Решение № 168 от 25.06.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. *********, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100115 по описа за 2024 година

Предявен е от Х. И. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул. ********* № 10, бл. 45, вх. Б, ет. 5, ап. 30 срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД /частен правоприемник на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД/, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Малинова долина”, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20207180400204 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 07.11.2011г. издаден по ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС, а именно за сумите:

778,51лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 11.12.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата о т 25лева направени по делото съдебно- деловодни разноски за платена държавна такса, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 07.09.2011г. заявление на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД образувано в ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС е била издадена заповед за изпълнение срещу ищеца за сумата от 778,51лева главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 25лева за платена държавна такса.

След влизане в сила за заповедта, на 07.11.2011г. е бил издаден и изп. лист по нея.

Въз основа на изп. лист, „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД е образувало изп.дело № 2381/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 718.

На 20.05.2012г. на ищеца е връчена ПДИ, с която се налага запор на трудовото му възнаграждение, което действие се твърди да е невалидно поради непосочване на 1 работодателя. Поради липса на поискани и извършвани изп. действия, на 02.05.2014г. е настъпила перемция.

На 07.04.2016г. по делото е постъпила молба от ответника, конституиран като частен правоприемник на първоначалния взискател. С молбата е поискано бланкетно извършване на справки и евентуално предприемане на изп. действия.

На 19.05.2016г. ЧСИ е поставил резолюция върху нея „справки и такси до взискателя“. В горния десен ъгъл на молбата се сочи да е поставена дата 07.04.2014г., което действие твърди да е в нарушение на Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ.

На 09.09.2019г. ЧСИ е прекратил изп.дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На 02.03.2020г. при същия ЧСИ взискателят е образувал отново изп. дело по изп. лист под № 204/2020г.

На 16.03.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в ОББ АД.

Твърди, че правото на ответника да получи вземането по принудителен ред е погасено на 02.05.2017г., поради изтичане на 5г. давностния срок, считано от 02.05.2012г., а предприетото действие по налагане на запор на 16.03.2020г. е извършено след изтичането й.

Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва давностният срок за събиране на вземането по принудителен ред да е изтекъл и излага правни аргументи за това.

Не оспорва, че въз основа на изп. лист и по молба на праводателя му е образувано изп. дело № 2381/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 718. По него сочи да са били предприети следните действия:

На 02.05.2012г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение на ищеца в ****** и *********.

На 18.02.2013г. е наложен запор върху МПС на ищеца и му е изпратена ПДИ.

На 21.11.2014г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение в *********.

На 07.04.2016г. е депозирана молба от взискателя за справки и предприемане на действия.

Въз основа на негова молба от 16.07.2019г. е образувано ново изп. дело № 204/2020г. на ЧСИ рег. № 718. С молбата е поискано направа на справки, налагане запори, насрочване опис на движими вещи на длъжника.

На 12.03.2020г. са изпратени запорни съобщения за налагане запор върху банкови сметки на длъжника. На 21.07.2020г. е изпратено ново запорно съобщение до ОББ АД.

На 05.01.2022г., 17.05.2023г. е наложен запор върху банкови сметки.

На 17.05.2023г. е изпратено запорно съобщение до работодател ***********, а на 19.10.2023г. е постъпила удръжка от него.

На 13.04.2023г., 26.06.2023г., 19.12.2023г. са депозирани молби с искания за прилагане на изп. способи- запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки.

Предвид така изложената хронология, твърди че по делото са били извършвани многократно изп. действия, прекъсвали протичане на давностния срок, което опровергава и твърденията за негово бездействие по повод събиране на вземането си.

Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба.

2

Ответникът редовно призовани, в открито съдебно заседание не се представляват. С писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Искът е допустим. Налице са надлежни твърдения съобразно уточняваща молба, за факти настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно бездействие на кредитора и изтичане на давностен срок за принудително събиране на вземането.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

По заявление на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД подадено на 02.09.2011г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца, е било образувано ч.гр.д. № 13120/2011г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед № 7654/07.09.2011г. След влизането й в сила, на 07.11.2011г. е издаден и изпълнителен лист с предмет на вземането по него- 778,51лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 11.12.2006г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лева направени по делото съдебноделоводни разноски за платена държавна такса.

