Присъда № 7 от 19.02.2025, Районен съд - Монтана

МОТИВИ ПО НЧХД № 1419/2024г. на РС М.

Подсъдимата П. Д. Й. от гр.М. е обвинена в това, че на 26.07.2024г., в периода 12.30 – 13.00 часа, в гр.М., на ул.Ц. Б. ІІІ №11, на партерния етаж в сградата на поликлиниката, пред рентгенова лаборатория „Ф. Д“ е казала унизителни за честта и достойнството на Р. Г. А. от гр.М., в нейно присъствие, думи като я нарекла „неграмотна, некадърна“, като обидата е нанесена на публично място – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Ведно с тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимата Й. за заплащане на сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпяни от престъплението неимуществени вреди – неудобства, напрежение, безпокойство и страдания. Предявеният от тъжителката граждански иск е приет за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимата и същата е конституирана и като граждански ищец в процеса.

Тъжителката, чрез повереника си адв.Н. Б., моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, да наложи съответно на вината й и предвидено в текста на закона наказание, както и да уважи предявеният граждански иск в справедлив размер, ведно със законните последици и разноските по делото.

Подсъдимата не се признава за виновна. Дава подробни обяснения, заявявайки, че посетила въпросната рентгенова лаборатория по повод назначено с направление от лекар специалист образно изследване (компютърна томография) на гръбначен стълб, като на 26.07.2024г. се явила повторно в лабораторията за да получи резултата от изследването. Поддържа, че същото не било коректно извършено, поради което изискала обяснение от служителя на регистратурата. Категорично отрича да е нагрубявала, обиждала служителите на лабораторията и да е изричала към тъжителката описаните в тъжбата думи.

Защитникът на подсъдимата адв.М. предлага на съда да признае подсъдимата за невинна и я оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като същото не било доказано по несъмнен и категоричен начин, не са събрани достатъчно доказателства за виновността на Й. и нейната съпричастност към извършеното, а предявения граждански иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. В условия на евентуалност поддържа в случай, че бъде прието за доказано извършването на престъплението от страна на подсъдимата, да се отчетат многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната 1 фактическа обстановка:

Тъжителката работи в медико –диагностична лаборатория Ф. Д гр.М., която се помещава на партерния етаж на поликлиниката в гр.М., ул.Ц. Б. ІІІ №11, на длъжността „рентгенов лаборант“.

На 15.07.2024г. подсъдимата посетила лабораторията с направление от Д-р К. Д. за извършване на компютърна томография на лумбални прешлени.

Изследването е извършено от тъжителката, като съобразно и желанието на подсъдимата са обхванати от десети гръден прешлен до втори сакрален – 10ти, 11-ти, 12-ти гръден, от 1-ви до 5-ти поясен и два от сакралната кост или зоната на сканирането е от Т10 до S2.

На 26.07.2024г., около обяд -12.30ч.-13ч., подсъдимата отново посетила лабораторията, за вземане на резултата от изследването. Тъжителката й предоставила изследването на диск и описание на находка от извършеното изследване. Й. взела резултата и го занесла на Д-р Д., за да го „разчете“, върнала се след около половин час отново в лабораторията.

Свид.Т. Р. се намирала на регистратурата, при което подсъдимата й хвърлила диска и казала, че не е снимано каквото е искала, че са неграмотни и некадърни. През това време тъжителката излязла от лабораторията и започнала да й обяснява, че каквото е искала е изследвано и са си свършили работата.Й. продължила да говори на доста висок глас, че не са направили точно изследването, че с него не може да отиде на преглед при професора, че не знаят какво да снимат, както и отново нарекла тъжителката, че е „некадърна, неграмотна, че едно изследване не може те да проведете“.

Заявила, че от този рентген нищо не става.

Тъжителката я помолила да се успокои и със свид.Р. я поканили вътре, за да види изследването на самия скенер, на което тя отказала, а продължавала да крещи и обижда. Пред лабораторията имало и други пациенти, както и на самия партерен етаж на сградата, минавали и други хора и пациенти за горните етажи, които се обръщали и питали какво се случва. Свид.Д. П., работеща на щанда за вестници, й направила забележка да не вика, но Й. продължавала.

Свид.Т. Р. се обадила на тел.112 и подала сигнал за възникналия скандал.

След известно време пристигналите на място полицейски служители, свид.А.

И. и Л. А., установили подсъдимата Й., която и пред тях заявила, че ще пусне жалба и ще съди лабораторията, заради неточното изследване. Служителите на РУ М. снели сведения от Й. и А. и съставили протоколи по чл.65 ЗМВР и на двете страни.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото обяснения депозира подсъдимата и като свидетели са разпитани лицата Ц. Т., К. Д., Т. Р., Д. П., Т. Й., А. И. и Л. А..

Подсъдимата отрича да е обиждала тъжителката, дава обяснения, че 2 действително изследването не било точно и не обхващало от 12-ти прешлен надолу, както и проблемния за нея 11-ти прешлен, за което поискала обяснения от служителката на регистратурата, която й заявила, че ако иска да се снима повторно трябва да заплати 150 лева. Твърди, че се обадила по телефона и на Д-р Т., управител на лабораторията, който и казал, че била „много загазила“ и „ти ще ми дадеш много пари“ и затворил телефона.

Обясненията на подсъдимата не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, изолирани са, като нейните твърдения за случилото се на процесната дата и място кореспондират само с показанията на свид. Т.

