Решение № 221 от 12.04.2023, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Козлодуй, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440100996 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на В. И. М. с ЕГН:********** от *****, чрез адв. Г. Г. - САК против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца (ОДМВР - Враца), гр. Враца, ПК 3000, адрес: ул.

„Поп Косто Буюклийски“ № 10, телефон: ***, представлявана от Директор ст. комисар Цветко Нинов, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати:

1.

На основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 7243,20 лв. (седем хиляди двеста четиридесет и три лева и 20 ст.) за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 974,69 лв. (деветстотин седемдесет и четири лева и 69 ст.) от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2.

На основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл вр. чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ обезщетение за 130 часа положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1350,00 лв. (хиляда триста и 1 петдесет лева и нула ст.), ведно с мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 15.07.2022 г. в размер на 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в процеса разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало служебно правоотношение по силата на ЗМВР, което за периода от 15.07.2019г. до настоящия момент действа без прекъсване. Според ищеца, той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и заема длъжността „Старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ АЕЦ-Козлодуй към ОДМВР-Враца.

Излагат се доводи, че съгласно т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „Козлодуй“ между „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР Враца, съответно Договор № 870000013/12.06.2017 г. и Договор № 816000027/20.05.2021 г..

Сочи се, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „Козлодуй“.

Релевира се, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на него като „Старши полицай“ е била дължима сума, съответстваща на 70 % от минималната работна заплата.

С допълнителни споразумения от 2019 г. и 2020 г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочените по-горе 70% от МРЗ.

Твърди се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала.

2

Излагат се доводи, че за целия този период ищецът е получавал само част от дължимата му сума, определена в посочените по-горе приложения 60 % от дължимото му възнаграждение, без да има правновалидно основание ответникът да изплаща това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер.

Сочи се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР - Враца и от изпълнителния директор на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение.

Релевира се, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на „АЕЦ Козлодуй“ и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.

Счита се, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от работодателя ОДМВР-Враца, а не от АЕЦ - Козлодуй, тъй като имат характера на заплащане на положен труд по служебното правоотношение между страните.

Твърди се, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т. 6, б. „г“ от Решение № 282/1993 г. на МС за процесния период от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., е 18108 лв., а сумата, която той е получил на горното основание, е 10864,80 лв..

Разликата в двете посочени суми в размер на 7243,20 лв. /седем хиляди двеста четиридесет и три лева и 20 ст./, формира претенцията на ищеца за неизплатени възнаграждения във връзка с т. 6. б. „г“ от Решение № 282/1993 г. на МС. Мораторната лихва върху сумата от 7243,20 лв. за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022 г. е в размер на 974,69 лв. (деветстотин седемдесет и четири лева и 69 ст.).

На следващо място в исковата молба се излагат доводи, че за периода от 15.07.2019 г. до момента на подаване на исковата молба ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, като работните смени са били организирани на 24-часови и 12-часови графици, като в рамките на т.нар.

3

„нощни смени“ изцяло са попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Сочи се, че въпросните смени имат характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо от КТ, тъй като във всяка от тези смени часовете нощен труд са повече от 4, а именно - 8 часа за всяка смяна.

За работните смени са били издавани заповеди и протоколи съгласно действалите през това време Наредби за организация на работното време по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР (до 06.07.2020 г. - чл. 187, ал. 9 от ЗМВР), които са налични в архива на ОДМВР - Враца.

Релевира се, че за периода от 06.07.2020 г. до 15.07.2022 г. ищецът е положил 950 часа нощен труд, като за периода от 06.07.2020 г. до момента единствената компенсация, която му е била предоставена за полагания от него обичайно нощен труд, е допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.

Твърди се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд - по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна и тъй като част от смените са включвали последния ден от предходния месец и първия ден от следващия месец, не всички числа са кратни на 8.

Излагат се доводи, че съгласно мотивите и диспозитива на Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в отклонение от общата уредба в трудовото законодателство, визирана в чл.

140, ал. 1, изр. второ от КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд. Обратното би представлявало нарушение на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която има директно приложение по отношение на Република България - член на Европейския съюз от 2007 г.

Релевира се, че правната рамка на нощния труд, касаеща ищеца, е заложена в чл. 187. ал. 1, изр. второ и ал. 4 от ЗМВР, като това е станало чрез приемане на второ четене на предложение за изменение и допълнение на ЗИД на ЗМВР (сигн. 902-01-48/18.09.2019 г., вносител - Министерски съвет) от група народни представители с peг. № 054-04-10/16.01.2020 г., депозирано между първо и второ четене на същия ЗИД на ЗМВР.

4

Сочи се, че в предложението не се откриват абсолютно никакви мотиви за въвеждането на нова ал. 4 в чл. 187 от ЗМВР, която изрично посочва коефициента за преизчисляване на нощен към дневен труд, както и че липсват каквито и да било мотиви в изготвените доклади от парламентарни комисии с дати от 17.01.2020 г. и 11.06.2020 г., както и в самото обсъждане в пленарна зала на законопроекта на заседание, проведено на 10.06.2020 г.

Счита се, че държавата не може да откаже да компенсира служителите на МВР равностойно на останалите работници и служители, които полагат труд при условията на Кодекса на труда.

Твърди се, че подходящо в случая е да бъде приложена нормата на чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид гореизложеното се счита, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 1350,00 лв. (хиляда триста и петдесет лева и нула ст.), получени при преобразуването на положени за 950 часа нощен труд в дневен в периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г., ведно с мораторна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:

1. На основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 7243,20 лв. (седем хиляди двеста четиридесет и три лева и 20 ст.) за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 974,69 лв. (деветстотин седемдесет и четири лева и 69 ст.) от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2. На основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл вр.

5 чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ обезщетение за 130 часа положен, но неотчетен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.08.2020 г. до 15.07.2022 г., получен след преобразуването на 950 часа нощен в дневен труд – в размер на сумата от 1350,00 лв. (хиляда триста и петдесет лева и нула ст.), ведно с мораторна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/, заедно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в процеса разноски.

Ответникът ОДМВР-Враца в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Твърди се, че ищецът през посочения от него период е бил служител на РУ АЕЦ-Козлодуй на ненормиран работен ден на сменен режим на работа – 24 часа.

В становище по отношение на предявения иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, сочи, че въз основа на Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България между ОДМВР-Враца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, на основание чл.92, ал.1, т.1 от ЗМВР е сключен договор за „Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Релевира се, че посочения договор, който е следствие на проведена обществена поръчка, има за предмет осъществяване на охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества от изпълнителя ОДМВР-Враца, за което възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй дължи поощрение на служителите на изпълнителя, на основание Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България.