На 21.11.2011г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „Уникредит кънсюмър файнансинг“ АД, ЧСИ рег. № 718 е образувал изп. дело № 2381/2011г. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, в т.ч. извършване на справки за проучване имотното състояние на длъжника и налагане на обезпечителни меркизапори и възбрана.

На 22.11.2011г. ЧСИ е разпоредил изпращане на уведомление до НАП за образуване на изп. дело и изискване на информация относно наличие на банкови сметки, работодател, търговски обекти.

На база получена информация от НАП, на 05.01.2012г. е разпоредено от ЧСИ изпращане на запорно съобщение до работодател. Разпореждането е изпълнено на 02.05.2012г. и на „********* и *********“ са изпратени запорни съобщения. На 09.05.2012г. съобщението е получено от „********* и дружеството е уведомило ЧСИ, че лицето е освободено от длъжност още през 2005г. Съобщението до ЕТ е останало невръчено.

ПДИ е връчена на 20.05.2012г.

На 16.07.2012г. е изискана информация от сектор Пътна полиция информация за притежавани МПС. Отговорът е получен на 17.11.2012г.

На 18.02.2013г. е изпратено запорно съобщение до НАП за налагане запор върху 3 притежавани от длъжника МПС. На 22.02.2013г. запорът е наложен.

С призовка от 18.02.2013г., връчена на длъжника на 27.02.2013г., при отказ, длъжникът е уведомен за насрочен опис на движими вещи за 13.03.2013г.

На 20.03.2013г. ЧСИ е разпоредил налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника по трудово правоотношение с „*******“ ЕООД.

На 31.07.2014г. частният правоприемник на първоначалния взискател е поискал от ЧСИ извършване на справка за наличие на трудово правоотношение и налагане на запор при установяване на такива.

На 21.11.2014г. е изпратено запорно съобщение до „*******“ ЕООД. Няма данни за получаването му.

На 08.12.2014г. ЧСИ е получил актуална справка от НАП за длъжника за притежавани МПС и липса на трудови правоотношения. Разпоредено е уведомяване на длъжника за наложените запори на МПС, връчено по реда на чл. 47 ГПК.

На 07.04.2016г., взискателят е поискал отново проучване на длъжника за притежавано имущество и насочване на изпълнение при установяване на секвестируемо такова. ЧСИ е разпоредил извършване на съответните справки.

На 09.08.2019г. взискателят е поискал прекратяване на изп. дело на основание чл.

433, ал.1, т. 8 ГПК и връщане на изп. лист.

С постановление от 09.09.2019г. ЧСИ е прекратил изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като е удостоверил дата на последното изп. действие 07.04.2014г. На 24.10.2019г. оригиналът на изп. лист е бил върнат на взискателя.

След връщане на изп. лист, на 02.03.2020г. взискателят е подал молба и ЧСИ рег. № 718 е образувал изп. дело № 204/2020г. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на конкретни действия- справки за проучване наличие на банкови сметки, налагане на запори по вземанията по тях и насрочване на опис и оценка на движими вещи собствени на длъжника.

На 02.04.2020г., е изпратено запорно съобщение до Пътна полиция за налагане запор върху притежавани МПС от длъжника. На 10.04.2020г. запорите са наложени.

На 10.12.2021г. взискателят е поискал налагане запор върху банкови сметки на длъжника в банка Те- Дже Зираат Банкасъ- клон София. На 05.01.2022г. запорното съобщение е изпратено, като в отговор банката е посочила, че лицето няма банкови сметки в институцията.

С молба от 13.04.2023г. е поискано от взискателя проучване за наличие на банкови сметки и трудови договори на длъжника.

На 17.05.2023г. са изпратени запорни съобщения до Юробанк България АД и до работодател *********. В отговор от 05.06.2024г. работодателят е уведомил, че лицето получава възнаграждение под минималната работна заплата. Юробанк България АД е изпратила отговор за налагане на запора.

С молба от 26.06.2023г. взискателят е поискал отново налагане запор върху вземания на длъжника в Юробанк България АД.