Определение № 23161 от 09.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40702/2021
- Вид
- Определение № 23161
- Подписан
- 09.09.2022
- В сила
- 09.09.2022
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23161 гр. С., 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110140702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е образувано по подадена от П.Г. Г. - Л., искова молба, насочена против Д. Л.. Л., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *****.***.***, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С. с площ от 260 кв.м. и граници и съседи по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД – 18 – 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** (номер по предходен план, одобрен през 1987 г.: УПИ **-** с площ 254 кв.м. от квартал **а по плана за гр. С., местност „ГГЦ-З . ***“, при съседи: булевард, УПИ Х-**, УПИ Х II-14); магазин №* с идентификатор *****.***.***.1.3, находящ се на * етаж от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *****.***.***.1, с площ от 30,36 кв.м. с прилежащите му 11 кв.м. складово помещение и 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: на същия етаж *****.***.***.1.4, под обекта няма, над обекта *****.***.***.1.1 и апартамент №* с идентификатор ****.***.***.*.*, находящ се на * етаж от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *****.***.***.1, с площ от 80,14 кв.м. с прилежащите му 41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата по действаща кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК: на същия етаж няма, под обекта *****.***.***.1.1, над обекта няма; иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, оставено от Л.Н.Л. и иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за допускане пресмятане в полза на ищцата на участието й в извършени в периода от 1992 г. до 2012 г. подобрения, довели до увеличаване на наследството, което увеличение да се присъди в пари във втората фаза на делбата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на 1 закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК и чл. 312, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответницата са наследници по закон на Л.Н.Л., починал на 24.02.2019 г. Твърди се, че ищцата е била съпруга, а ответницата дъщеря на наследодателя. Излага, че наследството оставено от Л.Н.Л. се състои от недвижим имот с административен адрес гр. С., р-н С., бул. „Х.Б.“ №*** и представляващ 57,1 % ид.ч. от УПИ **-** с площ 254 кв.м. от квартал ** по плана за гр. С., местност, „ГГЦ-З . ***“ при съседи булевард, УПИ Х-**, УПИ ХII-14, идентификатор на поземления имот *****.***.***, както и следните обекти от построената в него ********* еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.1: магазин * на ***** етаж /с идентификатор *****.***.***.1.3/ с прилежащите му 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата и апартамент №* на ****** етаж с идентификатор *****.***.***.1.2, с прилежащите му 41,3 % от ид.ч. от общите части на сградата. Сочи, че на 02.01.1910 г. с крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба Л.М. (Т.) Н. – дядо на Л.Н.Л. е закупил от общината в С. земя с площ от 254,35 кв.м., върху която по-късно била построена триетажна сграда. Излага, че на 02.08.1929 г. Л.М. (Т.) Н. е починал и е оставил наследници по закон – Н.Л.М. /баща на наследодателя - Л.Н.Л./, И.Л.М. и Р.Л.М.. Сочи, че на 05.12.1929 г. е извършена делба с разделително от 05.12.1929 г., съгласно което недвижимият имот, представляващ дворно място с площ 254 кв.м. се предоставил в реален дял на Н.Л.М., който построил върху дворното място триетажна сграда. Поддържа, че след смъртта на Н.Л.М., неговите наследници по закон - Т.М. Л.
/съпруга/, Л.Н.Л. /син/ и Л.Н.Л. /син/ извършили на 15.10.1968 г. делба, като съпругата му получила в реален дял * етаж, Л. – втори, а Л. – трети. Твърди, че по силата на Решение от 08.10.1973 г. на СГС, бракоразводна колегия по гр.д. № 2390/1973 г. бил прекратен първият брак на Л.Н.Л. и с решение от 04.12.1975 г. на СРС, 1-ви състав по гр.д. № 4155/1975 г. третият етаж от жилищната сграда му бил предоставен в дял.
Излага, че след смъртта на майка им – Л.Н.Л. и Л.Н.Л. с договор за доброволна делба от 30.06.2000 г. си поделили ***** етаж от сградата, като всеки получил по един от двата обособени там /на ***** етаж/ магазина в реален дял. След смъртта на Л.Н.Л., Л.Н.Л. останал единствен наследник на целия недвижим имот и построената в него триетажна сграда, наследявайки майка си и брат си.
