Решение № 217 от 05.08.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000081 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по приета за разглеждане въззивна жалба на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу решение № 259/21.10.2024, постановено по електронно дело 20233200100840(ГД840/2023г на ОС-Д), с което е била уважена претенцията на кредитополучател Р. Д. Ц. за установяване на недействителност на договор за потребителски кредит №720031221237/05.08.2022г., сключен в нарушение на изискване за форма по чл.22 вр. чл. 10 ал.1 ЗПК и са възложени разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 171/27.03.25г., като съдът е обявил на страните докладваните оплаквания за неправилно установени факти и необосновани изводи, довели до незаконосъобразност на обжалваното от името на осъдения ответник решение.

Допълнително в рамките на подготовката си за въззивен контрол по съществото на спора, съставът е отстранил допуснато процесуално нарушение по събиране на доказателства за установяване на относимите факти, като е допуснал ново експертно заключение на вещо лице със специалност, позволяваща изследване на електронни документи.

Наред с оплакванията по съществото на спора, при подготовката си въззивният съд е докладвал и приета за съвместно разглеждане, като обусловена от разглеждане на претенциите по същество, частна жалба на адв. Р., пълномощник на ищцата срещу определение № 966/11.12.2024г., с което е било отхвърлено искането му по чл. 248 ГПК за коригиране на размера на присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска услуга над 1000лв до 1 минимален размер от 2771.76лв с ДДС.

Въззивникът кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрк. Р. излага оплаквания за неправилно установени факти по формата на сключената сделка и произтеклите от тях правни изводи по валидността на поетите от потребителя задължения. Счита за необоснован извода за нарушението на изискването за размера на шрифта ( чл. 10 ал.1 ЗПК), като се позовава на изготвен електронен писмен договор, предоставен за запознаване на потребителя на личното му телефонно устройство и съхранен като автентичен файл, подписан от потребителя в електронна форма.

В пледоария по същество представителят поддържа искане за отмяна на неправилното решение. В подробни писмени бележки са конкретизирани доводи за съобразяване на формата на изготвената от кредитора документация (договор с изискуеми приложения) като текст с шрифт с размер 12, който е бил подписан с обикновен подпис по реда на ЗПФУР, позволяващ несъмнена идентификация на потребител с индивидуален достъп на мобилно приложение и конкретно мобилно устройство, представящо текста по начин, позволяващ адаптиране на изображението и размера на символите до подходящ за потребителя разбираем вид. Като счита, че така са изпълнени изискванията за форма на сделката по ЗПК, моли за отхвърляне на неоснователната претенция на ищцата.

Въззиваемата ищца Р. Д. Ц., не е упражнила право на отговор по въззивната жалба. Упълномощеният адвокат на кредитополучателката пледира бланкетно пред настоящия състав за потвърждаване на правилното уважаване на предявената установителна претенция. Пълномощникът не е ползвал предоставената му възможност да допълни пледоария с писмени бележки.

Насрещните страни са заявили и претенции за направени разноски във въззивното производство, като въззивникът конкретизирал искането си по основания и размери в списък по чл. 80 ГПК (л.92), а пълномощникът на въззиваемата е обявил предоставена безплатно услуга.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС). Претенцията на ищцата като кредитополучател, договорил с търговец доставка на кредитна услуга, е била основана на твърдения за опорочаване на сделката, покриващи три различни фактически хипотези на нищожност по специалния закон (чл. 22 ЗПК) относими към сделката като цяло и едно общо основание за недействителност (чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД), посочено като опорочаване само на уговорката за лихва. Макар че в уточнителна молба ищецът да е именувал тази лихва „законна“ и това обозначение да е било възпроизведено от първата инстанция в доклада на претенцията, обосноваването на фактическите твърдения по тази съединена претенция изключват всякакво съмнение, че се касае за уговорката за възнаградителната лихва(указан е съответния раздел от Информационния формуляр относно основния разход по кредита). Затова въззивният съд преценява, че предмет на това евентуално сезиране е клаузата по чл. 9.1 от процесния договор, съответна на този вид лихва. Доколкото всяко от нарушенията би изключило валидността на договорното обвързване, 2 съдът приема, че сезирането е в условия на евентуално съединени установителни искове, предявени за защита на един и същ накърнен интерес, като установяването на което и да е от посочените нарушения (неспазено изискване за шрифта на текста на писмения договор; непосочване на ГПР и разходите, които го формират; липса на надлежно съставен погасителен план) би изключило интереса от разглеждането на останалите, а невалидността на целия договор изключва интерес от самостоятелно установяване на опорочено договаряне на същественото задължение на потребителя за заплащане на лихва в нарушение на добрите нрави. Затова така предявените искове са съединени в евентуалност и това обуславя и правомощията на въззивния съд.

Обжалваното решение е постановено по първия установителен иск, като диспозитива изцяло съответства на приетата от първата инстанция хипотеза на нищожност поради нарушение на чл. 10 ал.1 ЗПК, като специална хипотеза на общо изискване за спазване на предписана в закона форма на сделката.

