Решение № 63 от 17.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300502403 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК:

*****, против Решение № 1279 от 22.07.2021 г., постановено по гр. дело № 924 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което са признати за незаконосъобразни и са отменени следните издадени от изпълнителния директор на ответното дружество заповеди: Заповед № 72/19.12.2020 г., с която на ищеца В. АТ. П., ЕГН: **********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, Заповед № 73/18.12.2020 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и Заповед № 2/07.01.2021 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*****“, както и е осъден ответника да му заплати сумата от 7594,74 лв. брутна сума, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 08.01.2021 г. – 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до окончателното заплащане.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на така поставеното решение. Оспорват се фактическите констатации на съда, а оттам и неговите правни изводи. Поддържа се, че доколкото за ищеца било установено сумирано изчисляване на работното време, то в случая 1 неприложим бил редът по чл. 136а КТ за удължаване на работното време.

Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се оставят в сила наложените на ищеца дисциплинарни наказания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. АТ. П., подаден чрез пълномощника му адвокат М., в който се взема становище за неоснователност на жалбата и се отправя молба за оставянето без уважение и за потвържаване на първоинстанционното решение.

Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 от ГПК вр. чл. 269 ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от В. АТ. П. против „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 357, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В исковата молба се излага, че ищецът имал сключен с ответника трудов договор от 28.11.2016 г. на длъжността „*****“ за пълно работно време - 8 часа, работа на смени и по определен от работодателя график. На 21.12.2020 г. на ищеца била връчена заповед № 72 от 18.12.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ за неносене на предпазна маска на 03.11.2020 г. при превоз на работници и служители. На 21.12.2020 г. му била връчена втора заповед № 73 от 21.12.2020 г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на възложена работа на 03.12.2020 г., изразяваща се в работа извън законоустановеното работно време. На 07.01.2021 г. на ищеца била връчена заповед № 2 от 07.01.2021 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за неизпълнение на възложена работа на 14.12.2020 г., изразяваща се в работа извън законоустановеното работно време, както и за системни нарушения на трудовата дисциплина. Със същата заповед трудовият договор на ищеца бил прекратен. В исковата си молба ищецът изразява несъгласие с наложените му наказания, като отрича да е извършил посочените нарушения. Твърди, че полагал труд извън законоустановеното работно време, без извънредните работни часове да му бъдат заплащани или компенсирани. Сочи, че никога не му бил a връчвана 2 писмена заповед на работодателя за промяна на работното време. По изложените съображения иска отмяна на горепосочените заповеди на работодателя му, възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането без работа за шест месеца от 08.01.2021 г. – 08.07.2021 г. в размер на 9232,74 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора се твърди, че със заповед на изпълнителния директор на ответното дружество за определени длъжности в предприятието, сред които и тази на ищеца, било установено сумирано изчисляване на работното време при тримесечен период на отчитане.

Поддържа се, че относима в случая с оглед работния процес на летището е разпоредбата на чл. 144, т. 6 КТ, според която започнатата работа преди края работното време следва да бъде завършена и без изрична заповед на работодателя. Навеждат се и твърдения за дисциплинаното минало на ищеца, който по-рано бил наказван за допуснати нарушения на трудовата дисциплина.

По делото не е спорно, а и се установява от приложения трудов договор № № 473 от 28.11.2006 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „*****“, като въз основа на сключени допълнителни споразумения са изменяни част от елементите на трудовото правоотношение.

Съгласно последно сключеното към трудовия договор допълнително споразумение № 60/03.01.2020 г. заеманата от ищеца длъжност е с наименование „*****“.

С ъ с заповед № 72 от 18.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 03.11.2020 г. управлявал служебен микробус, превозвайки работници от и до работното им място, без да носи лично предпазно средство – предпазна маска за лице, което било в разрез с обявените противоепидемични мерки в страната и излагало на риск живота и здравето на останалите работници – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ. Преди издаване на посочената заповед от ищеца са изискани писмени обяснения с писмо изх. № 639/08.12.2020 г, които същият е депозирал на 16.12.2020 г. С посоченото писмо на ищеца са изискани и обяснения защо заедно с работниците и служителите е превозвал и излезли от употреба автомобилни гуми, представляващи опасен отпадък. Със заповед № 73 от 18.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 03.12.2020 г. напуснал работното си място около 22:20 часа и отказал да довърши работните си задължения в условия, в които работният процес в предприятието в същия ден бил започнат (обслужване на карго полет) и трябвало да бъде завършен след 22:00 часа – нарушение на трудовата 3 дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ. Преди издаване на посочената заповед от ищеца са изискани писмени обяснения с писмо с изх. № 640/08.12.2020 г., получено от последния на същата дата. Със заповед № 2 от 07.01.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че на 14.12.2020 г. напуснал работното си място около 22:00 часа и отказал да довърши работните си задължения в условия, в които работният процес в предприятието в същия ден бил започнат (обслужване на полети – сектор транспорт) и трябвало да бъде завършен след 22:00 часа. В заповедта се сочи, че горното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.