Аргументира, че с Договор за дарение на недвижим имот № ***, том 211, дело № 55533 от 30.11.2006 г. Л.Н.Л. е дарил на дъщеря си – Д. Л.. Л. ***** етаж от 2 триетажна жилищна сграда, находяща се на бул. „Х.Б.“ № *** в дворно място, представляващо имот планоснимачен номер **, квартал ** по плана на гр. С., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 11,75 кв.м. и таван със застроена площ от 11,85 кв.м., както и припадащите се 42,9/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и м. №* от южната страна, състоящ се от търговска част с площ от 26,40 кв.м., тоалетна и складово помещение с площ от 10 кв.м., заедно с 7,9/100 ид.ч. от общите части на сградата, без ид.ч. от дворното място при съседи на магазина: двор, двор, Л. Л.ов и булевард, а съседите на мястото по скица – булевард, парцел * – 12, парцел VI – 8, парцел *** – 14. Твърди, че с договор за дарение на недвижим имот от 27.11.2008 г., вписан в служба по вписванията с дв. вх. № **127/27.11.2008 г. Л.Н.Л. е дарил на ищцата апартамент с площ от 71,320 кв.м. и мазе 23 с административен адрес: гр. С., жк „Н. *“, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **. Счита, че въпреки дарението в нейна полза, поради огромната стойност на дареното в полза на ответницата, запазената част на ищцата остава накърнена.
Поддържа, че е спомогнала за увеличаване на наследството, изразяващо се в следното: 1992 г. била изградена разделителна стена в големия магазин на етаж № * за обособяване на два магазина, направено било ново електрическо табло, намиращо се в стълбищата на сградата, с отделни електромери за всеки един самостоятелен обект в сградата, като тези подобрения били извършени от ищцата, наследодателя и брата на наследодателя – Л.Н.Л.; 1992 г. – 1993 г. били изградени складови помещения на м.
№*, като тези подобрения били извършени общо от ищцата, наследодателя и брата на наследодателя – Л.Н.Л.; 1992 г. – 1993 г. твърди, че са изградени складови помещения на магазин №*, поставена алуминиева дограма, зазиждане на вратите към м. №*, преустройство на електрическото захранване, осветлението и вътрешното ел. табло, мазилка по разделителната стена и стените на склада, гипсова шпакловка и боядисване, като тези подобрения били извършени общо от ищцата и наследодателя – Л.Н.Л.; 1996 г. ищцата и наследодателят – Л.Н.Л. извършили ремонт на покрива на триетажната къща, изразяващ се в изкърпване на покрива с нови дъски на мястото на старите, направа на ламаринена обшивка по задната стреха, изграждане на нов улук и водосточни тръби, полагане на покривна мушама, грундиране на улуци, пренареждане на керемиди, като за извършването на този ремонт сочи, че са заплатени 40 000 лв. за труд и 9 000 лв. за закупуване на материали; 1998 г. ищцата и Л.Н.Л. извършили подмяна на ВиК щрангове в цялата сграда, за което заплатили 5 000 лв. за материали;
2001 г. – 2002 г. ищцата и Л.Н.Л. извършили смяна на дървената дограма на апартамент №* с алуминиева и ПВЦ дограма, като били извършени и допълнителни работи по подмазване и обръщане на дограмата, за което заплатили общо 5 000 лв. за труд и материали; 2001 г. – 2002 г. ищцата и наследодателят Л.Н.Л. извършили подобрения в м. №*, изразяващи се в поставяне на нова дограма на витрината с двоен стъклопакет, поставяне на окачен таван, нови подови настилки, прекрояване на 3 електрическа мрежа, водопровод, канализация, поставяне на фаянс и теракот в складовете и тоалетната, обновена тоалетна, нова санитария, измазване на разделителната стена и стените на склада и топлоизолация на склада, за което заплатили общо 20 000 лв. за материали и за труд; 2004 г. – отново ищцата и наследодателят Л.Н.Л., извършили подобрения в магазин №*, изразяващи се в преустройство на осветлението и направа на окачен таван; 2012 г. ищцата и Л.Н.Л., извършили ремонт на складовите помещения на магазин №*, изразяващ се в отстраняване на частите от мазилката по външната стена, която била поддала вследствие на влага, възстановяването й и полагане на теракот на пода, като стойността на този ремонт твърди, че е 2 000 лв. Счита, че всички описани ремонтни дейности са допринесли за увеличаване стойността на имотите, респ. и на наследството.
