридор (проход) на партерния етаж и 2. да премахнат съществуващата бетонна плоча, излята на входа на стълбището на избеното помещение.

С молба, депозирана в съдебно заседание от 16.10.2017 г. (л.124 от делото) ищецът е изменил по размер предявените искови претенции за лишаване от ползване, като изменението е прието с определение в съдебно заседание от 16.10.2017 г. (л.129 от делото), както следва: претенцията за лишаване от ползване на процесното избено помещение в размер на 56 лева месечно или общо 1 344 лева за преходните 24 месеца до завеждане на делото и 672 лева за срок от 12 месеца за бъдеще време и претенцията за лишаване от ползване по отношение на коридора, която е в размер общо на 412, 20 лева – по 11, 45 лева месечно, от които 274, 80 лева за преходните 24 месеца до завеждане на делото и 137, 40 лева за срок от 12 месеца за бъдеще време.

В срока за отговор е постъпил такъв, който не е бил подписан от ответниците, но след даване на указания от съда с разпореждане недостатъкът е отстранен на 14.07.2017 г.

В отговора по исковата молба ответниците оспорват предявените искове, като сочат, че считано от 1992 г., когато са придобили собствеността в жилищната сграда, не са имали спорове с ищеца относно ползването. Магазинът се отдавал под наем, а избеното помещение се ползвало посредством изход направен в пода на магазина. През октомври 2016 г. възникнал спор с оглед заявени инвестиционни намерения на поредния наемател, като за целта последният поискал да ползва коридора, към който самото магазинно помещение конструктивно няма достъп, тъй като коридорът е отделен фанкционално със зид от магазина. За да се осигури достъп до коридора трябва да се влезе през входната врата на ответниците откъм улицата направо в предверието, където има подход към врата, осигуряваща достъп до двора и сградата на ответниците, долепена до жилищната сграда. Такъв достъп ответниците отказали, като при това поддържат че коридорът е тяхна собственост, тъй като е функционално свързан с техния енаж и следва жилището им като прилежаща част, чрез която се осигурява достъпа до жилището на втория етаж посредством стълбищна клетка и до двиуетажната постройка. Последвали множество проблемни ситуации между страните, вкл. спиране на водоподаването към ответниците., а всъщност коридорът се явява тахна собственост. Оспорва се твърдението, че ищецът нямал достъп до избенето помещение, ъй като има такъв и той е в самото магазинно помещение. Оспорва се твърдението, че в има изградено по проект /одобрен по надлежния ред/ и съществуващо външно стълбище към избата.

Поддържа се, че титулът за собственост не легитимира ищеца като собственик на коридора, а алтернативно се счита, че същото съставлява обща част на сградата и не се включва в площта на магазина на ищеца. Възразяват срещу исковата претенция по чл.109 от ЗС, тъй като не са конкретизирани конкретните действия срещу които се търси защита. Оспорва се и иска за обзещетение, тъй като имотът на ищеца е отдаван под наем и същият се ползва, още повече се възразява срещу претенцията за бъдещо време, в която част се навеждат и твърдения за недопустимост на исковата претенция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

От фактическа страна по делото се установява, че ищецът се легитимира като собственик на магазин с прилежащо мазе от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VII-1995, кв. 118 по плана на гр. А., с административен адрес гр. А., ул. ***** на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 82, том I, рег. № 2096, дело № 1266 от 1999 г. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 200, том I, рег. № 3982, дело № 2493 от 1999 г., сключени с Ж. З. Т., майка на ищеца, починала на 04.04.2004 г., по време на брака с бащата на ищеца Х. О. Т., починал на 19.11.2011 г. Като единствен наследник на родителите си ищецът е собственик на описания имот по силата на осъщественото в негова полза наследствено правоприемство. Ответниците са собственици на дворното место, в което е построена двуетажна жилищна сграда, ведно със следните постройки: целия втори жилищен етаж, ведно с таванското помещение, както и масивната жилищна пристройка на два етажа, долепена до жилищната сграда от вътрешната страна на двора, като за собствеността се легитимират с нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на глава втора от ЗСГ чрез Общински народен съвет А. № 110, том I, дело **42 от 1982 г., сключен от бащата на ответника Д. А.

Т.. Последният, заедно с майката на ответника Т. П. Д., прехвърлят на ответника Р.Д.А. по време на брака му с ответницата М.К.А. описания имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 13, том II, дело № 411 от 1992 г.

По документите на страните за собственост е видно, че като общ праводател фигурира Б. О. Г., който с нотариалния акт за продажба на недвижим имот по реда на глава втора от ЗСГ чрез Общински народен съвет А. № 110, том I, дело **42 от 1982 г., е продал на родителите на ответника втория етаж, таванското помещение и пристройката, а с нотариален акт № 200, том I, рег. № 3982, дело № 2493 от 1999 г. е продал по време на брака на родителите на ищеца 1/2 идеална част от магазина и прилежащото мазе.

Съгласно основното и допълнителното заключение на вещото лице жилищната сграда е изградена като еднофамилна с магазин на партера, сутерен и втори жилищен етаж. На партера са разположени магазина и процесния коридор (проход) с вътрешно стълбище. Достъпът към магазина се осъществява чрез директен подход откъм улицата, а чрез коридора (прохода) е единственият възможен достъп от улицата към дворното място. От коридора (прохода) започва входа към вътрешното стълбище, чрез което осъществява достъпа до втория жилищен етаж и таванския етаж на сградата, а през прохода е бил предвиден и достъпа към складовото помещение (изба, мазе). В тази връзка вещото лице е заключило, че складовото помещение (изба, мазе) в сутерена на изградената като еднофамилна сграда е имало връзка с двора чрез вътрешно стълбище, която понастоящем е прекъсната. Вътрешното стълбище започва от терена на избата с четири броя стъпала, продължава със стълбищна площадка с още 12 броя стъпала и завършва на ниво 1, 15 м под ниво терен. Връзката между стълбището на избата и дворното място е прекъсната чрез тухлена зидария, в която има отвор с неправилна геометрична фигура и след около 0,60 м е изпълнена втора тухлена стена. Стълбището е осигурявало достъп до избеното помещение през двора, като входът на стълбището е в близост до вратата на коридора (прохода).