Решение № 110 от 15.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500479 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 203/ 04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 88/ 2022 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр.

София, да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, на ищците: М. Н. П., ЕГН **********, от гр. Габрово, сумата 36 000 лева; Д. С. Л., ЕГН **********, от гр. Габрово, сумата 28 000 лева, които суми представляват обезщетение за претърпени от ищците в ПТП от 12.10.2021 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.12.2021 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е: предявеният от М. Н. П. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за горницата над присъдената сума 36 000 лева до претендираната сума 100 000 лева, или за разликата от 64 000 лева; предявеният от Д. С. Л. иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за горницата над присъдената сума 28 000 лева до претендираната сума 80 000 лева, или за 1 разликата от 52 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Габровския Окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 2 560 лева и разноски в размер на 153 лева; на адвокат Д. Й. от АК – гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 2 980 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника сумата 193 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволни от постановеното Решение, в отхвърлителните му части, както следва: по отношение на М. Н. П. за горницата над присъдената сума 36 000 лева до сумата 80 000 лева, или за разликата от 44 000 лева; по отношение на Д. С. Л. над присъдената сума 28 000 лева до сумата 60 000 лева, или за разликата от 32 000 лева, ищците: М. Н. П., ЕГН **********; Д.

С. Л., ЕГН ********** - и двете от гр. Габрово, чрез пълномощника адвокат Д. Й. от АК – гр. София, са подали въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Твърди се, че при постановяване на решението, е нарушен принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да присъди допълнително в полза на ищците, както следва: по отношение на М. Н. П. сумата 44 000 лева; по отношение на Д. С. Л. сумата 32 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.12.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр.

София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Д., е подал отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в него. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в 2 обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 547/ 17.02.2022 г., от ищците: М. Н. П., ЕГН **********; Д. С. Л., ЕГН ********** - и двете от гр. Габрово, чрез пълномощника адвокат Д. Й. от АК – гр. София, срещу ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД и с цена общо 180 000 лева, от които: за М. Н. П. – 100 000 лева и за Д. С. Л. – 80 000 лева. В исковата молба се твърди, че на 12.10.2021 г., около 07,35 часа, в гр. Габрово, на ул. „Емануил Манолов“ до № 14, ищците са претърпели ПТП на пешеходна пътека по вина на И. П. – водач на лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № ЕВ 80****, с валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, който нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищците.

Ищците са били закарани в болницата в гр. Габрово, като при М. Н. П. е било констатирано „закрито счупване на пубиса /срамна кост/“, а при Д. С. Л. – фрактура на свода на черепа вдясно. Наложило се е оперативна намеса при М.

Н. П., която се изразявала в наместване на получените фрактури, като същата е била изписана на 15.10.2021 г., а Д. С. Л. – на 22.10.2021 г. Болките и страданията са били особено интензивни при получаване на уврежданията, като те са продължили, но с по-малък интензитет и след изписването на ищците от болницата. Те са не само физически, но и психически – свързани с изживяване на инцидента, уплаха, стрес, страх от външния свят. Тези болки и страдания представляват претърпени от ищците неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя, към когото са се обърнали с писмена застрахователна претенция, с дата 22.11.2021 г., но им било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди: по отношение на М. Н. П. – сумата 100 000 лева; по отношение на Д.

С. Л. – сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

3

Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 88/ 2022 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 06.10.2022 г. процесуалният представител на ищците – адвокат Бахчеванов е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете, като искането е подкрепено от другия процесуален представител на ищците – адвокат Георгиев. В представената писмена защита са изложени доводи за основателността на исковете.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил размера на исковете, признавайки основателността на претенциите: по отношение на М.

Н. П. – за сумата 35 000 лева; по отношение на Д. С. Л. – за сумата 25 000 лева; оспорил е началният момент на дължимост на лихвата за забава, като е направил възражение за съпричиняване. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Д. е поискал от съда да отхвърли исковете над признатите, с отговора на исковата молба, суми.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е изискал и приложил към делото н.о.х.д. № 304/ 2022 г. по описа на РС – гр. Габрово, от съдържанието на което се установява, че с влязло в сила Споразумение, одобрено от наказателния съд, подсъдимият И.

П. се е признал за виновен в това, че на 12.10.2021 г., около 08,00 часа, на пешеходна пътека в гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № ЕВ 80****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М. Н. П. и Д. С. Л..

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Видно от представената с исковата молба писмена застрахователна претенция, с вх. № 10-03-2870/ 22.11.2021 г. е, че ищците са поискали от ответното застрахователно дружество да им бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, като по делото липсват данни за изплатено такова.

Във връзка с изясняване причинените увреждания на ищците съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Станислав Рачев – началник отделение 4

„Клинична патология“ към болницата в гр. Габрово, е отговорил на поставените му задачи. В о.с.з. на 06.10.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставените му от страните въпроси. Заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По делото са разпитани трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да бъде уважен иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да е налице сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и особените предпоставки – валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

По делото не е било спорно между страните, че тези предпоставки са били налице, като спорен е въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

В конкретния случай ищците, които са на 18 години и са ученички, са пострадали пресичайки улицата на пешеходна пътека, отивайки на училище.

В резултат на ПТП ищците са получили следните увреждания: ищцата М. Н. П. е получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост, с леко до умерено изразено разместване и счупване да долното рамо на дясната срамна кост без разместване на фрагментите. Предприето е било консервативно лечение – постелен режим на легло за срок от един месец и антитромботична профилактика; ищцата Д. С. Л. е получила счупване на дясната слепоочна и теменна кост със засягане на дясната пирамидна кост /изтичане на кръв от външния 5 десен слухов проход/, като с компютърна томография е установено наличие на малък кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вляво /най-вероятно в резултат на контраудар на мозъка в затвореното пространство на черепната кутия/ и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки вдясно слепоочно.

След изписването й от болницата е предписан определен хигиенно – диетичен режим, който ищцата спазвала.

Характерът на получените увреждания, болките и страданията, свързани с тях, представляват неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.

И двете ищци са започнали да посещават училище около Нова година, като са пропуснали период от около два месеца и половина, което е представлявало затруднение за тях с оглед пропуснатия учебен материал.

Известно време след произшествието и двете ищци били тревожни и напрегнати, изпитвали страх при пресичане на пътното платно.

При извършените лични прегледи вещото лице посочва, че ищцата М.

Н. П. изпитва неприятно усещане /описва го като опъване/ в дясната тазобедрена става при по-интензивно ходене, както и при определено положение на тялото, а ищцата Д. С. Л. – има главоболие при психическо натоварване и позиционен световъртеж при определено положение на тялото, като се наложило да прекрати заниманията си с балет. Следователно, при ищците не са отшумели всички здравословни проблеми, свързани с получените увреждания, като вещото лице посочва в заключението си, че към настоящия момент е настъпило почти пълно възстановяване.

Като има предвид всички изброени по-горе обективни обстоятелства по делото, както и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 12.10.2021 г., намерила отражение в лимитите на отговорност по чл. 492 от КЗ, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди: по отношение на ищцата М. Н. П. е сумата 36 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да се уважи; по отношение на ищцата Д. С. Л. е сумата 28 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно с лихва за забава върху главниците, считано от изтичане срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ – 08.12.2021 г. до окончателното им изплащане, като за горниците над присъдените суми до посочените във въззивната жалба суми: по отношение 6 на ищцата М. Н. П. – сумата 80 000 лева, или за разликата от 44 000 лева; по отношение на ищцата Д. С. Л. – сумата 60 000 лева, или за разликата от 32 000 лева, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.