Разпореждане № 6627 от 08.09.2023, Районен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6627 гр. Пазарджик, 08.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220102876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на В. Н.

М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****** ******“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез пълномощник – адв. Л. Д. У. от САК, съдебен адрес гр. С., ул. „********“ №**, ап. *, против Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул.

„България“ №2, представлявана от Тодор Димитров Попов – кмет.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 644/30.10.1989 г. и изменяно с последващи допълнителни съглашения между страните. По силата на допълнително споразумение № 593/24.03.2014г. ищцата заемала длъжността „главен специалист“ в отдел „Бюджет и отчетност“ към дирекция „Бюджет и общинска собственост“ в Община Пазарджик. Със Заповед № 1130/21,09.2022г. на Кмета на Община Пазарджик основната месечна заплата на ищцата била установена в размер на 1130 лева.

Посочва, че на 05.06.2023г. на ищцата била връчена Заповед № 1150/02.06.2023г., издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която й било наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В заповедта нарушения на трудовата дисциплина били посочени с нормите на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и обособени в две групи, описани като закъснения за началото на работния ден в периода от 01.03.2023 г. - 18.05.2023 г. /в т. I и в т. II/ и неизпълнение на възложена работа от прекия ръководител на дата 11.05.2023г.

Не се оспорват обстоятелствата, че на 11.05.2023г. началникът на отдел „Бюджет и отчетност“ Д. Щ. е провела разговор с ищцата, в който е изискала от ищцата да въведе и обработи данни за възнагражденията и осигурителните вноски на членовете на секционните избирателни комисии от изборите за народни представители, проведени на 02.04.2023 г., както и че ищцата не е приела натоварването й с посочената задача. Твърди се, че от тези факти не би могло да изведе неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, тъй като такива не произтичали от трудовия договор, длъжностната й характеристика или друг, относим към тях акт. Сочи, че в процесната заповед не са посочени, както конкретното 1 вменено задължение, в разрез с което е прието за осъществено неизпълнението, така и неговият източник. В този смисъл липсвали и мотиви за възприетата дисциплинарна постъпка. В процесната заповед липсвали данни за съставомерността на бездействието, което да е довело до нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, пр.1 от КТ. В допълнение се твърди, че неизпълнението на разпореждане на Началника на отдел „Бюджет и отчетност“ Д. Щ. не би могло да се отнесе и към фактическия състав на чл. 187, ал.1, т. 7 от КТ предвид липсата на конкретна заповед и респективно конкретни законни нареждания във връзка с трудовото правоотношение между страните.

Твърди се, че ответникът е бил наясно, че осъществяването на горепосочената дейност не попадала в обхвата на трудовите задължения на ищцата. В тази връзка по сметка на ищцата на 05.05.2023г. била преведена сумата от 211.03 лв. с основание „граждански договор“. Посочва, че по аналогичен начин ответната община е разплащала извършването на работата на ищцата по обработка на данни, свързани с дейността на СИК при предходно проведени избори, за възлагането на която са оформяни граждански договори между страните. В конкретния случай граждански договор между страните не бил сключен предвид предложеното ниско заплащане на ищцата, поради което средства са възстановени от нея по сметка на Община Пазарджик.

Относно нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ оспорва същото като счита за неверни констатаци, отразени в документите, на база на които работодателят е приел, че ищцата е закъснявала за работа. Посочва, че в заповедта за уволнение не се указва конкретен акт, регламентиращ отчитането на работното време посредством системата за контрол на достъпа и установяващ вменено в тежест на ищцата задължение да регистрира всяко влизане/излизане от местоработата си с персонална карта. Такива задължения не произтичали и от Правилника за вътрешния трудов ред и работа на общинската администрация в Община Пазарджик, в който било установено единствено задължението на служителите „да показват служебните си карти при влизане на пропуска, без поискване“ чл. 35.

На следващо място сочи, че съгласно чл.187, ал.1 т.1 КТ закъсненията за явяване на работа представляват дисциплинарни нарушения като санкционирането им съгл. чл.190, ал.1, т.1 от КТ с дисциплинарно уволнение е възможно при три или повече закъснения в един календарен месец, всяко от които с продължителност не по-малка от един час, каквито в случая не са отразени в заповедта.

Твърди, че подходът на ответника към други служители в сходни случаи се различавал от този към ищцата, като не се ангажирала дисциплинарната им отговорност.

Посочва, че в дисциплинарното производство формално е осъществена процедурата по чл. 193 от КТ. Със заповедите с № 1017/17.05.23г., 1018/17.05.23г. и 1110/29.05.23г. на Кмета на Община Пазарджик не бил предоставен разумен срок и реална възможност на ищцата да упражни правото си на защита. Дадените от нея обяснения били пренебрегнати изцяло, а работодателят не обективирал извършването на действия по проверка на изложените от ищцата в писмените й обяснения факти и обстоятелства. Липсвали мотиви относно вината и конкретната й проявна форма, неаргументирани били изводите за наличието на виновност в деянията, което да оправдава ангажиране на дисциплинарната й отговорност в най-тежкия й вид. Посочва, че е налице несъразмерност на дисциплинарната санкция, тъй като до уволнението по отношение на ищцата не било провеждано нито едно дисциплинарно производство.

