Определение № 34 от 18.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Кюстендил, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

В.а Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от В.а Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500514 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

С определение на Районен съд-Дупница от 23.11.2023г., постановено по гр.д.

№2020/2023г. е прекратено производството по същото и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд-Тутракан за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа искова молба, подадена от „********“ ЕАД, с ЕИК ******** против В. И. Р., с ЕГН **********, като делото е изпратено на ОС-Кюстендил за разрешаване на спора за подсъдност.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

След произнасяне от Районен съд – Тутракан по ч.гр.д.№312.2023г. по описа на този съд по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „********“ ЕАД, с ЕИК 13027795, със седалище и адрес на управление в гр.София, против В. И. Р., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Тутракан обл.Силистра, ул.„Струма“ №1, с което заявлението е било уважено, на заявителя, в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указана възможността да предяви иск за вземането си срещу длъжника.

Заявителят е подал в рамките на законовия срок искова молба за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, което е сторил пред Районен съд-Тутракан на 21.08.2023г. Било е образувано гр.д.№460/2023г. по описа на РС-Тутракан.

След като на ищеца са били дадени указания за отстраняване на нередовности и съдът е приел, че същите са изпълнени е пристъпил към осъществяване на процедурата по чл.131 от ГПК. Осъществено е било редовно връчване на преписите от исковата молба и 1 приложенията на ответника В. Р. на посочения в исковата молба адрес, за който няма спор, че представлява негов настоящ и постоянен такъв, като връчването е сторено на лице от домашните на адресата.

В срока за подаване на писмен отговор на исковата молба такъв е бил депозиран от ответника чрез адв.ИЛ.ДЖ., със служебен адрес в гр.Дупница и – видно от приложено удостоверение – с постоянен такъв в гр.Сапарева баня. Към отговора е приложено пълномощно, според което В. И. Р. е упълномощил адв. Илияна Милчова ДЖ. от АККюстендил, да го представлява в производството по подадената искова молба с вх.

№3533/21.08.2023г. пред Районен съд-Тутракан до приключване на делото пред тази инстанция.

Наред с отговора на исковата молба адв.Ил.ДЖ. е депозирала и молба, с която е направено искане за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд-Дупница, в хипотезата на чл.107 ал.2 във вр. с ал.1 пр.1 от ГПК, тъй като ответникът не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес, а пълномощникът му адв.ДЖ. е с постоянен адрес в гр.Сапарева баня. Към молбата са приложени документи, установяващи, че В.Р. живее и работи в Република Германия.

С определение с №384/20.10.2023г. Районен съд – Тутракан е прекратил производството по висящото пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Районен съдДупница, приемайки, че в случая подсъдността следва да се определи по правилото на чл.107 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК – по постоянния адрес на процесуалния представител на ответника. Изложил е доводи, че независимо, че подсъдността по чл.113 от ГПК е специална по отношение на общата и по правило делото да би следвало да е подсъдно на Районен съдТутракан, общата цел на закона общата цел на закона за ограничаване на процесуалните тегоби за ответника, а именно делото да не се води в неудобен нему съд, изисква отводът за местна подсъдност да бъде уважен.

Дупнишният районен съд от своя страна, след като делото е било образувано пред него под №2020/2023г. е изразил несъгласие с разбирането на предходния съд и е счел, че не е местно компетентен да разгледа исковете, предвид несъмнения факт, че се касае за искове срещу потребител, чиито настоящ и постоянен адрес е в гр.Тутракан, очертаващ приложимост на подсъдността по чл.113 от ГПК, която има приоритет при конкуренцията с тази по чл.107 от ГПК.

С тези доводи ДнРС е повдигнал спора за подсъдност.

От правна страна КнОС приема следното:

Няма спор, че с подадената от „********“ ЕАД, с ЕИК ******** против В. И. Р., с ЕГН ********** искова молба са били предявени искове срещу лице, имащо качеството „потребител“.

Съгласно чл.113 изр.1 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

2

По делото е установено, че настоящият и постоянният адрес на В. И. Р. съвпада и това е адрес в гр.Тутракан обл.Силистра, ул.„Струма“ №1. Установено е също така, че Р. не пребивава на този адрес, а живее и работи в чужбина.

Според чл.107 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, иск срещу ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.

Установен е и друг значим за дължимата преценка факт, а именно, че след подаване на исковата молба пред РС-Тутракан ответникът е упълномощил адвокат, който да го представлява в производството по образуваното дело в лицето на адвИЛ.ДЖ., с постоянен адрес в гр.Сапарева баня.

Следва да бъдат съобразени и още няколко процесуални правила – за спазването на подсъдността по чл.107 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК съдът не следи служебно, докато относно местната подсъдност по чл.113 от ГПК, която според редакцията с ДВ бр.65/2018г., не е изборна, в контекста на чл.119 ал.3 от ГПК, възражението за неподсъдност може да се повдигне и служебно от съда, а също и правилото на чл.120 от ГПК, според което настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Горните установени по делото факти и приложимите разпоредби от процесуалния закон очертават безсъмнения извод, че местно компетентен да разгледа подадената искова молба е Районен съд-Тутракан, който не е имал основание да прекрати висящото пред него дело и да го изпрати за разглеждане от друг съд. Това е така, тъй като към датата на подаване на исковата молба несъмнено изискванията за прилагане на подсъдността по чл.113 от ГПК са били налице и същите недвусмислено са сочили на извод, че местно компетентен да разгледа исковете е Районен съд-Тутракан, който е съдът по настоящия и по постоянния адрес на ответника – потребител.

Към датата на подаване на исковата молба В. Р. не е имал пълномощник в лицето на направилата възражението адв.Ил.ДЖ.. Този извод се основава на факта, че в представеното пълномощно, макар да е без дата, е посочен номера на исковата молба и на образуваното дело, поради което е ясно, че съставянето му следва по време предявяването на исковете. Т.е. ответникът, макар да не живее в Р. България на постоянния си адрес, към завеждане на иска не е имал пълномощник в страната. Упълномощаването на адв.ДЖ. да го представлява в един по-късен момент, е промяна по смисъла на чл.120 от ГПК, която не се отразява на подсъдността и преценката на Районен съд-Тутракан, че въобще са налице предпоставките по чл.107 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК представлява несъобразяване с правилото на чл.120 от ГПК, че измененията във фактическите обстоятелства обуславящи местната подсъдност, след завеждане на исковата молба, не са основание за препращане на делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС, съдържаща се в редица съдебни актове, сред които: определение №60386 от 01.11.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1997/2021г., II т.о., ТК, определение №179 от 12.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№569/2011г., III г.о., ГК, 3 определение №474 от 28.09.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№470/2011г., III г.о., ГК, определение №95 от 29.01.2013г. на ВКС по ч.т.д.№670/2012г., I т.о., ТК. При така изложените доводи, въпросът как се конкурират двете подсъдности въобще не може да стои.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковете, предявени от „********“ ЕАД, с ЕИК ******** против В. И. Р., с ЕГН **********, с искова молба с вх.№3533/21.08.2023г. по описа на Районен съд-Тутракан, е Районен съд-Тутракан.

ИЗПРАЩА делото на съдопроизводствените действия.

Районен съд-Тутракан за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Дупница за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4