Решение № 7030 от 19.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7030 гр. София, 19.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110133139 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК за прогласяване на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1153256 от 27.04.2022 г., сключен между К. З. М. и /фирма/, за нищожен, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, вр.чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от същия договор.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 27.04.2022 г. между него и ответника /фирма/ бил сключен договор № 1153256 предоставяне на потребителски кредит, съгласно който ищеца следвало да върне сума в общ размер на 1 200 лв., дължима на 6 погасителни вноски, при сума за получаване 1 200 лв., при лихва от 35,00 лв., при ГПР 49,05% Съгласно чл. 5 от договора за кредит с оглед неговото обезпечаване ищеца следвало да сключи договор за гаранция с *********. По сключения договор за гаранция ищеца следвало да заплати възнаграждение в размер на 672.12 лв.Твърди, че договорът за предоставяне на кредит е нищожен на следните основания: чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия период на кредита, или е променлив. Не било посочено какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. - чл. 22, вр.чл. 11, т. 11 ЗПК – погасителният план не отговарял на законовите изисквания, тъй като в него липсвала задължителна информация по ЗПК. Сочи, че доколкото в договора е 1 предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. - чл. 22, вр. чл.

11, т. 10 ЗПК – договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, т.10 ЗПК. В договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като не ставало ясно по какъв начин е формиран същият. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира същият. - чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР, при което ГПР в размер на 49,03 % би нараснал над 10 пъти. - поради заобикаляне на закона – с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по договор за поръчителство се заобикаляло разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с ПМС № 426/2014 г.

- поради неравноправност – поради невключване на разходите по договора за поръчителство в размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора.

Посоченият е договора ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, която подвеждала потребителя относно спазването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключения договор. В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че съгласно посочената договорна клауза сключването на договор за поръчителство е условие за отпускането на кредита. Поддържа, че атакуваната клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Твърди, че посочената клауза е във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и не е уговорена индивидуално.

Искането към съда е да прогласи нищожността на договор № 1153256 за предоставяне на потребителски кредит от 27.04.2022 г., евентуално на клаузата, уговорена в чл. 5 от същия.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да са налице твърдените в исковата молба пороци в договора, които да водят до неговата нищожност. Твърди, че в процения договор ясно е посочен твърд лихвен процент, както и че е уговорено еднократно връщане на заемната сума, като са посочени размерът и падежът на вноската. Оспорва едностранния избор за начин на обезпечаване на кредита. Твърди, че няма право да включи уговорената сума между ищцата и третото лице (*********) към ГПР по кредита. Заявява, че уговореното възнаграждение между поръчителя и кредитополучателя не може да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски кредит ГПР. Твърди, че изборът на обезпечение е направен от кредитополучателя в преддоговорните отношения на страните.

Оспорва твърденията, че сключването на договор за гаранция с ********* има за цел 2 единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че е предоставил на ищцата своевременно цялата законово необходима информация за вземане на информирано решение за сключване на договор потребителски кредит под формата на стандартен европейски формуляр, който бил предоставен на електронната поща на ищцата при кандидатстването за кредита. Навежда твърдения за неупражняване на потестативното право по чл. 29 ЗПК от страна на ищцата. Твърди, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на процесния договор. Заявява, че клаузата за сключване на договор за гаранция е индивидуално договорена по избор на потребителя, тъй като ищеца сам е избрал като обезпечение поръчителство от *********. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика. В тази връзка сочи, че при всеки етап от сключването на процесния договор ищеца е бил информиран изцяло за последиците от неговия избор.

Оспорва да е налице разминаване в посочения в договора ГПР и действително дължимия от ищеца. Оспорва клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит да противоречи на добрите нрави, същата да неравноправна, както и да е налице заобикаляне на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и правна страна следното:

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, че страните са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 1153256 от 27.04.2022 г., обезпечен с договор за гаранция, сключен между ищеца и *********. Страните са постигнали съгласие годишният лихвен процент да е 35.00%, а годишният процент на разходите 49. 05 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1 343.88 лв. на 6 вноски. Съобразно предвиденото в чл. 5 от договора,кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на *********. Това е уговорено и в отделен договор с ********* срещу възнаграждение от 672.12 лв.. платимо на вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит. По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, 3 друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о. /. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза,приета и неоспорена от страните, се установява, че размерът на ГПР възлиза на 166% с включена гаранция в размер на 672.12лв,като платените суми по № 1153256 от 27.04.2022 г..са общо в размер на 1 523.88 лв.

При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 6 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителният план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове. Като аргумент за нищожност на договора ищецът поддържа липсата на подробно описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на ГПР и поради некалкулирането в същия на предвидената такса за предоставяне на гаранция в договора. В тази насока следва да се отбележи, че в чл.

4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 143.88 лв. и включва сумата по чл.

3б) /възнаградителната лихва/. В същото време, годишният процент на разходите е определен на 49. 05 %, като за начина на изчисляването му се препраща към чл. 8. 4 от общите условия на ответника. В цитираната разпоредба се посочва, че ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази разпоредба, както и от самия договор и предоставената преди сключването му преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр обаче не е видно кои разходи са включени от кредитора при определяне на ГПР.