Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 175/2022
Вид
Решение № 145
Подписан
27.05.2022
В сила
27.05.2022
Състав
Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева в присъствието на прокурора Ан. Хр. М. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600175 по описа за 2022 година

С присъда №6 от 22.10.2021г., по нохд №401/2021г., Софийски окръжен съд е признал подс.Н. М. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 б.Б пр.1 вр.ал.1 б.Б и В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и във вр.чл.54 от НК и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, като на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл.67 ал.3 от НК, съдът постановил през част от изпитателния срок – за 2 години да бъде наложено наказание „пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес – по чл.42а ал.2 т.1 от НК с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител по чл.42а ал.2 т.2 НК - и двете мерки за срок от две години.

На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК съдът лишил подс.Н. М. Н. от право да управлява МПС за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.чл.59 ал.4 от НК, съдът зачел и приспаднал времето, през което подс.Н. е бил лишен от това право по административен ред от 08.01.2020г. до 02.03.2021г.

Съдът осъдил подс.Н. да заплати направените по делото разноски в общ размер на 1394,80 лева, от които в полза на ОД-МВР гр.София сумата в размер на 241.00 лева и сумата в размер на 1153,80 лева по сметка на СОП.

1

Съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата на Окръжен съд София, е постъпил протест от Софийска окръжна прокуратура. В протеста се посочва, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен в частта на определения размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, размера на определения при условията на чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок, както и в частта на постановеното изтърпяване през изпитателния срок на две пробационни мерки. Според прокуратурата, определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две години, не е съобразен със степента на засягане на охраняваните обществени отношения и не съответства на целите на личната и генералната превенция.

Необосновано кратък бил и определеният на осн.чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от три години.

Според прокуратурата, в нарушение на осн.чл.49 ал.3 НК, съдът е определил размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ под размера на наказанието „лишаване от свобода“. Наред с това се посочва, че наложеното наказание е силно занижено, поради което не е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция, регламентирани в чл.36 от НК.

В частта на постановеното за подсъдимия Н. изпълнение през изпитателния срок на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.42а ал.2 т.1 от НК с периодичност два пъти седмично, и „задължителни срещи с пробационен служител“ на осн.чл.42а ал.2 т.2 от НК, съдебният акт е постановен в нарушение на чл.67 ал.3 от НК, според който е допустимо определянето само на една такава мярка.

Поради изложените съображения се моли на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на подс.Н. М. Н. наказание „лишаване от свобода“ и на определения при условията на чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок, както и размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, в съответствие с предложенията на прокурора, направени при разглеждане на делото пред ОС София. Моли се също така да бъде изменена постановената присъда в частта на постановеното на осн.чл.67 ал.3 от НК изпълнение на пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.1 т.2 от НК през част от изпитателния срок, като бъде постановено изпълнение единствено на мярката по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от две години.

Въззивна жалба срещу постановената от Софийски окръжен съд присъда е постъпила от адв.Б. като повереник на частните обвинители Г. Й. Ст., Г.С. С. /непълнолетен/, действащ със съгласието на своята майка Г.С., С.С. С. /малолетна/, действаща чрез майка си и законен представител Г.С., Ж. Г. Ст. /сестра на С. С./ и Е. Н. К. С. /майка на С. С./. В жалбата се изразява становище, че с оглед събрания доказателствен материал, фактическата обстановка е била напълно изяснена, а вината на подсъдимия – доказана по безспорен начин. Според частните обвинители, наложеното наказание е несправедливо, тъй като е занижено.

2

Определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ е крайно недостатъчен, както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигането на целите на генералната превенция. Дори напротив – затвърждава се утвърдената вече представа сред обществеността, че причиняването на смърт при управление на МПС в България не се наказва строго. Недостатъчен е и размерът на наказанието лишаване от права.

Наложеното на подс.Н. наказание е силно занижено, а с отлагането му на осн.чл.66 ал.1 от НК и то за минималния срок от 3 години, според частните обвинители и повереникът им, не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всички въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието, но наред с този извод е и преценката дали обществото ще е достатъчно предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение. Съдът е длъжен да направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя не може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел на наказанието.

Поради това, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната тежест на деянието и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на изпълнението на наказанието биха се постигнали целите на чл.36 от НК.

Условното осъждане е проява на необоснован либерализъм и прекомерно снизхождение спрямо подсъдимия, а последица от това е отново невъзможността да се постигне както индивидуалната, така и генералната превенция. Посочва се, че в случая се касае за дългогодишен водач на товарен автомобил. Зачестилите през последните години тежки ПТП с товарни автомобили, би трябвало да насочат вниманието както на съда, така и на всички институции към разрастването на този проблем с цената на стотици невинни жертви.

