Определение № 3132 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3132 гр. Варна, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101335 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, съдържаща се на стр. 7 от въззивна жалба с вх. № 9210/20.03.2025 г. на В. И А., чрез адв. Г. В., уточнена в молба от 30.04.2026г., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение рег. № 150/16.02.2026 г. по гр. дело № 20253100101335 по описа за 2025 г. на ВОС.

Иска се съдът да съобрази, че страната е освободена от внасянето на такси и разноски по делото, поради което неправилно е осъдена с решението да заплати такива в размер на 1227.10 евро. Моли за изменение на решението в частта за разноските в смисъл да се отмени диспозитива, в който е задължена за тяхното плащане.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не са постъпили становища от другите страни по делото.

За да се произнесе съдът съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество тя е основателна по следните съображения:

С Определение рег. № 3949/25.08.2025 г. Варненски окръжен съд е освободил от внасянето на такси и разноски по делото В. И А., след като е установил, че тя няма достатъчно средства да ги заплати, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Решение рег. № 150/16.02.2026 г. съдът е оставил без уважение предявеният иск, с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, от В. И А. против Община Варна, като е осъдил ищцата да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 1227.10 евро, представляваща дължими по делото държавна такса и разноски.

Бъде ли освободен ищецът от задължението за внасяне на държавна такса, той не дължи такава, включително и занапред до промяна в материалните му възможности. Когато бъде освободен и от внасяне на разноски (за вещи лица и свидетели), сумите се заплащат от 1 бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 от ГПК). Ако искът бъде уважен, сумите се възлагат в тежест на ответника с решението, който следва да ги заплати по сметка на съда (чл. 78, ал. 6 от ГПК). В чл. 78, ал. 6 от ГПК не се съдържа уредба как следва да се процедира при отхвърляне на иска на освободеното от държавна такса лице, но практиката на съдилищата е категорична, че те остават за сметка на бюджета на съдебната власт, доколкото няма промяна в обстоятелствата относно материалното положение. Ищецът остава задължен само за разноските, направени от насрещната страна. Признанието на съда, че лицето е материално затруднено да плати такса или разноски важи за цялото производство, поради което по-късното му осъждане за тяхното плащане е необосновано, при условие, че все още са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В същия смисъл са и цитираните в молбата определения на ВКС.

Водейки се от изложените правни съображения съдът намира, че в решението неправилно е осъдена ищцата да заплати държавната такса за предявения иск и да възстанови направените от съда разноски, общо в размер на 1227.10 евро. В. И А. е била освободена от заплащането им по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и независимо, че постановеният краен акт не е в нейна полза – искът е оставен без уважение, съдът без основание я е осъдил да ги плати. В тази хипотеза разноските остават за сметка на ВОС.

Решението в частта относно разноските, дължими на Окръжен съд – Варна следва да бъде изменено, по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, като се приеме, че ищцата не е задължена за тяхното плащане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение рег. № 150/16.02.2026 г. по гр. дело № 20253100101335 по описа за 2025 г. на ВОС, в частта му относно разноските, в частта в която е осъдена В. И. А., ЕГН **********, гр. Смядово да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 1227.10 евро (хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента), представляваща дължимите по делото държавна такса и разноски, като приема, че В. И. А., ЕГН **********, гр. Смядово не дължи сумата от 1227.10 евро (хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента), представляваща държавна такса и разноски, платени от бюджета на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението делото да се докладва за изпращане на въззивната жалба на Варненски апелативен съд по компетентност.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3