1, т. 3, пр. 1 КТ, а също така е основание за наказание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като се взети предвид и предходните, описани по-горе, нарушения на трудовата дисциплина. Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото. Преди издаване на посочената заповед от ищеца са изискани писмени обяснения с писмо с изх. № 661/22.12.2020 г., като същият е депозирал такива пред работодателя.

От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред се установява, че работното време на летището е с фиксирани граници – началото на работния ден е в 06:00 часа, а краят – в 22:00 часа. Според ал. 4 на същия правилник, в случай на необходимост, в периода 22:00 ч. до 06:00 часа в предприятието се обслужват полети след предварителна заявка от авиокомпания, като в този случай работният процес и заетите в него работници се организира от преките ръководители.

По делото е представена Заповед № 125/08.11.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, от която се установява, че за определени длъжности, включително и тази, заемана от ищеца, е въведено сумирано изчисляване на работното време. Отчетният период за сумираното изчисляване на работното време е определен на три месеца, считано от 01.12.2018 г.

Приложена е преписка на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. *****, образувана по постъпили от ищеца сигнали. От същата се установява, че в резултат на извършена проверка са констатирани следните нарушения: невинаги е била осигурявана на служителите непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и допускане продължителността на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да е над 12 часа, за отстраняването на които на ответника са били дадени задължителни предписания.

Представена е и препис от трудовата книжа на ищеца, от която е видно, че последно вписаните в нея данни са свързани с прекратяването на процесното трудово правоотношение на 07.01.2021 г.

По делото е разпитан свидетелят Г. С., работещ в една смяна с ищеца.

От показанията му се установява, че продължителността на работното време е осем часа и се работи по график на две смени – от 06:00 до 14:00 часа и от 4

14:00 до 22:00 часа. Според свидетеля често се е налагало оставането на работа след 14:00 и съответно 22:00 часа, което е ставало по устна заповед. От показанията му се установява, че на процесната дата (03.11.2020 г.), когато ищецът е превозвал работници към летището в служебен автобус, в който са били натоварени автомобилни гуми, същият е бил с предпазна маска на лицето. Свидетелят посочва още, че на 14.12.2020 г. се е наложило да останат след 22:00 часа, за да натоварят самолет. През онази вечер ищецът е останал и е товарил палети с мотокар, като си е тръгнал след 23:00 часа, когато самолетът е бил вече натоварен. Според свидетеля друг самолет не е пристигнал същата вечер. Самият той е останал до 02:00 часа, когато му се обадили, че може да си тръгва.

От показанията на свидетеля П. М. се установява, че летището работи от 06:00 до 22:00 часа, като ако има планиран полет след 22:00 часа и разрешение за кацане, на работа остават координаторът и служителите, които трябва да посрещнат самолета – шофьори, работници по поддръжката, служители от превоза. Разрешението се е давало от координационния център и оттам устно по радиостанция работниците са уведомявани кога да приключат работа. Свидетелят посочва в показанията си, че преди нова година почти всеки ден се е налагало оставане след 22:00 часа. През определен период ищецът е оставал след този час, но след това е спрял.

От показанията на свидетеля Й. Б., работил на летището до 15.12.2020 г., се установява, че работата на ищеца е била свързана с обслужване на самолетите. Работното време е било по предварителен график, който се е променял чрез дописване. Често се е налагало оставане след работно време, като разпореждането за това се е давало винаги устно. Свидетелят посочва, че през последния му работен ден 14.12.2020 г. е бил на работа от 14:00 до 23:00 часа при работно време до 22:00 часа. Заявява, че е имало самолет, който е следвало да бъде обслужен и това е сторено, както и че друг самолет не е пристигал.