Отговорността да управляваш МПС от тази категория не се е оказала достатъчна, за да изостри вниманието на подсъдимия и да го мотивира към безопасно шофиране. По една или друга причина той е допуснал навлизане в насрещната пътна лента в един доста усложнен пътен участък, който сам по себе си също би следвало да предполага към шофиране с повишено внимание. Подс.Н. е изпуснал контрола на товарния автомобил и е причинил непоправими последици. Един млад мъж е изгубил живота си, а друг е с множество увреждания за цял живот. Наличието на смърт и телесна повреда обуславя наличието на квалифициращото обстоятелство, но причиняването на 5 средни телесни повреди, според частните обвинители следва да се цени като отегчаващо и да обуслови по-тежко по размер наказание.

Поради тези именно съображения, повереникът на частните обвинители счита, че наказание около средния размер на предвиденото в НК /след редукцията по чл.58а от НК – 6 години/ лишаване от свобода, би постигнало целите както на личната, така и на генералната превенция, като би дало възможност на подсъдимия да се поправи, а на останалите членове на обществото да разберат, че повече няма да се търпи подобно поведение на пътя.

Изложените съображения се отнасят и за наказанието лишаване от права, което е твърде занижено по размер, като се посочва, че то трябва да е с максимално предвидения от закона 3 срок, а именно 3 години плюс определения срок на лишаването от свобода. Като алтернатива, в случай, че съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размери, позволяващи неговото отлагане, то се моли да бъде определено максимално предвидения от закона срок – 3 години лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок.

Ако съдът счете, че следва да бъде определен размер на наказанието, който позволява неговото отлагане и същото бъде отложено на осн.чл.66 от НК, то се моли присъдата да бъде потвърдена досежно наложените на подсъдимия пробационни мерки, но техния срок следва да бъде равен на изпитателния. Като алтернатива се моли да бъде обсъдено дали мярката „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ няма да е по-подходяща за този подсъдим, имайки предвид факта, че същият цял живот е работил като шофьор, а сега ще остане без своята професия за доста дълъг период от време. Прави се искане на осн.чл.334 т.3 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК бъде увеличено наложеното наказание на 9 години лишаване от свобода, като на осн.чл.58а ал.1 от НК бъде намален размера на така определеното наказание с една трета, а на осн.чл.343г от НК да бъде лишен подс.Н. от право да управлява МПС за срок от 9 години. Алтернативно остава искането относно приложението на чл.66 и чл.67 ал.3 от НК с подробно изложени съображения.

В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста срещу първоинстанционната присъда, като го счита за обстойно мотивиран и споделя изложените в него доводи. Счита, че присъдата е незаконосъобразна в частта относно определения размер на наказанието лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, в размера определен при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок, както и в частта на постановеното изпълняване през изпитателния срок на две пробационни мерки. По доводите изложени в протеста се моли да бъде изменена присъдата.

Частните обвинители са редовно призовани за съдебното заседание пред въззивната съдебна инстанция, но не се явяват. Повереникът на частните обвинители Г. С., С. С., Г.С., Ж.Г. /починала/ и вместо нея e конституирана дъщеря й Е. П. Н. и Е.Н. К. – С. – адв.Б., в съдебно заседание пред САС поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея, с подробно изложените аргументи и направените искания. Първото основно искане е за увеличаване размера на наказанието и за отмяна на приложението на чл.66 от НК. На второ място – алтернативно, ако бъде преценено, че наказанието трябва да е в размери, позволяващи условното осъждане, да бъдат съобразени подробно изложените аргументи, както за незаконосъобразността на съдебния акт по отношение на продължителността на мярката по чл.42а от НК и по отношение на лишаването от правоуправление по чл.343г от НК. Моли да бъде уважена подадената жалба.

Защитата на подс.Н. – адв.К., в съдебно заседание пред САС моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт и да бъде отхвърлен протеста, както и жалбата. Посочва, 4 че неговия подзащитен си е признал вината, получил е наказание и съжалява за случилото се, като единственото му желание е да продължава да изкарва прехраната си, въртейки волана. Обръща внимание, че подсъдимия е професионален шофьор, но на всаеки се случва да направи грешка в живота. Отново обръща внимание, че безкрайно съжалява за стореното и в този смисъл моли да бъде постановен съдебен акт.

В съдебно заседание пред САС, подс. Н. поддържа казаното от своя защитник.

Реализирайки правото си на последна дума изразява съжаление за случилото се и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста от СОП, жалбата от частните обвинители и допълнението към нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното: