Акт № 1668 от 05.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Десислава В. Добрева като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20264430101578 по описа за 2026 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***,, против „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 687278/21.04.2021г,- като главен, и иск по чл. 55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25.00 евро недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит №687278/21.04.2021г., за периода 21.04.2021г.- 21.12.2021г. като евентуален. Твърди се, че между страните е сключен Договор за паричен заем №687278/21.04.2021г, за сумата от 250лв. Твърди се, че е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените в договора условия. Сочи се, че при непредоставяне на предвидените гаранции в срок, е предвидено начисляването на неустойка за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди се,че още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него, е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди се,че ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, вкл. възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди се, че е налице 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в ГПР по договора не са включени всички разходи по кредита, като дължимата неустойка, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, накърнява добрите нрави и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване на кредитора.

Твърди се, че процесният договор е недействителен и даденото над главницата подлежи на връщане. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „СТИК- КРЕДИТ“АД, ЕИК *********, чрез адв. Хр. М., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че по силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Твърди се, че основните параметри на договора- главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Излага, че в договора за потребителски кредит и в издадения СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. Сочи се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% е определен ГПР в процесния договор в размер на 42.58%. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, т.к. кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора; сочи, че неустойка се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че уговорената неустойка е действителна, същата не накърнява добрите нрави и не е неравноправна. Не се оспорва факта на получаването на процесната сума от 25.00 евро над чистата стойност на кредита, получени от кредитора на валидно правно основание.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото е постановено за безспорно факта на сключване между страните на Договор за паричен заем №687278/21.04.2021г, за сумата от 2

250лв. и факта на усвояване на сумата от ищеца; факта на плащане на сумата от 25 евро – над дължимата главница.

Установява се също, че процесия договор е сключен за срок от 8 месеца, при ГПР от 42,58 % и ГПЛ от 36%. Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.9 от Договора, е предвидено предоставяне на обезпечение на кредита, под формата на поръчителство или банкова гаранция., които следва да отговарят на посочени в чл. 6 условия. Установява се, че съобразно чл. 18 от Договора, при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора, дължи неустойка от 1% от стойността на кредита, за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.. Начислена е неустойка от 135,28лв, като общата дължима сума по заема е 423,93лв - по Погасителен план. Представени са и ОУ към договора.

По делото, въпреки дадените от съда указания, от страна на ответника-заемодетел, не е представена справка на плащанията по договора за заем.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

3

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза за неустойка в Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, включена във вноската по погасителния план. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка в Договора противоречи на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Уговорката за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 4

Министерския съвет на Република България. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 687278/21.04.2021г,. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.

С оглед изхода но главния иск, не следва да бъдат разглеждан по същество предявеният иск за нищожност, при условията на евентуалност.

По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД С оглед изхода но главния иск, следва да бъде разглеждан по същество и предявеният, при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

По делото, в с.з. на 13,07,2026г. е прието изменение на иска, чрез неговото намаляване, като същия е приет за разглеждане за сумата от 88,92 евро, съставляваща недължимо платена сума по процесния Договор за кредит №687278/21.04.2021г.

С оглед изхода на спора за действителността на процесния договор за потребителски кредит №687278/21.04.2021г., като основание за плащане на сумите, и установената по- горе нищожност на същия, съдът приема, че даденото по договора, над главницата, по арг. чл. 23 от ЗПК, следва да се приравни на изначална липса на основание. Както бе посочено по – горе, по делото, от страна на ответника- заемодетел, не е представена справка на плащанията по договора за заем, съобразно дадените от съда указания.

Изрично, с дадените указания, ответникът е предупреден, че непредставянтето на тези доказателства ще бъде преценявано от съда по реда на чл. 161 от ГПК. Съобразно цитираната норма на чл. 161 от ГПК, с оглед на 5 обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящето производство, съдът, съобразявайки всички обстоятелсва по делото, вкл. направеното от ответника признание на иска в първоначално предявеният му размер, намира, на основание чл. 161 от ГПК, че следва да бъде приет за доказан факта на плащане на претендираната сума от 173,93 лева /88,92 евро/- по процесния договор, над дължимата главница /включваща сума договорна лихва и начислената неустойка/. Съдът приема, че заплатеното от ищеца над главницата по заема- в размер на 88,92 евро, се явява платено без основание, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.