Определение № 2719 от 04.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2719 гр. Варна, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501260 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25063/27.03.2024г. от С. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, ул. „Стара планина“ №13, срещу Определение № 2962 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 20243110100201 по описа за 2024 Районен съд - Варна, 52 с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Димитровград.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че към датата на завеждане на исковата молба в съда ответникът не е бил с постоянен адрес в гр.Димитровград, а в с. Шкорпиловци, поради което няма основание за изпращане на делото по подсъдност.

В срока за отговор на частната жалба ответникът е подал такъв, като в същия оспорва изложените в жалбата обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, представени са доказателства за заплатена д.т. за производството.

1

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

Производството по гр. д. № 20243110100201 по описа за 2024 Районен съд – Варна е образувано по предявен от С. А. С. против П. Н. Т. брачен иск с правно основание в чл. 49 от СК за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съединени с него небрачни искове, което определя подсъдност на делото по реда на чл. 105 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил направеното в срок с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК възражение от ответника П. Н. Т. за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 105 от ГПК, като е приел, че ответникът има постоянен адрес в гр. Димитровград.

Съгласно изричната разпоредба на чл.120 ГПК, настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Съгласно трайно установената практика на ВКС /Определение № 794/18.12.2014 г. по ч.т.д. № 2516/2014 г. на ВКС, Второ ТО, Определение №651/04.10.2013 г. по ч.т.д. №2829/2013 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др./ релевантни за определяне на местната подсъдност са фактическите обстоятелства към момента на завеждане на исковата молба. Промяната в тези обстоятелства, настъпила след подаване на исковата молба, не е основание за препращане на делото на друг съд.

Видно още от приложеното към отговора на исковата молба копие от лична карта на ответника /доказателство за регистрирания му постоянен адрес/, същата е издадена на 17.01.2024г. или с дата след завеждане на исковата молба на 08.01.2024г. Доколкото ответникът е длъжен да докаже обстоятелствата, въз основа на които прави своите възражения, и с оглед факта, че същият не е доказал, че към датата 08.01.2024г. същият е имал постоянен адрес, различен от адреса, определящ местната подсъдност на ВРС, то възражението му се явява неоснователно и същото е следвало да бъде оставено без уважение.

От изготвената от настоящата инстанция служебна справка в НБДН, която първоинстанционният съд е могъл да изготви също служебно и е бил длъжен да направи в случай, че прецени, че следва да събере допълнителни доказателства с оглед установяване на релевантните обстоятелства към датата на завеждане на делото 08.01.2024г., се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на ответника в гр. Димитровград са заявени на датата 2

15.01.20204г. или отново след завеждане на исковата молба в съда.

С въззивната частна жалба, частният жалбоподател е представил и допълнително доказателство – удостоверение от кметство Шкорпиловци, община Долни чифлик, от което се установява, че към датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.01.2024г. ответникът П. Н. Т. е бил с постоянен и настоящ адрес с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, ул. „Стара планина“ №13.

С оглед всички доказателства се установява, че към датата на завеждане на исковете в съда на 08.01.2024г., ответникът не е бил с постоянен адрес в гр.

Димитровград, обуславящ местна подсъдност по чл. 105 от ГПК на Районен съд – Димитровград. Същият е имал постоянен адрес в с. Шкорпиловци, общ.

Долни Чифлик, ул. „Стара планина“ №13, който обуславя местна подсъдност по чл. 105 от ГПК на Районен съд – Варна. Като е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Димитровград, ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2 9 6 2 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 20243110100201 по описа за 2024 Районен съд - Варна, 52 с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Димитровград.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3