Определение № 11 от 10.02.2026, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Радомир, 10.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Частно наказателно дело № 20261730200010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 НПК.

С постановление на прокурор при РП – Перник, ТО- Радомир, от 18.12.2025 г., по пр.пр. № ./2025 г. по описа на РП – П. /ТО – Р./, Следствено дело № ./2025 г., на прокурор в РП - П. ТО – Радомир, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство по пр. пр. № 533/2025 г. по описа на РП - П. /ТО - Р./, Следствено дело № ./2025 г. по описа на ОСлС – ОП – П., образувано за престъпление по чл.286, ал.1 НК.

Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят В. О. Д., поради което, чрез процесуалната си представителка адв.Е. П. от САК, ул.“ П П.“ № . офис ., го е обжалвал в законоустановения срок. Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на атакувания акт. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени постановлението на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Развити са подробни правни доводи и оплакванията в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания прокурорски акт. Твърди се, че изложената в постановлението фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото.

Твърди се, че фактите се тълкуват интерес на дееца. Твърди се, че деецът е действал при условията на пряк умисъл като форма на вината.

Съдът, като провери на основание чл. 243, ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, което би могло да има качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. Спазен е преклузивния срок за обжалване по чл.243, ал.4 от НПК.

1

Разгледана по същество жалбата e неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал. 1 НК и се води за това, че на 08.07.2021 г. в гр. Р., пред надлежен орган на властта, деецът набедил В. О. Д. в престъпление по чл.144, ал. 3 НК, като знаел, че същият е невинен — престъпление по чл.

286, ал. 1 НК.

Делото е постъпило в РП - П., ТО - Р.на 04.12.2025 г. с изготвено мнение за прекратяване.

В хода на досъдебното производство прокурорът е установил следната фактическа обстановка:

До 2018 г. свидетелите Р. Ц. и В. Д. живели нa семейни начала, след което отношенията им се влошили и двамата се разделили. От съвместното си съжителство св. Ц. и св. Д. имат една дъдеря, като след раздялата им започнали спорове във връзка с упражняването на родителските права, както и дела за домашно насилие и вреди, причинени в тази връзка.

На 28.06.2021 г., пред СУ „А. З.“ - гр. Р., се състояла среща между св. Р. Ц. и св.

В. Д., при която между двамата отново възникнал конфликт. На срещата присъствала и сестрата на св. Ц. — св. К. С.. Последната отнесла детето настрани, докато родителите му се разберат. Последвал конфликт и, според показанията на св.Ц., св.Д. отправил закана с убийство по неин адрес, което много я изплашило. Това не се потвърждава от други очевидци, тъй като не е имало никой в близост до двамата по време на разговора им. Св. С. заявила, че не била достатъчно близо, за да чуе точно какво си говорят, но заявила, че след инцидента св. Ц. била видимо притеснена и изплашена. Последната получавала и заплашителни съобщения по телефона си от св. Д. впоследствие.

По случая била извършена проверка от прокуратурата, като в крайна сметка бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради което св. Д. на свой ред подал сигнал, че е бил набеден в извършване на престъпление от св. Ц., тъй като след състоялия се между тях конфликт, тя подала сигнал до полицията, че той я е заплашвал.

Преценявайки горните доказателства прокурорът е достигнал до слиедните изводи:

От събраните доказателства следва да се направи заключение, че в случая липсва елемент от субективната страна на това престъпление, а именно св. Цветкова да е набедила св. Д. в извършване на престъпление, като е знаела, че той не го е извършил. Очевидно при горепосочения инцидент е имало заплашителни действия и думи от негова страна по отношение на св. Цветкова, а отказът да се образувс досъдебно производство в тази връзка няма отношение към съставомерността на нейното деяние. Отчетава се и аргументацията на наблюдаващия прокурор, според която той не възприема липсата на каквото и да е заплашително действие или думи, а единствено не отчита същите като съставомерни по чл.144, ал.3 НК.

Поради горното прокурорът е достигнал до извода, че настоящото досъдебно 2 производство следва да бъде прекратено, тъй като липсва елемент от субективната страна на престъплението по чл.286, ал.1 НК.

Съдът споделя изцяло изводите на прокурора.

Съгласно константната съдебна практика набеждаването е формално престъпление, т.е. – не е необходимо да бъде образувано наказателно производство или да настъпят вредни последици. Достатъчно е съзнателно и умишлено да се съобщят неверни факти за извършено престъпление пред надлежен орган. Същевременно от обективна страна се изисква пряк умисъл като форма на вината – деецът да знае, че набеденият е невинен (ППВС № ./1970 г., което не е изгубило актуалност). Съгласно Решение №./2014 г. по н.д. № ./2013 г., ВКС, правото на жалба не изключва наказуемост, когато жалбата съдържа категорични твърдения за престъпление и деецът съзнава тяхната неистинност.

Според прокурора липсва елемент от субективната страна на престъплението по чл.286, ал.1 НК, а именно – пряк умисъл като форма на вината, тъй като свидетелката Р.

Ц.единствено е цитирала думите на свидетеля В. Д..., а именно: „нещата ще приключат, когато аз приключа“ /л../, както и това, че същата е получавала по телефона съобщения, съдържащи завоалирани заплахи към нея.

Видно от жалбата на свидетелката Ц. съдържаща се на л.53 от приложената преписка №./2025 г. на РП – П., ТО – Р., приложена по Следственото дело, същата е изложила товва, че се страхува за живота си, като е приложила препис от кореспонденцията си със свидетеля Д..

Всичкото това не води до извода, че е налице осъществяване на състава на чл.286, ал.1 НК от субективна страна, поради което постановлението на прокурора се явява обосновано и закноосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.243, ал.5 и ал.6, т.1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при РП – П., ТО- Р. от 18.12.2025 г., по пр. пр. № ./2025 г. по описа на РП - П. /ТО - Р./, Следствено дело № ./2025 г. по описа на ОСлС – ОП – П., с което е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл.286, ал.1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест от прокурора и на обжалване от пострадалия пред Окръжен съд - Перник в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3