Определение № 37843 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37843 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110120445 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е пред Районен съд – К., по искова молба, уточнена с молба от 20.05.2026 г. (на лист 46 от първото дело) на ищеца В. Г. С. срещу ответника – Софийския градски съд, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца за вредите, причинени му от забавяне на процеса и нарушения на правото на Европейския съюз в процесуален аспект по гражданско дело № 8203/2024 г. на Софийския градски съд, Ι-23 състав, в размер на по 44 лева на ден, а към датата на подаване на иска – 21.04.2026 г. – 10 798 €, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2026 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по негов иск срещу Районен съд – П., е било образувано гражданско дело пред Софийския районен съд, което е прекратено поради неподсъдност и делото е пратено на Софийския градски съд, където е образувано под № 8203/2024 г. и разпределено на съдия Б.Ж. Поддържа се, че делото е отлагано четири пъти – на 19.07.2024 г., 06.12.2024 г., 14.03.2025 г., 10.10.2025 г. и 14.11.2025 г., като това е било винаги с повече от месец, а определенията не били подлежали на обжалване, което било нарушение на правото на Европейския съюз и представлявало отказ от правосъдие и отказ на достъп до такова, тъй като ищецът не можел да пътува за съдебните заседания.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Софийския градски съд, с който предявеният иск се оспорва като нередовен, тъй като не било уточнено дали се търпят вреди от забавяне на делото или от нарушения на процесуалните права на ищеца, и не бил посочен краен период на увреждането, а също така и като недопустим в частта за нарушение на правото на Съюза, тъй като на първо място не се твърди конкретна нарушена разпоредба от това право, доколкото не урежда правилата на гражданския процес, а евентуално – не е възможно водене на такъв иск преди приключване 1 на съдебното производство, в рамките на което биха могли да възникнат вреди.

По възраженията за нередовност на исковата молба настоящият съдебен състав намира, че не са основателни. По повод това дали ищецът следва да установи дали търпи вреди от забавено правосъдие, или от нарушение на процесуалните стандарти на гражданския процес по воденото от него пред състав на Софийския градски съд дело, е налице практика на Върховния касационен съд (ВКС), която посочва, че при искове за неимуществени вреди от множество свързани действия, за които отговаря едно лице, когато се твърди общо увреждане от кумулативния ефект на тези действия, не е нужно да се сочи цена по иск за обезщетение от всяко отделно действие, а може да посочи само единна сума на цялото търсено обезщетение за неимуществени вреди – в този смисъл са Решение № 90/12.10.2022 г. по гражданско дело № 4641/2021 г., I ГО и цитираните там актове, и Решение № 252/18.02.2019 г. по гражданско дело № 4172/2017 г., IV ГО. Що се отнася до периода на иска, ищецът го е заявил безпротиворечиво, като търси обезщетение на ден до плащането. Непосочването на крайна дата в случая не е нередовност на исковата молба, тъй като е ясно какво иска ищецът, а проблем на допустимостта – дали и кога може да има иск за бъдещи плащания.

Искът за вземане за обезщетение след датата на исковата молба в случая е недопустим. Искове за бъдещи вземания съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК са допустими, но само ако търсеното вземане възниква със сигурност в бъдещия период и не зависи от никакви действия или бездействия на страните по правоотношението – т.е. ако вземането възниква само поради хода на времето и не може да се прекрати, когато една от страните прекрати евентуално неправомерното си поведение – напр. при искове за издръжка. Съгласно практиката на ВКС – Решение № 149/01.11.2019 г. по гражданско дело № 638/2023 г., IV ГО; Решение № 320/04.06.2024 г. по гражданско дело № 1348/2023 г., II ГО, и цитираната практика – искове за бъдещи плащания за обезщетение не са допустими за период след датата на исковата молба. Тъй като в настоящия случай ищецът е посочил цена на иска си до датата на исковата молба –

10 798 €, то следва да се прекрати производството по делото като недопустимо само по иска за бъдещи плащания – след 21.04.2026 г. от по 44 лева на ден, както е заявено от ищеца.

Искът за обезщетение на вредите на ищеца от нарушения на правото на Европейския съюз също е недопустим – посочените от ищеца твърдени нарушения – отказ на право на достъп до съд, нарушения на правото на достъп до съд и отказ за обжалване, не са уредени пряко от правото на Съюза, което не урежда общо материята на гражданския процес – указания, че процесуалните норми за защита на права, произтичащи от правото на Съюза, се уреждат от националното право Съдът на Еврпоейските общности е дал в Решение от 16.12.1976 г. по дело 33/76 REWE-Zentralfinanz. В случая ищецът сочи като задължение изискването на Хартата на основните права за достъп до съд. Както обаче ответникът правилно отбелязва, съгласно чл. 51 от Хартата последната се прилага само заедно с поне още една друга разпоредба 2 от правото на Европейския съюз, каквато ищецът не сочи. Твърди се нарушение на правен принцип – достъпа до съдебен процес, в материя, която е уредена от българските процесуални закони. Няма акт нито на първичното, нито на вторичното право на Европейския съюз, който да урежда кога и как може да се предяви индивидуален иск за обезвреда, пред кой съд и при какви условия. Съществува само принцип, че институциите на Съюза, когато изработват своите нормативни актове, не следва да нарушават изискванията за достъп до съд. Поради това няма твърдяно нарушение на правото на Съюза.

Още повече, според цитираното от самия ищец решение на Съда на Европейския съюз от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Köbler основание за отговорност на държавата може да възникне едва от влязъл в сила съдебен акт, а не от действия на съдилищата по време на процеса, освен ако не са пряко и конкретно (като много ясно формулирано и описано задължение на съдията в точно определен момент от развитието на процеса – относим към едно процесуално действие) в акт на правото на Съюза.

По тези съображения исковете за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз и за обезщетение за по 44 лева за период след датата на завеждане на иска.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявените по гражданско дело № 20445 по описа за 2026 година искове В ЧАСТТА, с която В.Г.С претендира от Софийския градски съд обезщетение за вреди причинени от нарушение на правото на Европейския съюз в производството по гражданско дело № 8203/2024 г. на Софийския градски съд, Ι-23 състав, и за настъпили след 21.04.2026 г. вреди с иск за обезщетение о т по 44 лева за периода от 22.04.2026 г. включително до изплащане на вземането.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението може да се обжалва в частта за прекратяване на делото пред Софийския градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4