Решение № 1570 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина М. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100515416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20202935 от 26.10.2021 г., постановено по гр. д. № 22879/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 167 състав, са отхвърлени предявените от Е. Е. М., срещу „КРЕДИТ И.И. БГ” ЕАД, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Е. Е.

М. не дължи чрез принудително изпълнение на „Кредит И.И. БГ” ЕАД следните вземания съобразно наследствените й квоти: 62, 73 лв., представляваща 1/4 от 250, 92 лв. - непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г. между наследодателя Р.Е.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит И.И. БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г.; 60,94 лв., представляваща 1/4 от 243,77 лв. - законна лихва за периода от 21.09.2011 г. до 08.04.2021 г.; 34, 37 лв., представляваща 1/4 от 137, 49 лв. - неолихвяеми вземания и 76 лв., представляваща 1/4 от 300 лв. разноски, за които суми са издадени изпълнителни листове от 22.08.2012 г. по ч. гр. дело № 2878/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и от 01.02.2013 г. по гр. д. № 4094/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и е образувано изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х., с per.

№ 743 на КЧСИ. Отхвърлен е и предявения от Л. Д. И., срещу „КРЕДИТ И.И.

БГ” ЕАД, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Л. Д. И. не дължи чрез принудително изпълнение на „Кредит И.И. БГ” ЕАД следните вземания съобразно наследствените й квоти: 188, 19 лв., представляваща 3/4 от 250, 92 лв. 1 непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г. между наследодателя Р.Е.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени впоследствие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит И.И. БГ” ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г.; 182, 83 лв., представляваща 3/4 от 243, 77 лв. - законна лихва за периода от 21.09.2011 г. до 08.04.2021 г.; 103, 12 лв., представляваща 3/4 от 137, 49 лв. - неолихвяеми вземания и 225 лв., представляващи 3/4 от 300 лв. - разноски, за които суми са издадени изпълнителни листове от 22.08.2012 г. по ч. гр. дело № 2878/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и от 01.02.2013 г. по гр. д. № 4094/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и е образувано изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х., с per. № 743 на КЧСИ. Е. Е. М. и Л. Д. И. са осъдени да заплатят на „Кредит И.И. БГ” ЕАД, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците Е. Е. М. и Л. Д. И., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържат, че решаващият съд се е позовал единствено на изолирана съдебна практика - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. по описа на ВКС, която е в противоречие с принципите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на съдилищата. Считат, че от събраните по делото доказателства се установява, че посоченото изпълнително производство е било прекратено по право – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 05.07.2015 г., тъй като последното изпълнително действие е било извършено на 05.07.2013 г. С оглед на това новата петгодишна давност е започнала да тече от 05.07.2015 г. и е изтекла на 05.07.2020 г., т.е. преди подаването на исковата молба. Ако се приеме, че независимо от настъпилата перемпция делото не се прекратява по силата на закон, то се стига до поставяне в неблагоприятна позиция на кредитор спрямо длъжник, който независимо, че се е дезинтересирал от вземането си ще има способи да въздейства върху имуществото на длъжника без ограничения във времето. Считат, че след настъпването на перемпцията всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание. Неправилно решаващият съд е приел, че тълкувателните решения на ВКС имат действие занапред. Поддържат, че след настъпване на перемпцията е налице забрана да се извършват изпънителни действия, а ако такива бъдат предприети, те се обезсилват по право, поради което нямат правно значение за прекъсването на давността. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Алтернативно отправят искане за спиране на настоящето дело до произнасяне на ВКС по образуваното тълкувателно дело с разпореждане от 06.06.2021 г. на Председателя на ВКС, с което е образувано тълк. дело№ 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „КРЕДИТ И.И. БГ“ ЕАД, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановеното в съответствие с материалния и процесуалния закон, тълкувателната практика на ВКС и практиката на съдилищата. Твърди, че и 2 по двете изпълнителни дела не е налице срок, по - дълъг от пет години, в който да не са предприемани изпълнителни действия. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Счита, че не е налице основание за спиране на производството по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че въз основа на 2 бр. изпълнителни листове и молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 311/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х. - Ц. срещу наследодателя на ищците - Р.Е.С., удостоверяващи следните вземания на взискателя: по изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2878/2011 г. по описа на РС Кюстендил за сумата от 250, 92 лв. - непогасен остатък от договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; 85,08 лв. - възнаградителна лихва; 52,41 лв. мораторна лихва, 125 лв. - разноски по делото; както и по изп. лист от 01.02.2013 г. по гр.д. № 4094/2011 г. по описа на PC - Кюстендил - 175 лв. разноски. На 02.07.2013 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Р.С. чрез баща му - Е. И.. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение са предприети следните действия по принудително изпълнение - запор на трудово възнаграждение, на МПС и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. В периода от 2013 г. до 2016 г. не са искани и извършвани действия по принудително изпълнение, но изпълнителното производство не било прекратено от ЧСИ, въпреки настъпила перемпция по силата на закона.

