Решение № 821 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502772 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 12.05.25г. /с участието на секретаря Георгиева/ въззивно гражданско дело № 2772/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-8 състав от 12.07.24г. по г.д. № 12242/20г. са отхвърлени искове /главен и евентуален/ по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 5-то от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД на Р. П. против Г. Б..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Р. П.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

С договор за продажба /обективиран в нотариален акт № 60 от 29.10.08г. на нотариус Д. С./ Л. А. /продавач/ е прехвърлила на Г. Б. /купувач/ собствеността върху недвижим имот /апартамент с мазе, с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята – подробно индивидуализирани в документа за собственост/.

Ищцата поддържа, че посочената /процесната - спорната/ продажба прикрива /по смисъла на чл. 17 от ЗЗД/ договор за даР.е /или изцяло, или евентуално за 84 570/99970 ид. ч. от имота/. С оглед това: Р. П. претендира – сделката да бъде обявена /при условията на чл.

26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 5-то от ЗЗД/ за недействителна /нищожна/ или изцяло, или евентуално за 84 570/99970 идеални части /с приложение и в двата случая на последицата по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, а именно – констатиране, че атакуваната сделка е породила правните последици на „даР.е“/.

1

Жалбата е неоснователна /исковете са неоснователни атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е очертал надлежно фактическата обстановка и правната рамка на процесния правен спор /обсъждайки съдържанието на всички събрани в процеса доказателства: писмени гласни и експертни/. Настоящият съдебен състав препраща към тази /описателна/ част от решението на СГС.

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения във връзка с всички релевантни за /относими към/ процесния правен спор обстоятелства /тези съображения се съотнасят към всички заявени във въззивната жалба възражения и доводи/, а именно: относно хипотезите по чл. 165, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК /във връзка с чл. 17 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 5-то от ЗЗД/; относно роднинската връзка между страните по сделката /майка и дъщеря - което обстоятелство обяснява ниската цена на продажбата, съотнесена към определената пазарна цена от приетата в процеса експертиза/; относно наличието на запазено /учредено със самата сделка/ право на ползване в полза Л. А.

/което обстоятелство също обосновава ниската цена по сделката/; относно здравословното състояние на продавача /майката/ преди и към момента на сключване на спорната сделка, както и фактът, че прехвърлителката е починала в близък период след учредяване на правоотношението /като са изложени доводи, че тези обстоятелства не се явяват пряко относими към действителността, съответно симулативността на атакуваното правоотношение/; относно плащането – получаването на цената по процесната сделка /като са изложени доводи във връзка с надлежното установяване на спорното плащане; като е направен извод и в смисъл на това, че неизправността на купувача в посочената насока може да породи друг вид отговорност, но не и да обоснове „анулиране“ на сделката при условията на горните правни норми/; относно наличието /преди и към момента на сключване на спорната продажба/ на парични дългове на Л. А. и относно погасяването им след изповядване на спорната сделка /които обстоятелства обясняват причината за сключване на атакуваната продажба/; относно произхода на средствата /и по отношение на Г.

Б. и по отношение на баба й Р. А./ използвани за плащане на цената по сделката. Конкретно в последната връзка: съгласно договор за продажба /обективиран в нотариален акт № 68 от 30.10.08г. на нотариус В. И./ Р. А. е продала недвижим имот срещу съответна цена /т.е. имала е финансова възможност да предостави парични средства на ответницата с оглед плащане на цената по спорната сделка/. Близките дати на двете сделки /процесната и тази от 30.10.08г./ указва /макар и косвено/ на връзка между тях /бабата е продала имота, за да има пари, които да даде на внучката си/. Действително: сделката на Р. А. е втора /след процесната/, но в нотариалния акт е посочено изрично, че парите във връзка с тази продажба са били получени преди сключването й /т.е. били са налични към момента на атакуваната сделка, за да бъдат предоставени на ответницата/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите и изводите на СГС в посочените насоки /с които е обоснован краен извод за неоснователност на исковете/.

Идентични изводи са били направени и от СРС /съгласно решението на този съд от 15.12.17г. по г.д. № 54796/15г./ и именно поради това същите /процесните/ искове са били отхвърлени /като неоснователни/ и в рамките на посоченият съдебен процес. Действително – горният съдебен акт е бил обезсилен /съгласно решение на СГС от 15.01.20г. по г.д. № 8784/18г./, но това е било сторено не заради принципна недопустимост на съдебния акт /или заради неправилността му/, а в контекста на постановката по чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК /именно поради последното обстоятелство настоящият съдебен състав препраща и към доводите на СРС – по аналогия с правилото на чл. 272 от ГПК/.

Предвид изложеното:

2

Въззивният съд не излага подробни самостоятелни мотиви /във връзка с горните обстоятелства/ доколкото – такива мотиви биха преповторили изцяло съображенията /и изводите/ на първоинстанционния съдия.

В допълнение:

Ищцата обосновава тезата си за симулативност /пълна или частична/ на атакуваната сделка само с косвени доказателства /което принципно е допустимо – с оглед изричното правило и на чл. 165, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК/.

Процесните искове обаче целят не само „анулиране“ на атакуваната /спорната/ продажба, но и /преди всичко – като краен резултат/ установяване наличието друга сделка /макар и прикрита, но породила надлежен правен ефект по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/, а именно – „даР.е“. Тази конкретно защитна теза предполага – изисква /предвид наличието единствено на косвени доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата/ съществуването на различно и независимо /на обсъдените по-горе/ доказателство, което да удостовери и да обясни /в това число преди всичко житейски/, че страните по сделката действително са искали /и защо/ да сключат сделка за даР.е /съответно кое правно или житейско обстоятелство е обосновало оформянето на процесното правоотношение като симулативно и то с цел да бъдат засегнати или заобиколени правата на ищцата; в това число и по смисъла на от чл. 30 от ЗН/. Такова доказателство липсва в процеса /и което е по-съществено - не са заявени и конкретни твърдения в посочената насока/. Изводи в тази връзка не могат да бъдат извлечени и от защитната теза на ответницата.

Посочената липса в доказателствения материал /и във фактическата и житейска аргументация на заявените искове/ в случая се явява съществена /и поради това - пряко относима към предметния обхват на процесния правен спор/ доколкото - именно тази липса позволява /обосновава възможност/ наличните доказателства да бъдат интерпретирани /както е сторено и от СГС, и от СРС/ в негативен за ищцата смисъл /с препратки към постановките по чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от ЗЗД/.

Обратно: наличието на доказателство /съответно и на фактически твърдения/ в горната насока би позволило същият доказателствен материал /преценен в съвкупност/ да бъде съобразен /интерпретиран/ и в друг смисъл /в полза на ищцата/ и това би могло да обоснове „санкциониране“ на спорното правоотношение /именно в хипотезата на чл. 26, ал.

2, изр. 1-во, предл. 5-то от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД/. Такава възможност обаче в случая не е налице.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-8 състав от 12.07.24г. по г.д. № 12242/20г.

ОСЪЖДА Р. К. А. - П. да плати на адвокат М. Е. Т. 1 000 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4