Развива съображения в насока, че запазената част е 1/3 и счита, че с извършеното дарение в полза на ответницата е нарушена частта , с което обосновава правния си интерес от предявяване на иск за допълване на пълния размер на запазената част.
Поддържа, че в нейна ползва следва да се пресметне 50 % от увеличението на наследството в периода от 1992 г. до 2012 г. / за подобрения извършени от ищцата и наследодателя Л.Н.Л./ и 25 % от увеличението на наследството в периода от 1992 г. до 1993 г., доколкото половината от разходите за тези подобрения сочи, че са били поети от брата на наследодателя. Заявява, че желае увеличението на наследството да бъде пресметнато в пари.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва иска за делба на Апартамент с идентификатор *****.***.***.1.2 и Магазин с идентификатор *****.***.***.1.3. Сочи, че 7.9/100 идеални части от дворното място с идентификатор *****.***.*** съгласно ККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г.на ИД на АГКК на ИД на АГКК с адрес на имота: град С., район С., бул. „Х.Б.“ №*** с площ от 260 кв.м. не са предмет на дарението, обективирано в НА № ** том 3 д. 452/2006 г., поради което счита, че следва да се присъединят към общата маса на наследството.
Развива съображения в насока, че исковата молба е нередовна по отношение на иска по чл. 12 ал. 2 от Закона за наследството. Оспорва иска по чл. 12, ал. 2 ЗН изцяло.
Излага, че ищцата е била съпруга на общия наследодател и сочи, че извършените от двамата дейности са такива по поддръжка, които всеки собственик е длъжен да извършва за осигуряване на целостта и безопасността при ползването на имота си.
Оспорва извършените дейности да са довели до увеличаване на наследството.
Поддържа, че имотите са били лична собственост на наследодателя. Оспорва ищцата да е участвала в извършването на твърдените дейности и да е разполагала с необходимите средства за реализирането им. Сочи, че претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН е 4 свързана и с едно задължително отрицателно условие – претендиращият да не е бил възнаграден по друг начина, включително чрез дарение и в тази връзка излага, че наследодателят им е извършил такова в полза на ищцата. Твърди, че ищцата е получавала и парични средства в голям размер под формата на дарение от наследодателя им. По претенцията за обособяване на две магазинни помещения ответницата излага, че разделянето е осъществено приживе от наследодателя Л. Л.ов и неговия брат Л. Л.ов, когото впоследствие Л. Л.ов е наследил. В тази връзка развива съображения в насока, че правата по чл. 12, ал. 2 ЗН не могат да се предявяват по отношение на друго наследство, оставено от друг наследодател, който се явява наследодател на наследодателя. Твърди, че е известно, че собствениците на магазина - Л. и Л. Л.ови (наследници на майка им Т.М. Л.), са получили от К. „Б.“ С., по силата на съдебно решение сумата от 3832,45 лв. заедно със законната лихва от 29.03.1993 г. до окончателното изплащане на сумата и 635 лв. разноски, които суми счита, че са били напълно достатъчни, за да се покрият разходите по разделянето на магазина на два отделни имота. Относно претенциите за подобрения в м. №* се сочи, че същите са неоснователни, доколкото имотът не е наследствен и представлява изключителна собственост на ответницата. Оспорва претенцията за изградени складови помещения на магазин №* и излага подробни съображения в насока, че същите са били съществуващи към 1992 г., а не са изградени тогава от ищцата и наследодателя и м . По претенцията за извършен ремонт на покрива и подмяна на ВиК инсталация – счита, че покривът и ВиК инсталацията представляват обща част и че редът за реализиране на претенциите е различен. По претенцията за смяна на дограмата на апартамент №* – излага, че подменената такава е била силно амортизирана и че с твърдяната дейност е заменена екологично предпочитаната, здрава и стабилна дървена дограма. Сочи, че липсват доказателства претендираната сума в размер на 5000 лв. да е била реално заплатена. По претенцията за извършени подобрения в магазин №* през 2004 г. излага, че имотът е бил ползван и отдаван под наем от наследодателя и съпругата му - ищцата, при което и реализиран доход.