Решение № 2513 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2513 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330115920 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес *********, против „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ******* с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ******от 30.04.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 091,39 лв., е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит от дата 30.04.2022 г. за сумата от 1500 лв., при ГПР 48,165 %. Твърди се още, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по чл. 8 от договора в размер на 2091,39 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план.

Ищцата поддържа, че тя била усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва.

Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, 1 и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалният лихвен процент съответствал на посочения в договора. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Креди Йес” ЕАД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ******от 30.04.2022 г. с посочени в исковата молба параметри, като излага фактически твърдения по неговото сключване и изпълнение, в частност ответното дружество твърди ищцата да се е запознала предварително със съдържанието на догорова и да е извършвала плащания по кредита. Счита, че след като ищцата е била изначално запозната с условията по договора, наличието на задължение за предоставяне на обезпечение и с последиците от неговото неизпълнение, то същата не е следвало да сключва договора, ако не е считала, че може да осигури обезпечение. Изтъква, че процесната клауза в чл. 8 от договора и размера на неустойката са индивидуално уговорени, а дължимостта на неустойката не е изначална, а зависи от поведението на кредитополучателя. В тази насока развива аргументи и сочи, че при възникване на правоотношението страните са се ръководели от свободата на договарянето в чл. 9 ЗЗД, а самата неустойка пък не излиза извън присъщите й функции.

Последната се дължала в пълен размер, независимо от разсроченото й заплащане, и едва при настъпване на условията за начисляването й – наличие на неизпълнение на задължение по договора. Поддържа, че неустойката не следва да се отчита при изчисляването на ГПР по кредита, както и че ищцата е могла да се откаже от договора, без да се начислява неустойка. Възразява срещу твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка води до заобикаляне на разпоредбите на закона и до накърняване на добрите нрави, като в тази насока развива и съображения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя писмени доказателства по опис.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата Н. Г. Л., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *******от 30.04.2022 г., за сумата от 1500 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 48,165 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно 2 чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 2 091,39 лв.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което при изчисляване на ГПР по кредита са включени само разходите за възнаградителна лихва. С отчитането и на неустойката по чл. 8 при неговото изчисляване, кредитът се оскъпява с 54,417 %. Заключението, като пълно и компетентно изготвено, е кредитирано от съда, предвид и че вещото лице е отговорило на поставените му и относими към предмета на спора въпроси.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищцата и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *****от 30.04.2022 г., с визираното погоре съдържание, при което ищцата Л. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и ищцата се ползва със закоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално оскъпява кредита минимум с 54,417 %, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ.

Доколкото посочения в договора ГПР е 48,165 %, при отчитането на който е взета предвид само възнаградителната лихва, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит от 50 %, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравнопревие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитопулчателя, последният от които е задължен да заплати 3 неоправдано висок разход за получения от него финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В нейна полза ще се присъди сумата от 83,66 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. Е. Иванова следва да се присъди сумата от 509 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г.

Л., ЕГН **********, с адрес ******, и „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ******, че клаузата на чл. 8 от Договор за заем № *****от 30.04.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 091,39 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл.

19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление *****, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 83,66 лв. разноски за заплатена държавна такса и 150 лв. платен депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление *****, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Е.

И. от ПАК, с адрес **************, сумата от 509 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4