Заявява, че в резултат на твърдяното незаконно уволнение и след прекратяване на процесното трудово правоотношение на 05.06.2023г., ищцата е останала без работа по друго трудово правоотношение, поради на което на 08.06.2023г. се е регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Пазарджик към Агенция по заетостта. Брутното й трудово 2 възнаграждение през последния пълен отработен месец (април 2023 г.) възлизало на 1130 лв., върху която сума следвало да се изчисли и размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, общо в размер на 6780 лева за период от шест месеца.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на В. Н. М. за незаконно и отмени Заповед № 1150/02.06.2023г., издадена от Кмета на Община Пазарджик; да възстанови ищцата на длъжност заемана преди уволнението и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 6780 лева за времето, през което е останала без работа, а именно за шест месеца, считано от 06.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

Правна квалификация:

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Посочва, че съгласно чл. 48 от Устройствения правилник на общинска администрация на Община Пазарджик, утвърден със заповед № 1888/25.09.2020 г., в сила от 25.09.2020 г., при 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл. 47 от същия правилник/, за общинска администрация работно време е преди обяд от 8.30 часа до 12.30 часа; след обяд от 13.30 часа до 17.30 часа и почивка от 12.30 часа до 13.30 часа, като спазването на работното време е вменено в задължение на секретаря на общината и директорите на съответните дирекции.

Твърди, че за периода от 01.03.2023 г. до 11.05.2023 г. вкл. били констатирани посредством чекиране със служебна карта 41 бр. закъснения за началото на работния ден, като вместо в 8.30 часа ищцата се е явявала на работа след 9 часа в преобладаващия брой закъснения с повече от половин час закъснение, и само в два случая на 07.04.2023 г. се е явила на работа в 8.50 ч. и на 27.04.2023 г. в 8.58 ч. В повечето дни закъснението надхвърляло 40 минути.

Посочва се, че е изпълнено изискването на чл. 193 от КТ за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Сочи, че с обяснението си с peг. № 441678/17.05.2023 г. ищцата е направила възражения, че като служител по трудово правоотношение е на ненормиран работен ден със заповед от кмета на община Пазарджик, че нито едно от закъсненията й не превишавало един час, както и че независимо от закъсненията си изпълнявала служебните задължения в съответното качество и в срок и не е нанесла вреди на работодателя си. Направените възражения ответникът счита за неоснователни, тъй като ищцата не е била на ненормиран работен ден, а закъсненията не били обвързани с изпълнението на служебните задължения.

Счита, че закъсненията на ищцата са 41 бр. при общо 47 работни дни за месец март, месец април и до 11 май 2023 г., поради което в случая са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на § 1, т. 22 от допълнитените разпоредби на КТ и приложение намира разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.

Конкретно по отношение на закъсненията на 17.05.2023 г. и 18.05.2023 г. посочва, че 3 ищцата изтъкнала като причина влошено здравословно състояние, но представеният от нея болничен лист бил за периода от 12.05.2023 г. до 16.05.2023 г.

Твърди, че от ищцата било поискано да представи доказателства за наличието на положителни декларирани от нея обстоятелства по чл. 333 от КТ в определен срок, като същата не е представила доказателства за наличието на обстоятелства за закрила по чл. 333 от КТ. В отговор от РЗИ - Пазарджик постъпила информация, че в Единната информационна система на медицинската експертиза до момента няма данни за издадено Експертно решение на ТЕЛК-Пазарджик на ищцата.

Относно нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ посочва, че също са изискани обяснения на ищцата. Твърди, че в длъжностната характеристика на длъжността „главен специалист“ в отдел „Бюджет и отчетност”, дирекция „Бюджет и общинска собственост”, връчена лично на ищцата на 26.04.2022 г. в т. 6. „Възлагане, планиране и отчитане на работата“, изрично било записано, че „началник отдел и директорът на дирекцията могат да възлагат и други функции и задължения, които не са включени в длъжностната характеристика, но са свързани с областта на дейност на длъжността. Работата се отчита пред ръководителя, поставил задачата.” Поради това разпореденото било в областта на дейност на ищцата, тъй като в длъжностната характеристика в „т. 4. Области на дейност” било посочено „Съставяне на счетоводни справки и документи.”

Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

Доказателствени искания:

С исковата молба и отговора на исковата молба страните са направили искане за приемане на представени писмени доказателства. Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и необходими.

Основателни са и доказателствените искания на страните за допускане до разпит при режим на довеждане на свидетели, като на всяка от страните следва да се допусне по един свидетел.