Определение № 100 от 02.03.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. ХАСКОВО, 02.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600101 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на прокурор в ТО – Ивайловград при РП – Хасково против определение № 309/02.12.2022 г., постановено по ЧНД № 493/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменено постановление от 02.09.2022 год. на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли за прекратяване на наказателно производство по ДП № 573/2018 год. по описа на РУ – Харманли.

В протеста се твърди, че изводите на съдията – докладчик са погрешни и неправилни, както и че са били използвани всички способи за изясняване на обективната страна на престъплението. Посочва се, че указанията на съда за извършване на нови процесуално – следствени действия биха били оправдани само, ако има очакване, че по този начин ще се изясни в по-голяма степен фактическата обстановка, за да се направят правни изводи. По-конкретно, извършването на оглед на мястото на инцидента, установяването на типа врата, разположение на отделения и врати щяло да има смисъл единствено, ако това би допринесло за изясняване на фактическата обстановка. Отбелязва се хипотетичния характер на обстоятелството относно удар с врата по свидетелката Т. Показанията на свидетелката В. нямало как да бъдат оборени. Заключенията по съдебно – медицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза изяснили, че описаният от пострадалата тласък в гърба можел да доведе до падане по гръб, при което са получени наранявания в теменната област. По време на досъдебното производство били събрани всички възможни доказателства и на тяхната база 1 прокурорът извършил своята преценка. С тези доводи се отправя искане за отмяна на определение.

Недоволен от определението на районния съд е останал и обвиняемият Г. К. Г., представляван от защитника си адв. Ч, чрез който обжалва съдебния акт. В жалбата е окачествил изводите на районния съд за непълнота но доказателствата като неправилни. Съдът не отчел факта, че от материалите по досъдебното производство нямало нито едно доказателства за извършване на деянието при умисъл (пряк или евентуален), което обуславяло несъставомерност на деянието. От разпитите на свидетелите, с изключение на свидетелката В., се установявало, че свидетелката Т. била видяна паднала по гръб с разлято кафе по гърдите, т.е. падането било по гръб и нямало как да е причинено от тласък отзад, тъй като тогава Т. щяла да падне по корем.

Оборва се тезата, че указанията на районния съд нямало да доведат до промяна в правната квалификация, защото фактът, че свидетелката Т. била медицински работник и травмата е настъпила в отделението, не обуславяло извод, че е при и по повод изпълнение на службата или функциите й.

Аналогично, от доказателствата по делото, не можело да се заключи, че обвиняемият Г. е действал при или по повод изпълнение на трудовите му задължения. Поставя се ударение върху разликата между трудова злополука и причиняване на телесна повреда. Дадените указания на районния съд касаели събирането на невъзможни и неотносими доказателства. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение.

Пострадалата С. Т. и нейния повереник адв. Т. Н. не са взели отношение по постъпилия протест и частната жалба.

Съдът, като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 573/2018 год. по описа на РУ – Харманли, поддържаните в протеста и в жалбата доводи и изложените съображения в атакуваното определение, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 02.11.2018 год. срещу неизвестен извършител за това, че на 02.11.2018 г. в град Х., обл. Х., е била причинена лека телесна повреда на медицински специалист – ****С. И. Т.- ***** във „******** *******“ на МБАЛ Х., при и по повод изпълнение на функцията – чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК. С постановление от 04.07.2019 г. е привлечен като обвиняем Г. К. Г. и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Извършени са множество действия по разследването – разпити на свидетели, разпит на свидетел пред съдия по чл.

223 НПК, две съдебно-медицински експертизи по писмени данни, комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, делото е било изпратено от разследващия орган на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 02.09.2022 г. прокурорът, приел, че деянието не е извършено, но го прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – че не представлява престъпление. Позовал се е на две групи доводи. От една страна, приел, че инкриминираният инцидент между ******* възникнал без 2 каквато и да е връзка със служебните правомощия и задължения на двамата в него. Инцидентът възникнал на работното им място (в сградата на МБАЛ Х.), но в момент, в който те реално не са осъществявали служебна дейност. От друга страна, от свидетелските показания на медицинските специалисти, които се намирали в коридора на отделението непосредствено след деянието, можело да се заключи, че между Г. и Т. не е имало физически контакт по време на деянието. Този извод се подкрепял и от назначените по делото експертизи. Възможно било падането да е предизвикано от тласък (блъскане) от друго лице. Т. усетила тласък и обяснява падането си с него, но в същото време тя не е възприела посягане от страна на нейния колега. Падането от височината на собствения ръст можело да се дължи на тласък, предаден от външна сила, но можело да бъде и самостоятелно (спонтанно), без въздействие от друга външна сила. В случая нямало обективни находки, които да сочат категорично дали действително на Т. е бил придаден тласък или е паднала самостоятелно. Тези доводи водели до извода, че деянието не е извършено от обвиняемия Г. както като физическо лице, така и в качеството на длъжностно лице спрямо пострадалата в качеството й също на длъжностно лице.

С протестираното и обжалвано определение на РС – Харманли делото е върнато на ТО – Харманли, РП – Хасково за продължаване на действията по разследването. Според районния съд в хода на досъдебното производство не са извършени всички възможни действия по разследването.