Произнасянето по този иск е допустимо и затова, въззивният контрол по това основание за нищожност може да бъде проведен по същество, а по останалите основания, посочени от ищеца, правомощията на въззивния съд ще възникнат само, ако в резултат на този контрол настъпи изискуемо процесуално условие за разглеждане на евентуално съединени искове.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събрани в двете инстанции доказателства съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените в производството писмени доказателства се установява, че въззиваемата ищца е договорила с въззивника „Ти Би Ай Банк" ЕАД ползването на предоставена от този кредитор парична сума при условия, фиксирани в писмен договор за потребителски кредит № 720031221237, сключен на 05.08.2022г.

Няма спор, че волята на договарящите се страни е съответна на съдържанието на приложен към исковата молба на ищцата писмен документ.

Вместо подписи по този документ, съдържанието на записаната обща воля е потвърдено от потребител Р. Ц. чрез устройство Xiaomi 2201006SG и посочен идентификационен код. Същата идентификация е налична и в приложените Стандартен формуляр за предоставяне на кредити, заявление за установяване на договорни отношения със съгласие за обработки на лични данни и декларация по чл. 42 ал.2 т.2 от ЗМИП. При това безспорно съдържание на документите, разпечатани на хартия, за съда няма съмнение, че договарянето е извършено по посочения от кредитора дистанционен начин - размяна на електронни документи, генерирани като потвърдено съдържание на файлове чрез специалното мобилно приложение, инсталирано на телефонно устройство на клиента, осигуряващо достъп на регистриран потребител до предоставени от банката финансови услуги от разстояние.

Спорно е дали при запознаване на клиента с това съдържание на изготвения от кредитора по заявлението за кредитиране документ, текстът е бил фиксиран с шрифт с размер поне 12 единици. В тази връзка в първата инстанция е било назначено вещо лице, което обаче е работило само по възпроизведени на хартиен носител чрез печатащо устройство текстове и е измервало отпечатаните на хартията букви. Както е обосновал в 3 подготвително си заседание обаче, въззивният съд намира този метод на изследване за неадекватен на спецификата на електронния документ и начина, по който текста на съглашението е предоставен за запознаване на кандидата за кредитиране. Затова и събраното от първата инстанция заключение изобщо не отговаря на изискванията за приложени специални знания и не може да се ползва като годно доказателство в този процес.

Назначеният от настоящия състав експерт със специалност в областта на компютърните системи и технологии е извършил изследването върху съхранен електронен документ, съдържащ информацията, възприета и одобрена от потребителя при подписването чрез натискане на бутон в мобилното приложение. Вещото лице потвърждава, че електронната система, поддържана от кредитора регистрира времеви маркери, статуси на процесите и идентификаторите на отделните клиенти, индивидуализирани с уникални идентификатори както на ползваните устройства, така и на конкретен мобилен телефонен номер на съществуващ клиент. Специалистът е констатирал, че след като електронният документ се подпише от ползвателя на мобилното приложение, оригиналът му се съхранява в система, специално конфигурирана по начин, изключващ промяна на данните в съответствие със съвременните технологични практики за електронно документиране и подписване и идентичен с него екземпляр се изпраща по електронна поща за сведение и съхранение от клиента. Затова макар и да не представлява сигурно автентифициран с квалифициран подпис оригинал, съдът възприема именно тези съхранени и предоставени за изследване на вещото лице файлове като електронни оригинали със съхранена автентичност, идентични по съдържание с документа, отразил съгласието на договарящите се страни, възпроизведен от ищцата на хартиения носител, представен в съда. Съдът кредитира като обоснован убедително с приложените специални знания на експерта и извода за съставянето на този оригинал чрез текстообработваща програма, в която са били използвани различни по вид шрифтове, като основния текст на договора е формиран с Arial Narrow 12 pt, а само приложената декларация – формуляр за обстоятелствата относно контрола срещу изпиране на пари е била съставена с шрифт Segoe UI 10pt, но визуалната четимост и на този размер не се накърнява и не може обективно за затрудни потребителя при възприемане на графичните символи (с височина съпоставима с другия шрифт в размер 12 pt). В съдебно заседание експертът изрично е потвърдил, че макар да не е извършил физически проверка ред по ред на текста от документа, съхранен от банката като подписан от кредитополучателя, констатацията му е резултат от извлечени данни за употребени в него шрифтове, вградени в самите технически параметри на единния файл. Тези данни изчерпателно посочват само цитираните два шрифта и то в конкретните части на обединения във формат PDF общ документ. Вещото лице пояснява и причината за разликата в констатациите на другия технически експерт, назначен в първата инстанция, който е работил след вторично възпроизвеждане на текстовете с печатни устройства, даващи различни отклонения според настройките и конфигурациите за печат.

При това положение за съда не остава съмнение, че електронното изявление на банката(представляващо предложено съдържание на договора за кредит, стандартен информационен формуляр, и заявление на кандидата за 4 получаване на потребителски кредит), което е било прието и подписано едновременно след идентифицирането на клиента в мобилното приложение, е било предложено и получено от клиента именно като текст с шрифт в размер на 12 pt. Така установения факт се разминава с установеното от първата инстанция и затова въззивния съд намира оплакването на въззивника за основателно, а това налага да се коригират и правните изводи в обжалвания акт.