Акт от 28.09.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 292 гр. Велико Търново, 28.09.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Веска Георгиева, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 509 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.П.Е. ***, чрез адв. Б.Б.,*** против Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“ в частта му по отношение на имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Дичин, местност „Между реките“.

Жалбоподателя като собственик моли да бъде индивидуализиран като действителен собственик на отчуждения имот въз основа на т. І 6 НА № № 2304 от 10.12.2018г. Моли решението да бъде изменено като се впише той за собственик и увеличи и определения размер на паричното обезщетение. Счита, че в настоящия случай размерът на определеното с обжалваното решение обезщетение в размер на 953лв. не отговаря на императивното изискване на ЗДС за равностойно обезщетение. Изготвеният оценителски доклад, послужил като основание за определяне на този размер на обезщетение, е необективен и не представя реалистична картина на пазарните цени на сделките с имоти, имащи подобни характеристики. Неправилно била използвана Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответната страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. При изготвянето на оценката административният орган бил спазил изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на отчуждения имот, а именно земеделска земя, е ползвал Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Развива подробни съображения за неприложимост по аналогия на делото „Костов и други срещу България“. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Решение

№ 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.

Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.

Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.

По възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план.

Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал.

1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към решението, в землище с. Дичин, общ. В. Търново, земеделска територия, се отчуждава от наследници на П.Г.Кр.поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ "нива", с площ от 4,528 дка., засегната от отчуждаването площ 2,460 за сумата от 953лв., като формираната цена за 1 дка е 387.50лв

Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.

МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От жалбоподателите е представен нот. акт № 2304, т.12, рег.№ 13965, н.д.№ 1484/2018г. на нотариус Т. Братванова.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителска експертиза, която е дала заключение в различни варианти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомявам за решението поради липса за данни за собствеността му по НА, то жалбата се явява подадена в срок.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022г., с което се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус“, участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път ІІІ-303) ≡ км 190+771,67 по технически проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП ≡ км 223+426,75 по технически проект от 2020 (след пресичането с път І-5), на територията на област Велико Търново, намиращи се в землището на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, община Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, община Велико Търново, с. Куцина, с.

Стефан Стамболово, с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, в частта с която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждаване на имот № ***, в землището на с. Дичин, община Велико Търново.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на

ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2

"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.

Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал.

2 от ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

В колона собственици на имот идентификатор № ***, представляващ "нива" в с. Дичин, с площ от 4,528 кв.м., засегната от отчуждаването площ 2,460 за сумата от 953лв., са неправилно записани наследници на П.Г.Кр.. В настоящото производство жалбоподателят надлежно - с нот.акт № 2304, т.12, рег.№ 13965, н.д.№ 1484/2018г. на нотариус Т.Братванова се легитимира като собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от

ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от