По-конкретно се посочва, че не е бил извършен оглед на местопроизшествието, за да се установи къде се намира кафе-машината и вратите на отделенията. В прекратителното постановление прокурорът възприел изцяло показанията на свидетелката К. В., които обаче в хода на разследването изобщо не били проверени. Също така по делото останал неизяснен въпроса дали би могло по описания от пострадалата тласък да доведе до падането й по гръб, при което тя е получила наранявания в теменната област. Районният съд е приел, че така описаните пропуски са довели до разследване, което не е пълно, всестранно и обективно и на този етап от досъдебното производство не може да бъде извършена преценка за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство. Едва след извършени на всички възможни действия по разследването следвало да се извърши преценка дали изобщо е извършено деянието и дали то е съставомерно. Поради това е дал указания за извършване на допълнителни процесуално – следствени действия съгласно НПК за пълно и всестранно разкриване на обективната истина.

Настоящата инстанция намира указанията и изводите на РС – Харманли за правилни и обосновани.

В хода на разследването на досъдебната фаза са събрани гласни и писмени доказателства, назначени са съдебно – медицинска експертиза и комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, по които са представени писмени заключения от вещите лица, въз основа на които е било 3 приета следната фактология, споделена в основните си моменти и от първоинстанционния съд:

Обвиняемият ****Г. Г. и пострадалата ***** С. Т. работели в МБАЛ Х. ЕООД на длъжност ***** - ******, но в различния отделения – първият в „******* ******“, а второто във „***** ******“. Работните кабинети на двамата се намирали на един и същи етаж, едно срещу друго в сградата на болницата. На 02.11.2018 г. **** Т. била на работа първа смяна: за времето от 07.30 ч. до 13.30 ч., а предходната нощ се водела на разположение по график за спешна помощ в болницата (интернист на разположение) за времето от 19.30 ч. на 01.11.2018 г. до 07.30 ч. на 02.11.2018 г. Именно в периода, когато се водела на разположение, около 07.00 ч. на 02.11.2018 г. Т. била потърсена от ***** А., ****** ****** в ****** ****** за постъпило при тях лице – диабетик с гръдни болки. Т. се отзовала на обаждането и отишла веднага в спешна помощ, тъй като живеела близо до болницата, и на място установила, че се касае за **-годишен мъж, диабетик на инсулиново лечение с анамнестични данни за кръвохрак и болка в гърдите. Т. извършила преглед със слушалка и установила находка за масивна пневмония. Тази обективна находка изисквала спешна графия на бял дроб и хоспитализация. Т. взела документите и заедно с пациента тръгнали към рентгеновото отделение на болницата. Тя решила да отиде лично на място до рентгеновия кабинет, за да обясни защо спешно се налага да се направи рентгенография. На вратата на „****** ******“ Т. била посрещната от дежурната рентгенова лаборантка, която й обяснила, че преди обед снимки се правят само и единствено от ****** Г. Г., ******* - ********. След това обяснение св. Т. с пациента се насочили към Вътрешно отделение, и по-специално „белодробен сектор“, настанила пациента в болничната стая и попълнила историята на заболяването, където отразила обективен статус и анамнезата. В това време пристигнала свидетелката ****** Р. Д., лекуващ лекар в сектора, на която Т. обяснила за случая, необходимостта от рентгенова снимка и назначаване на лечение. След това Т., се прибрала в кабинета си, преоблякла се в работно облекло и около 08.20 ч., отишла да си взема кафе от кафеавтомата, който се намирал на площадката до входната врата на ******* отделение. По същото това време в сградата на болницата в рентгеновото отделение влязла свидетелката К. В. от гр. Х., която искала да се срещне с ****** Г. във връзка с бронхит на нейния внук. Вратите на рентгеново отделение били отворени и след като В. влязла вътре, седнала на стол в коридора на разстояние от около 6 - 8м. от площадката на етажа, за да изчака обвиняемия Г. и да обсъди с него състоянието на нейния внук. В един момент свидетелката видяла на площадката на етажа между двете отделенията Г. и Т. пред „****** отделение“. Отворената врата не попречила на В. да има поглед към площадката и тя доловила, че между Г. и Т. възникнал словесен спор относно отказа на лаборантката от рентгеново отделение за изготвянето на рентгенова снимка на пациента от спешното отделение. Двамата жестикулирали и говорели по-оживено на висок тон. Т. носела чашка с кафе и тръгнала да 4 влиза в коридора на „******* отделение“. В този момент според показанията на св. В., обвиняемият бутнал със замах вратата на „******** отделение“, която с трясък се затворила зад Т. Тя усетила тласък и паднала по гръб върху пода на коридора, като извикала при падането. Трясъкът, падането и виковете й били доловени от различни свидетели: М. Г., Г. Д., Н. Д., Е. Д., М. П., И. Д. и М. А., **** Р. Д. - медицински специалисти, които по това време били на работа във „******* отделение“. Макар и да се намирали в различни помещения на Вътрешно отделение, те излезли веднага в коридора, като заварили С. Т. паднала на земята да лежи по гръб и да се държи за задната част на главата. По това време обвиняемият Г. също присъствал там и се обадил по телефона на свидетелката З. Ч. - ****** на МБАЛ - Х. ЕООД, за да я уведоми, че имало инцидент до кафемашината. В същия този момент на Ч. се обадила по телефона и ***** Д., за да й съобщи за същия инцидент.

Служителите помогнали на пострадалата Т. да се изправи, била й оказана медицинска помощ и лечение, за което била изготвена медицинска документация.