Й., съпруг. Последният, като близък родственик, е заинтересован от изхода на делото, поради което неговите показания не следва да бъдат ценени като обективни и достоверни. Същият заявява, че действително имало спор между съпругата му и служителката на лабораторията, че не е снимано каквото трябва, като двете си повишили тон взаимно, не са се карали, и отрича подсъдимата да е обиждала служителката. Съдът приема „версията“ на подсъдимата за случилото се, за защитна позиция, неподкрепена от доказателствата по делото. Нейните обяснения са противоречащи на показанията на останалите разпитани свидетели, поради което съдът не им дава вяра като достоверни и обективни.

В хода на съдебното следствие показания депозират незаинтересовани, от развоя на процеса и неговия краен изход, свидетели, които не са в роднинска или друга връзка с някоя от страните.

Непосредствени свидетели очевидци на инцидента са Т. Р. и Д. П..

Първата свидетелка е рентгенов лаборант в процесната лаборатория и подробно и последователно обяснява действията на подсъдимата и нейното поведение. Поддържа, че подсъдимата е идвала многократно в лабораторията, познава я като пациент, а за конкретния случай твърди, че П. дошла и хвърлила диска заявявайки, че изследването не е направено както трябва.

Започнала да ги обижда, че са неграмотни, както и персонално срещу Р. обиждала с висок тон, че е некадърна и неграмотна. Пред лабораторията имало и други пациенти, които останали възмутени от поведението й и тъй като нещата продължавали, свидетелката подала сигнал на тел.112.

В същата насока са и свидетелските показания на Д. П., работеща на РЕП-а във входа на поликлиниката, която поддържа, че вниманието й било привлечено от силното викане, видяла, че спора бил между момичето от лабораторията и подсъдимата по повод на извършено изследване, което последната твърдяла, че не е извършено коректно. Стигнало се до там свидетелката да не чува какво й говорят клиентите, тъй като подсъдимата викала много силно и обиждала момичето, като й казвала, че е некадърница, само пие кафе и се разхожда по коридора. П. дори направила забележка на подсъдимата да не вика, тъй като това е поликлиника, имало хора из цялото фоайе, както пред лабораторията, така и на другите пейки.

Разпитан като свидетел е и Ц. Г. Т., управител на лабораторията, който 3 не е присъствал по време на инцидента, но е незабавно уведомен от служителите си за създалия се проблем и поведението на подсъдимата Й..

Същият последователно обяснява какво е било назначеното изследване, какво е било желанието на пациентката и съответно, че е извършено изследване на прешлени нива от Т10 до S2, т.е. от десетия гръден прешлен до втори сакрален – 10-ти, 11-ти, 12-ти гръден, от 1-ви до 5-ти поясен и два от сакралната кост, т.е. няма нарушение в изследването. Свидетелят не е възприел непосредствено поведението на подсъдимата на въпросната дата, но заявява, че я познава като пациент и когато е идвала му е правило впечатление нейното арогантно отношение не само към персонала, но и към другите пациенти, които пререждала, въобще е конфликтна личност.

Показанията на свид.Т. кореспондират с твърденията на свидетелите Р., Д., както и с писмените доказателства – протокол от 29.08.2024г. на РЗОК М., констативен протокол за извършена проверка от 15.11.2024г. на Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ .

Разпитана свид. К. Д., лекар - специалист невролог също поддържа, че съгласно даденото от нея направление за томография на ломбални прешлени, след като подсъдимата се върнала при нея с готовото изследване, и отваряйки диска установила, че е направено коректно, качествено и не се е налагало да пуска ново изследване. Твърденията й съвпадат с показанията на свидетелите Т., Р., както и с писмените доказателства, поради което съдът им дава вяра.

Полицейските служители А. И. и Л. А. са пристигнали на място след като скандала вече е бил преустановен, заявявайки, че при пристигането им на място не е имало скандал, същите са снели сведения от спорещите и са съставили протоколи по ЗМВР и на тъжителката, и на подсъдимата.

Показанията на последните не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не са очевидци на самия инцидент, но за фактите за които свидетелстват са обективни и точно предават поведението на лицата след скандала и предприетите от тях действия по закон.

Показанията на свид. Т. Й., както състава посочи и по-горе не следва да бъдат ценени за обективни и достоверни, тъй като не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, явяват се изолирани от тях. Й. поддържа, че се скарали за снимката, за нищо друго не са се карали, като не са си разменяли обидни думи и съпругата му не е обиждала служителките от лабораторията. Тези твърдения са в противоречие с показанията на Р., Д. П., които точно и последователно обясняват какво е било поведението на подсъдимата и изречените от нея обидни думи към тъжителката.

Като съпруг на подсъдимата съдът намира, че свид.Й. е заинтересован от крайния изход на делото, поради което съдът не дава вяра на неговите показания.

В хода на съдебното следствие са приобщени и писмени доказателства, протоколи от извършени проверки, преписка на РП М. и други, които 4 кореспондират с показанията на част от разпитаните свидетели – Т., Р., Д., и от които може да бъде изведен категоричен извод, че назначеното на подсъдимата изследване от лекар специалист е било изпълнено коректно, съгласно издаденото направление и желанието на пациента.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подсъдимата П. Д. Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК – на 26.07.2024г., в периода 12.30 – 13.00 часа, в гр.М., на ул.Ц. Б. ІІІ №11, на партерния етаж в сградата на поликлиниката, пред рентгенова лаборатория „Ф. Д“ е казала унизителни за честта и достойнството на Р. Г. А. от гр.М., в нейно присъствие, думи като я нарекла „неграмотна, некадърна“, като обидата е нанесена на публично място.