Определение № 788 от 29.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500793 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274 и следващите, във връзка с чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., бул. „В." №** - *, ап.**, срещу протоколно определение № 1158/31.05.2024г., постановено по гр.д. № 20215220102821 по описа за 2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г. издадено по същото дело, като е отказано възстановяване на срока за въззивно обжалване на разпореждането и е осъден жалбоподателят да заплати на насрещната страна – Л. И. К., сторените в това производство разноски в размер на 800,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че насрещната страна Л. К. се снабдил с изпълнителен лист по невлязло в сила решение за суми по съдебни разноски, доколкото ОС - Пазарджик неправилно посочил в решението си по делото, че последното не подлежи на касационно обжалване. К. образувал изпълнително дело срещу него, като поканата за доброволно изпълнение била изпратена през съдебната ваканция през м. 08.2023г. на адрес: гр. С., бул. „В." №** - *, ап.**. Поканата била получена от сина му, с когото жалбоподателят не живеел на този адрес, като искането за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането било с оглед ненавременното предаване на съобщението на жалбоподателя от страна на сина му. Твърди, че било невъзможно да узнае за връчването, доколкото от 2010 г. не живеел на този адрес, а синът му го бил уведомил за съобщението на 17.10.2023г., а фактически му предал съобщението на 23.10.2023 г., след изтичане на срока за обжалване – 1

09.10.2023г. Сочи, че съгласно съдебната практика непредаването на книжата от третото лице, на което те били връчени съставлявало абсолютно основание за възстановяване на срока, независимо дали адресатът е отсъствал или не от адреса. Счита, че районният съд не посочил съображенията си да остави без уважение искането му за възстановяване на срока, като не бил разчленил уведомяването за датата на документа, съдържанието на документа, а просто маркирал произволна дата. Намира, че е налице „особено непредвидено обстоятелство“ в случая, доколкото е попречило на страната да реализира правото си, каквото разбиране било вложено в разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ГПК. В тази норма, за разлика от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК липсвало изискване страната, пропуснала срока, да не е могла да преодолее тези обстоятелства, когато пропускането му се дължало на обективни обстоятелства, какъвто бил настоящия случай, доколкото не живеел в апартамента. Искането е да се отмени обжалваното определение, като се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срок е подаден отговор на жалбата от насрещната страна - Л. И. К., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Я., с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения във връзка с доводите на жалбоподателя, като искането е същата да се остави без уважение. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен договор за правна помощ и съдействие.

Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в жалбата, както и в писмения отговор на насрещната страна и като провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

След констатирана от страна на въззивния съд нередовност на жалбата, изразяваща се в непосочване на адрес на жалбоподателя, съобразно изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1 от ГПК, в указания от съда срок жалбоподателят я е отстранил и е посочил следния адрес: гр. С., бул. „В." №** - *, ап.**. След отстраняване на нередовността на жалбата и извършената от въззивния съд служебна проверка за нейната допустимост намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 2821/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик е образувано по иск на жалбоподателя И. К. И. срещу ответника Л. И. К. по чл. 422 от ГПК за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на И. сумата от 18 000,00 лева по договор за правна помощ и съдействие от 19.09.2018г., за която сума била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1031/2021г. на РС – Пазарджик. С постановеното от районния съд Решение № 1120/17.10.2022 г. съдът е отхвърлил исковите претенции, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е осъдил жалбоподателя И. И. да заплати на ответника Л. К. сумата от 2 450,00 лева съдебни разноски.

Решението е обжалвано от жалбоподателя пред ОС – Пазарджик, като с Решение № 168/05.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 20235200500096 по описа за 2023 г. на същия съд, решението на районния съд е потвърдено, като в 2 полза на Л. К. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 500,00 лева. В решението е отбелязано, че същото не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000,00 лева за търговски дела.

С молба от 16.05.2023 г., подадена по гр.д. № 2821/2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик ответникът по иска Л. К., чрез пълномощника му адвокат Я., е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски в общ размер на 2 950,00 лева.

С Разпореждане № 3774/16.05.2023 г. по същото дело, районния съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на К. за присъдените разноски в първата и въззивната инстанция. Видно от отбелязването върху първоинстанционното решение, в полза на К. е издаден изпълнителен лист на 17.05.2023 г. за сумите от 2 450,00 лева и 500,00 лева, получен от адвокат Я. на 29.05.2023г.

С постъпило по делото съобщение от 09.06.2023 г. от ОС – Пазарджик първоинстанционното производство е изискано, поради постъпила касационна жалба от И. И..

На 19.10.2023г. в ОС – Пазарджик е постъпила частна жалба от И. И. срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Видно от пощенското клеймо, същата е изпратена на 17.10.2023 г. Към същата е приложена покана за доброволно изпълнение изх. № 416469/02.08.2023 г. по изп. дело № 2416/2023 г. на ЧСИ Г. К., рег. № 924 на КЧСИ и район на действие СГС до жалбоподателя И. И. за сумата от 15 949,50 лева, от които 2 950,00 лева по издадения изпълнителен лист в полза на Л. К. и 1 641,94 лева – такси по ТТРЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 11 357,56 лева, дължими към 16.08.2023 г.

С разпореждане на председателя на ОС – Пазарджик частната жалба е изпратена за администриране на РС – Пазарджик.

