Присъда № 19 от 08.02.2023, Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Присъда №19/08.02.2023г. по НОХД № 2346/2022г. по описа на РС-Плевен

Обвинението е против Х. А. Г. от с. ****, обл. Ловеч, с ЕГН:

********** за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК за това, че на 04.08.2021г. в с.***, обл. Плевен, причинил средна телесна повреда на М. Ц.

П., ЕГН:********** от същото село, изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина (чрез счупване на черепа), разстройство на здравето, временно опасно за живота (чрез счупване на черепа и настъпилите излив на кръв около мозъчните обвивки и контузия на мозъка) и трайно затрудняване на движението на левия горен крайник (поради посттравматична пареза на лявата ръка).

Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и да приложи процедурата по чл.58а от НК. Пледира при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия да се вземе предвид чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, като счита, че наказанието което следва да бъде наложено да е при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че наказание около и под една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок би изпълнило целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.

В хода на съдебното следствие на основание чл.84 и сл. от НПК е приет за разглеждане гр. иск от М. Ц. П., против подсъдимия Х. А. Г. за сумата от 2707 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 04.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 10000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.08.2021г. до окончателното й изплащане.

Повереникът на гр.ищец и ч.о. М. П., адв. Р. И. от ПАК, счита че обвинението спрямо подсъдимия Г. е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли при определяне на вида и размера на наказанието да бъде съобразено със събраните по делото доказателства. Счита, че едно наказание лишаване от свобода в подходящ размер, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК ще изиграе поправително и възпитателно въздействие. Поддържа предявените граждански искове.

Защитникът на подсъдимия, адв. А.К. от ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира на подзащитния й да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Посочва като смекчаващи обстоятелства 1 семейното положение на същия, ***, доброто му процесуално поведение, чистото съдебно минало. Моли да бъде прието, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства.

Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:

Свидетелите М. Ц. П. (гр. ищец и ч.о.) и Р.О.С. живеели в с. ***, обл.

Плевен. На 03.08.2021г. двамата посетили заведение в селото, където консумирали алкохол. Около 04:00 часа на 04.08.2021г. двамата си тръгнали от заведението, като пътят им минавал покрай къщата на подсъдимия Х. Г..

Докато минавали по улицата покрай къщата на подсъдимия, гр. ищец и ч.о. П. говорел на висок глас и викал. Свидетелят С. му направил забележка да не вика толкова високо, защото вече било късно и хората в къщите, включително и деца, спяли, но П. не го послушал. Подсъдимият Г. бил раздразнен от викането на П. и изскочил на улицата с метална тръба в ръка с намерение да се саморазправя с него, придружен от двамата си сина и зет си, които държали в ръцете си метални дъски и колове.

Подсъдимият се насочил към П., пръв стигнал до него, замахнал с металната тръба и го ударил по главата откъм дясната му страна, над ухото.

Вследствие на удара П. паднал на земята и няма спомен за последвалите събития. Последвала кратка разправия между подсъдимия и синовете му и свидетеля С.. Живеещият в съседство свидетел А.А.И. чул виковете и шума от конфликта, и излязъл на улицата. Там видял падналия на асфалта и все още лежащ там М. П., по чиято глава имало кръв, която била потекла и по асфалта.

Свидетелят И. го повдигнал и лека полека го привлякъл до къщата на баща му, находяща се в близост. Малко след това на място пристигнали полицейски служители, а свидетелят И. закарал П. с личния си автомобил до Бърза помощ - Плевен, след което пострадалият бил настанен за лечение в ***** за периода от 04.08.2021г. до 12.08.2021г.

На 04.08.2021г. между 10:30ч. до 11:30ч. на мястото на конфликта на улицата бил извършен оглед, при който било фиксирано петно с червенокафяв цвят с неправилна форма с приблизителни размери 80x60 сантиметра и били иззети намерени на улицата вещи - 1 бр. дървена треска с дължина 28 см, 1 бр. дървена летва със същата дължина, отчупена в единия край, 1 чифт (2бр.) чехли с надпис „Slippers“ и 1бр. спортно горнище с цип и качулка.

На същата дата - 04.08.2021г., подсъдимият предал доброволно на разследващия орган 1 бр. метална тръба, като в протокола за доброволно предаване саморъчно вписал, че с нея бил нанесъл удара.

В хода на разследването като веществено доказателство било приобщено и предадено от подсъдимия Г. записващо DVR устройство модел 2

AVR - АЕ108, с № ***, към което били свързани монтирани на къщата на подсъдимия видеокамери. Според заключението от видео-техническата експертиза, в паметта на устройството има видеозаписи, които са правени в тъмната част на денонощието на 04.08.2022г. Честотата на видеозаписите не дава възможност за четливо и качествено наблюдение на заснетите обекти, същата е много ниска и това води до размазване на движещите се обекти дори при приближаване на изображенията. В експонираните от видеозаписите кадри не могат да се извлекат точни данни за възраст, черти на лице и други белези на заснетите лица.

Според заключението по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза, на гр. ищец и ч.о. М. П. са причинени следните наранявания:

Счупване на черепа и излив на кръв около мозъчните обвивки с контузия на мозъка, което представлява нараняване, с което се прониква в черепната кухина и което освен това е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, както и посстравматична пареза на лявата му ръка, което е довело до трайно, за месеци, затруднено движение на левия горен крайник.

Според вещото лице перспективата за пълно излекуване на този крайник е неясна.

Така установените увреди са травматични и могат да бъдат причинени от удар с метална тръба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимият Х. А. Г., направено в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на гр. ищец и ч.о. М.

Ц. П., от показанията на свидетелите Р.О.С., П.К.П., И. Х.в А., А. Х.ва А.а, Г.З.К., А.А.А., заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза, заключението на вещото лице по изготвената съдебно видео-техническа експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимия.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Видно от така установената фактическа обстановка, с деянието си подсъдимият Х. А. Г. на 04.08.2021г. в с. ***, обл. Плевен е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК. Описаните в медицинската експертиза и получени от гр. ищец и ч.о. М. П. телесни увреди отговарят на юридическия критерии за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина, разстройство за здравето, 3 временно опасно за живота и трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.

Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимия Г. по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна страна на осъществено престъпление по чл.129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК са установени в хода на съдебното производство. Обект на престъплението средна телесна повреда са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а в по-общ аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин.

Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.

Преценявайки по реда на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващото отговорността обстоятелство, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Х. А. Г., следва да се определи под минимума на предвиденото в закона за съответното престъпление. За извършеното от подсъдимият Г. престъпление по чл.129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК законът предвижда наказание до шест години лишаване от свобода.

С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Според чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, причините и мотивите за извършване на деянието, направеното от подсъдимия самопризнание, критичното му отношение към престъплението, чистото съдебно минало.

Съдът прие, че наказанието по отношение на подсъдимия Х. А. Г. за извършеното от него престъпление следва да се определи на основание чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, а именно две години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, така определеното наказание лишаване от свобода намалява с една трета и му налага наказание една година и шест месеца 4 лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът счита, че следва да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, което още повече ще въздейства предупредително и възпитателно, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото склонни към извършване на подобни деяния, като по този начин ще бъде изпълнена и целта на генералната превенция.

Относно предявения граждански иск от гр. ищец и ч.о. М. Ц. П. за сумата от 2707.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 04.08.2021 г. до окончателното й изплащане, съдът прецени, че същият следва да бъде уважен изцяло, тъй като са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец и ч.о. П. имуществени вреди и причинна връзка между тях.