Решение № 144 от 17.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. К. М. – лично, и в качеството й на родител и законен представител на К. Б. Х., чрез адв. Г. Х., и въззивна жалба на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез ю.к.

С., срещу решение № 52/15.06.2023г., постановено по т.д. № 92/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с което съдът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД е осъдил застрахователното дружество да заплати на Р. К. М. от гр. Разград и на К. Б.

Х., чрез неговата майка и законен представител Р. К. М., сумите от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, причинени им от смъртта на Б.Р. Х. – съжител на първия ищец и баща на втория, загинал в ПТП от 15.10.2020 г., причинено виновно от водача на автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег. № *** - Н.Ш.Н., застрахован в „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД по полица № ****, валидна от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил исковете до пълния им предявен размер от по 200 000 лв., като неоснователни и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищците 1 приетата за дължима лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди за периода от 23.03.2021г. до 17.11.2021г. в размер на по 10 000 лв., като е отхвърлил акцесорната претенция и на двамата ищци за присъждане на мораторна лихва за периода от 23.03.2021г. до 17.11.2021г. до пълния предявен от тях размер от по 13 278,84 лв., като неоснователна.

Въззивниците Р. К. М. – лично и в качеството й на родител и законен представител на К. Б. Х. обжалват първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите им за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ за разликата над по 150 000 лв. до претендираните от всеки един по 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, в която съдът е отхвърлил исковете им за мораторна лихва за разликата над присъдените по 10 000 лв. до претендирания от всеки един от тях размера от 13 278,84 лв. Излагат съображения за неправилност на обжалваното решение в съответните му части, като постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Твърдят допуснато от съда нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до неотчитане действителната тежест на причинения противоправен резултат. Оспорват извода на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на починалия Б. Х. в качеството му на водач на МПС марка „Фолксваген“, намирайки същия за необоснован и несъответен на събраните по делото доказателства. Считат за неправилен възприетия от първоинстанционния съд механизъм на настъпване процесното ПТП, излагайки съображения относими към констатациите на съставения Протокол за оглед на местопроизшествието. Въззивниците твърдят, че Протоколът не е съставен от длъжностно лице, присъствало при настъпване на инцидента, поради което има обвързваща съда доказателствена сила, като официален документ, единствено досежно фактите възприети лично от длъжностните лица, които са го съставили, а именно - датата, мястото на инцидента, характеристиката на пътния участък и констатациите относно метеорологичните условия и обстановка на мястото на инцидента.

Считат, че справката от „Метеорологична обсерватория Търговище“ противоречи на констатациите в Протокола, респ. че в нея не са отразени актуални за мястото на инцидента данни. Предвид на това възражението на застрахователя за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат остава недоказано. Според тях инцидентът е настъпил изключително по вина 2 на водача на превозното средство автобус марка „Бова“. В условията на евентуалност дори и да се приеме, че е налице съпричиняване, последното следва да бъде определено в размер на не повоче от 20%. Справедливият размер на обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде определен от порядъка на по 250 000 лв., поради което предявените искове за по 200 000лв. се явяват изцяло основателни. Съдът е следвало да отчете обстоятелството, че се касае за младо семейство, безвъзвратно разбито от процесното ПТП, довело до загубата на родител, съответно спътник в живота, предизвикали след себе си чувства на тъга, печал, мъка със значителни интензитет и продължителност. В този смисъл определеният от съда размер е недостатъчен да репарира изцяло всички преживени мъки и страдания. Съдът в недостатъчна степен е анализирал събраните по делото доказателства, както и социално-икономическите условия в страната и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, инфлационните процеси и обезценяването на лева. Молят съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи исковете за неимуществени вреди до претендирания размер от по 200 000лв, а за мораторна лихва – до претендирания размер от по 13 278,84лв. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Поддържа подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, в която подробно са изложени аргументи относно неправилността на решението в обжалваната от дружеството част и в частност по основните въпроси за вината за произшествието, базовият размер на обезщетенията и наличието на съпричиняване. В тази връзка моли съда да уважи депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба.

Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, чрез ю.к. С., обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците сумите по 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Б. Х., вследствие настъпило на 15.10.2020г. ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, 3 в която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на пострадалите лица лихва за периода от 23.03.2021 г. до 17.11.2021 г. в размер на по 10 000 лв. Намирайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, респ. исковите претенции за неоснователни, моли съда да отмени решението в осъдителната част като отхвърли изцяло исковите претенции. Излага подробни съображения за възприетия от съда механизъм на настъпване на злополуката. Оспорва извода за виновност на водача Н. за настъпване процесното ПТП, тъй като по делото е останало недоказано допуснато от същия нарушение правилата за движение, с което да е предизвика катастрофата. От установената по делото посредством експертните заключения видимост от 45 метра следва, че когато Н. е потеглил с управлявания от него автобус той не е имал обективна възможност да възприеме микробуса, а съгласно разясненията на вещото лице – стр. 7 от протокола от проведеното на 12.04.2022г. о.с.з., става ясно, че след като автобусът е започнал да навлиза в кръстовището Н. вече не е можел да спре преди мястото на удара. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредата от пострадалото лице, тъй като същото се е движило с несъобразена скорост за конкретната метеорологична обстановка. В тази връзка излага съображения за противоречиво даден отговор на вещото лице относно законоустановената разрешена скорост в участъка на местопроизшествието, която в действителност е 50 км/ч, а не възприетата от вещото лице 90 км/ч., което е довело до необоснованост на извода на съда за допуснато от водача Н. нарушение нормата на чл. 25, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДП, тъй като към момента на предприемане навлизане в кръстовището не е имало непосредствена опасност, с която да се съобрази. Твърди, че пострадалото лице само се е поставило в невъзможност да преустанови движението си и да предотврати инцидента. На тази основа счита, че съпричиняването би следвало да се възприеме за установено в степен от 90 %. Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват доказателства за реално претърпени от ищеца К. Х. неимуществени вреди, предвид неговата възраст при настъпване на произшествието. Решението не е обосновано с конкретни данни за преживени болки и страдания, а се презюмират бъдещи такива, което не е допустимо, включително с оглед начина, по който е предявен искът. Не на последно място се излагат съображения за това е ли допустим съдебният акт, предвид че съдът е надхвърлил обема на търсената защита и определеното, и 4 присъдено обезщетение касае бъдещи вреди, за които не е сигурно, че ще настъпят. Моли съда да отмени обжалваното решение в осъдителната му част, като отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 15.10.2020г., около 08:30 ч., на път II-49, в отсечката гр. Лозница – гр. Търговище, в каквато посока се е движил микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с per. № ** **** **, управляван от Б.Р. Х.. На кръстовището, намиращо се в района на км.

0+422 м., при изхода от предприятие „Шишеджам“, отдясно по посока на движение на микробуса, от път без предимство, означен със знак „Стоп“, на пътното платно навлиза автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с per. № ***, управляван от Н.Ш.Н..

В настоящото производство следва да бъде съобразени служебно известните на съда решение № 284/16.06.22г. на РС Търговище, постановено по гр.д. № 1621/21г., изменено с решение № 72/28.07.23г. на ОС Търговище, постановено по гр.д. № 196,22г., влязло в сила на 28.07.23г., с които съдилищата са се произнесли по частично заявената искова претенция на Р.

К. М. – лично, и в качеството й на родител и законен представител на К. Б. Х. против ЗД „Евроинс“ АД гр.София за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на микробус „Фолксваген“ модел „ЛТ35“ с рег.№ ** **** **, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2021г. до 16.11.2021г., вследствие реализирано ПТП на 15.10.2020г., предмет и на настоящите искове. Доколкото частичните претенции за имуществени вреди на микробуса са реализирани между същите страни и за същото ПТП, налице е СПН относно механизма на извършване на произшествието, вината на водачите на двете МПС, респ. – отговорността на застрахователя и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия по релевираното и в двете производства възражение за 5 шофиране с несъобразена скорост. В тази връзка съдът съобрази следното :

Относно механизма на ПТП : Управляваният от Б. Х. микробус „Фолксваген” се е движел по главен път Разград-Търговище, като скоростта му в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била 90,36 км/ч. От друга страна, управляваният от Н. Н. автобусът марка „Бова“ се е включвал към движението по главния път, излизайки от страничен път с поставен знак СТОП, завивайки на ляво. Скоростта му преди и по време на настъпване на удара е била 23,96 км/ч. Опасната зона за спиране на т.а. „Фолксваген при конкретните пътни условия и скорост 90,36 км/ч. е около 86,0 м. Опасната зона за спиране на автобус „Бова Ф 12 при конкретните пътни условия и скорост 23,96 км/ч е около 11,74 м. Ударът се е осъществил по широчина на пътното платно - около от 3,9 м. до 5,1 м. вдясно от лявата граница на платното за движение. В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение микробусът „Фолксваген” е бил на около 55 м от мястото на удара. При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на платното за движение по пътя с предимство автомобилът „Фолксваген” е бил на около 27 м. от мястото на удара, като водач Х. е предприел промяна на направлението на движение при завиване на волана наляво. Реакцията на водача е била своевременна. Реалната зона на видимост на двамата водачи в конкретната метеорологична обстановка е била 45-50 м.