С разпореждане от 27.10.2023 г. районният съд е оставил без движение жалбата като е указал на И. да представи доказателства за датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 09.11.2023 г.

С молба от 20.11.2023 г. (пощенско клеймо от 16.11.2023 г.) на жалбоподателя И. е представено копие от поканата за доброволно изпълнение.

Видно от представеното по делото копие от поканата за доброволно изпълнение (л. 170 от първоинстанционното дело), същата е връчена от призовкаря Л. Н. на дата 25.09.2023 г. като в графата получател със задължение да предаде е вписан Й. И. И. – син, който се е подписал. С молбата е поискано възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, като се сочи, че поканата е връчена на сина му на 25.09.2023 г., а не на жалбоподателя, като синът му я бил предал едва на 26.10.2023 г. Представена е и декларация от Й. И. И., ЕГН ********** – син на жалбоподателя от дата 15.11.2023 г., че не бил предал веднага призовката на баща си, която получил на 25.09.2023 г., а му я предал едва на 26.10.2023 г.

Молбата на жалбоподателя И. за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист е изпратена на насрещната 3 страна за отговор, която в срока е подала такъв, с който оспорва нейната основателност.

В хода на производството по чл. 64 от ГПК е изискана справка от НБД – Население по отношение жалбоподателя И. и сина му Й. И.. Видно от справката двете лица са регистрирани по постоянен и настоящ адрес в гр. С., район Т., бул. „В." №**, вх.*, ет.*, ап.**. Регистрацията по настоящ адрес на жалбоподателя И. на посочения адрес не е променя от 01.01.1994г., съответно тази по постоянен адрес от 08.12.2001г.

В хода на производство е представена декларация от 26.04.2024г. от сина на жалбоподателя – Й. И., с нотариална заверка на подписа от 29.05.2024г. на нотариус К. Б., рег. № 043 на НК и район на действия СРС, в която декларатора е декларирал, че не е предал веднага призовката за доброволно изпълнение на баща си, която е получил на 25.09.2023 г., като самите документи на хартиен носител му ги предал почти месец след това – на 26.10.2023г. Също така, че не бил посочил на баща си датата на получаване на документа, двамата не живеели заедно, като провели комуникация по приложението Вайбър, като първоначално е съобщил на жалбоподателя едва на 3-ти октомври, че е получил книжа за него, които е подписал и приел на 25ти С..

Пред първоинстанционния съд е разпитан сина на жалбоподателя Й. И.

И., който в показанията си сочи, че молителят е негов баща. Свидетелят живеел с неговата майка в гр. С., ж.к. И. В., бул. „В." №**, вх.*, ет.*, ап.**.

Родителите му са разведени, като баща му не живеел при тях, а на друг адрес с неговата съпруга в гр. С. на ул. „** - ти А.“, където били жилището му и офисът му. Сочи, че често е получавал писма и колети за него, като се били разбрали да ги получава и приемам той, доколкото баща му не сменил адресната си регистрация. Миналата година бил получил писмо за баща му, с който не се били разбрали да го получава и нямал информация за какво е.

Погледнал документа, но не е мислил, че е важен, като не съобщил на баща му за получаването му веднага, а след около една - две седмици. Документът получил на 25.09.2023г, като лицето, което му го е връчило го уведомили, че трябва да го предаде на баща му, без да посочва срока за предаването му и че било спешно. Получил е документа, защото четири дни подред се звъняло на вратата и решил да го приеме. Уведомил баща си на 03.10.2023г. за получения документ по Вайбър, а му го предал около 15.10.2023 г. След като казал на баща му, че има документ за него, се разбрали да му снима документа и да му го прати, което свидетелят и направил още същия ден, като му изпратил 4 снимки. При получаване на документите свидетелят си помислил, че е за някакво дело и че не е с огромна важност. Решил, че е съобщение за провеждащо се дело, а знаел, че някои дела се провеждат с месеци или години, като за него две – три седмици не били много дълъг период, съответно споделя, че в този случай е сгрешил, доколкото баща му му казал, че е трябвало да му съобщи по-рано. Сочи, че не си спомня в този период баща му да е боледувал или да е бил извън страната.

В кориците на делото е приложена преписка по к.гр.д. № 20238002105261 по описа за 2023 г. на 3 ГО на ВКС, от която е видно, че с Определение № 4665/16.10.2024г., постановено по това дело, подадената от молителя 4 касационна жалба срещу Решение № 168/05.05.2023г., постановено по в.гр.д.

№ 20235200500096 по описа за 2023 г. на ОС - Пазарджик не е допусната до касационно обжалване.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя И. и е отказал да възстанови срока за обжалване на издаденото по делото разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 16.05.2023 г., доколкото е приел, че не са събрания доказателства за наличието на обективни събития, които да са поставили в невъзможност И. в дните от 03.10.2023 г. – когато синът му е изпратил снимки на получената на 25.09.2023г. покана за доброволно изпълнение, до края на законно установения срок – 09.10.2023 г., да подаде частна жалба, които същевременно да се явяват внезапна непреодолима и изключителна пречка за пропускането на срока. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на приложената по делото справка за адресната регистрация на жалбоподателя, от която е видно, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и на показанията на разпитания по делото свидетел – сина му Й. И..