Решение № 113 от 23.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20225300102244 по описа за 2022 година

Искове с правна квалификация чл.439, ал.1 във вр. С чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на С. С. К., ЕГН ********** от с.*****, общ.****, ул.“*****“№* против А. П. Н., ЕГН ********** от гр.****, бул.“****“№*, ет.*.

Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело №1159/2021г. по описа на ЧСИ С.Л., което е образувано въз основа на: 1/изпълнителен лист, издаден на 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4221/2009г. на Районен съд ***** в полза на кредитора А. П. Н., за сумите: 18 150,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 27.02.2006г. с падеж 27.08.2006г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата и 984,00 лева – разноски в производството по издаване на изпълнителния лист; 2/изпълнителен лист, издаден на 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4222/2009г. на Районен съд ***** в полза на кредитора А. П. Н., за сумите: 22 100,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2006г. с падеж 10.05.2006г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата, 443,00 лева – разноски за държавна такса, 700,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 5,00 лева – разноски за издаване на изпълнителен лист.

Твърди се, че вземанията по

1 описаните изпълнителни листове са погасени с изтичане на 10-годишна давност, която е започнала да тече от падежа на ценните книги или алтернативно от 20.12.2009г. /когато е приключило съдебното производство по издаване на изпълнителните основания/ до 20.12.2019г. Ето защо сезира съда с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, описани в двата изпълнителни листа.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. П. Н. чрез пълномощника си е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа възражението, че същите са недопустими, тъй като изпълнителните листове са издадени в производство по чл.417 от ГПК, длъжникът не е подал възражения по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което заповедите са влезли в сила и единствената възможност за ищеца да оспори вземанията е визирана в разпоредбата на чл.424, ал.1 от ГПК. Евентуално застъпва становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника против ищеца са били издадени изпълнителни листове в производство по чл.417 от ГПК, както следва: 1/изпълнителен лист от 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4221/2009г. на Районен съд ***** за сумите: 18 150,00 лева, ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата – вземане по запис на заповед от 27.02.2006г. и 984,00 лева – разноски в производството по издаване на изпълнителния лист; 2/изпълнителен лист от 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4222/2009г. на Районен съд ***** за сумите: 22 100,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2006г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата, 443,00 лева – разноски за държавна такса, 700,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 5,00 лева – разноски за издаване на изпълнителен лист.

Вземанията на ответника по записите на заповед се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност /чл.110 от ЗЗД/, която по силата на чл.114 от ЗЗД е започнала да тече след падежа на всяко задължение – за задължението по записа на заповед от 10.01.2006г. давността е започнала да тече от същата дата, доколкото тя е посочена като падеж; за задължението по записа на заповед от 27.02.2006г. давността е започнала да тече от падежа – 27.08.2006г.

2

По молба на ответника от 26.01.2010г. въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изпълнително дело №33/2010г. по описа на ЧСИ К.Д.. Видно от приложените материали от това дело, на 16.02.2010г. са били наложени запори на банковите сметки на ищеца и на дружествените му дялове в „****“ЕООД, „****“ЕООД, „*****“ООД и „****“ООД. С предприемането на тези действия по принудително изпълнение давността за вземанията на ответника е прекъсната /чл.116, б.“в“ от ЗЗД/ и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Следователно погасителната давност в случая е прекъсвана с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ в рамките на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело, както следва: на 23.02.2010г. с налагане на запор на банковите сметки на С. К. в ТБ“******“АД; с налагане на запори по молба на взискателя от 04.10.2010г.; на 17.07.2012г. с налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в „****“ООД; с исканията на взискателя за налагане на възбрани и запори върху имуществото на длъжника от 06.11.2012г., 11.11.2014г., 12.04.2016г., 10.05.2018г., 18.02.2020г.; на 24.08.2021г. с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и върху вземанията му към „Изипей“ АД; на 29.09.2021г. с искането на взискателя за извършване на опис на вещите на длъжника; на 13.10.2021г. с налагане на запор на трудовото възнаграждение на К., дължимо от Община ****; на 14.02.2022г. с искането на взискателя за налагане на запор на вземанията на длъжника от Община ****; на 18.04.2023г. с искането на взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

Между посочените дати, на които са предприемани изпълнителни действия за принудително събиране на сумите не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, съответно давността не е изтекла и към момента на подаване на исковата молба в съда на 23.08.2023г. Вземанията на ответника против ищеца като длъжник по изпълнителното дело не са погасени по давност, поради което исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

3

Ответникът е направил разноски за адвокатска защита в размер на 1440,00 лева. Сумата следва да се присъди в негова полза изцяло.

Възражението на противната страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като предвид цената на исковите претенции, определящи материалния интерес, платеното възнаграждение е под минимално определения размер по Наредба №1/2004г.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. К., ЕГН ********** от с.*****, общ.****, ул.“*****“№* против А. П. Н., ЕГН ********** от гр.****, бул.“****“№*, ет.* искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по:

1/изпълнителен лист, издаден на 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4221/2009г. на Районен съд *****, а именно: 18 150,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 27.02.2006г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата и 984,00 лева – разноски в производството по издаване на изпълнителния лист;

2/изпълнителен лист, издаден на 19.12.2009г. по ч.гр.д.№4222/2009г. на Районен съд *****, а именно: 22 100,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2006г., ведно със законна лихва от 16.12.2009г. до изплащане на сумата, 443,00 лева – разноски за държавна такса, 700,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 5,00 лева – разноски за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** от с.*****, общ.****, ул.“*****“№* да заплати на А. П. Н., ЕГН ********** от гр.****, бул.“****“№*, ет.* сумата 1440,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4