На 03.08.2016 г. по изпълнителното дело постъпила молба от ответника „Кредит И.И. БГ” ЕАД, който твърд, че е новият кредитор на вземането поради извършена цесия по силата на договор, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 22.04.2016 г. Макар за цесията длъжникът да не бил уведомен, ЧСИ конституирал като взискател ответника по делото на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Новоконституираният взискател изпратил уведомление за цесия до Р.С., но разписката се върнала в цялост с отбелязване, че е починал. С постановление от 22.01.2021 г. на ЧСИ Е.Х. изпълнителното дело № 311/2013 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ответникът повторно образувал изпълнително дело под № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Е.Х.. Поддържат, че вземането на ответника по образуваното изп. дело № 296/2021 г. е погасено по давност, тъй като в периода от 2013 г. до 2019 г. не е поискано нито едно изпълнително действие и 5- годишният давностен срок не е прекъснат и е изтекъл още през 2018 г.

Поисканите впоследствие изпълнителни действия считат, че не са валидни, доколкото делото е било вече перемирано. Молят съда да признае за установено, че ищците не дължат на ответника поради погасяване по давност на правото му на принудително изпълнение следните вземания, съобразно наследствените квоти на ищците: Е. М. - 62, 73 лв. - главница; 60, 94 лв. законна лихва; 34,37 лв. - неолихвяеми вземания и 75 лв. - разноски; Л. И. 188, 19 лв. - главница; 182, 83 лв. - законна лихва; 103, 12 лв. - неолихвяеми вземания; 225 лв. - разноски. Претендират сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че давността е 3 прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, като по време на образуваното изп. д. № 311/2013 г. са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от който прекъсващо погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представеният изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издаден от РС-Кюстендил, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.09.2011 г. по ч.гр. д. № 2878/2011 г. на РСКюстендил, Р.Е.С. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД сумите от 250, 92 лв. - непогасен остатък от главница, дължим съгласно договор за потребителски паричен кредит, сключен на 04.09.2009 г., 85, 08 лв. - възнаградителна лихва за периода 04.09.2009 г. 04.12.2009 г., 52, 41 лв. - мораторна лихва за периода 25.09.2009 г. 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото - 100 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

На 01.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист от РС-Кюстендил, въз основа на решение № 468/26.06.2012 г. по гр. д. № 4094/2011 г. на РСКюстендил, Р.Е.С. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сторените в производството по делото разноски в размер на 175 лв., в това число – за държавна такса 75 лв. и за адвокатско възнаграждение – 100 лв.

С молба от 07.06.2013 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до ЧСИ Е.Х., с рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие ОСКюстендил, на същата дата е образувано изпълнително дело № 311/2013 г. срещу Р.Е.С., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение.

Със съобщение изх. № 5193 от 27.06.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена чрез неговия баща Е. С. на 02.07.2013 г. В поканата е посочено, че е наложен запор върху трудово възнаграждение и МПС, както и е насрочена дата за опис на движими вещи на адрес гр. Кюстендил, ул. „*******.

На 05.07.2013 г. от частния съдебен изпълнител е изпратено и запорно съобщение с изх.№ 5403/05.07.2013 г. до „П. - В.“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.Е.С., което е получено на 09.07.2013 г.

На 03.08.2016 г. „Кредит И.И. БГ” ЕАД подал молба до ЧСИ Е.Х. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл.429 ГПК, на основание сключения между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия от 22.04.2016 г. с предмет, който включва процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочените изпълнителни листове. Със същата молба на основание чл.18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата е приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.