Решение № 1073 от 22.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Перник, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720101389 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу А. Д. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги, в качеството на наследник по закона на Е. Г.

Д. Д.а, ЕГН **********, и отговаря за плащането на 1/2 от дължимите суми за процесния период, в който е предоставил ВиК услуги в посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „В.“, бл. *, ет. *, ап. *, с абонатен № 136****, които не са заплатени. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми, съответстващи на 1/2 част от общото задължение по партидата за имота, открита на името на починалия негов наследодател и собственик на имота, а именно: 401,59 лв. - главница за периода от 11.09.2020 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, и 55,24 лв. - лихва за периода от 14.07.2022 г. до 13.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5850/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Претендира разноски.

Ответникът в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че липсват доказателства да е наследник на титуляра на партидата за имота. Не оспорва размера на сумите, посочени в приложената справка-извлечение за цена на доставени ВиК услуги в процесния 1 водоснабден имот. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 5850/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че положителните установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда и предвиден в закона срок и в хипотезата на депозирано в срок възражение от длъжника, поради което и са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

Предмет на делото са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесните имот и период, 2) че за периода от от 11.09.2020 г. до 01.05.2024 г., е осъществил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото погасяване.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.

2

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.

1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № 136****, както и че действащите и приложими Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора са влезли в сила.

От представените и приети като писмени доказателства по делото документи – нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 73, том 6, дело № 1887/1977 г. на нотариус при ПРС, удостоверение за наследници № 000***/13.05.2008 г. на Д. А.

Д., ЕГН **********, починал на 19.04.2008 г. – баща на ответника, молба от Е. Г. Д.

Д.а за откриване на партида за имота при ищеца от 04.06.2008 г., удостоверение за наследницис изх. № 25/ГРС-8961/06.10.2025 г. на Е. Г. Д. Д.а, починала на 26.10.2018 г.

– майка на ответника, съдът намира за установено, че ответникът е собственик на ½ идеални части от процесния недвижим имот в процесния период. С оглед изложеното, съдът приема, че същият има и качеството на потребител на ВиК услуги за процесия период и е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, противно на възраженията в депозирания писмен отговор.

Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – справка-извлечение 21104 за дължими суми към 13.06.2024 г., данни за извършен отчет от инкасатор и фактури за процесния период, се установява, че до посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се на адрес: град П., ул. „В.”, бл. *, ет. *, ап.

*, с абонатен номер № 136****, за периода 11.09.2020 г. до 01.05.2024 г. са доставени ВиК услуги на обща стойност 803,18 лв.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до съсобствения на ответника недвижим имот ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението за главница в размер на 803,18 лв., поради което и предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за плащане от ответника на ½ от нея, съобразно притежаваните от него идеални части от имота, следва да бъде уважен изцяло.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че размера на дължимата законна лихва за периода, за който се претендира, не е спорен между страните, поради което 3 исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло. Следва да се посочи и че съдът изчисли същия по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор и достигна до извод, че е правилно изчислен от ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Предвид характера на задълженията за главница, като такива за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.

3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на предоставените ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

Предвид изложеното и като съобрази, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 07.10.2024 г. и съответно тогава е прекъсната давността, като датата на първата фактура, по която се претендират вземания от ищеца – фактура № ********** е издадена на дата 13.06.2022 г., т.е. от датата на настъпване на изискуемостта на задълженията по нея до датата на депозиране на заявлението не е минал период, подълъг от три години, съдът намира, че възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно.

В обобщение, по изложените съображения, предявените от ищеца положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Ищецът претендира разноски за исковото производствo в размер на 25 лв, - държавна такса, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., плащането на което е доказано по делото, поради което и ответника следва да бъде осъден да плати същите. С оглед изхода на спора, искането на същия за присъждане на разноски е неоснователно.