Решение № 1186 от 07.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. П., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103286 по описа за 2024 година

Производство по чл. 28 вр. чл. 25 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба от Дирекция “Социално подпомагане“ гр. П. /Д „СП“/, представлявана от Р.Д.К.– Директор на Д ”СП”- П., с която се иска от съда да постанови решение, с което детето А. А. А., ЛНЧ ********** да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания с. З., общ. П..

В молбата се излагат твърдения, че детето А. е от сирийски произход. Детето е заявило, че е напуснало С. заедно със свои приятели. Преминало е през Т., където е останало за 15 дни, след което е продължил пътя към Република България. Влизайки на територията на България е установено от властите и е предадено на Държавна агенция за бежанците.

Посочва се, че детето е получило хуманитарен статут на бежанец с Решение № 1791/26.01.2024 г. на Държавна агенция за бежанците. С Решение № 5264/08.04.2024 г. на Държавна агенция за бежанците на детето А. е предоставено разрешение за събиране на семейството му.

В молбата се цитират разпоредби от Закон за убежището и бежанците и Конвенция за правата на детето. Твърди се, че в настоящия случай е нА.це хипотезата на непридружено непълнолетно лице, спрямо което е необходимо предоставяне на закрила по реда на Закона за закрила па детето.

Предвид гореизложеното със Заповед № ЗД/Д-С-СК-312/04.07.2024 г. на Директора на ДСП Сердика, детето в настанено временно в ЦНСТДБУ с. З., общ. П..

В проведеното последно съдебно заседание молителят Дирекция „Социално 1 подпомагане“ гр. П. не изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да наложи мярка за закрила – настаняване на непълнолетно дете - А. А. А., ЛНЧ ********** в ЦНСТДБУ с. З., общ. П. за срок от една година и/или до настъпване на промяна в обстоятелствата.

Детето А. А. А. при изслушването си заявява, че се чувства много добре в центъра, има всичко необходимо и иска да остане там. Изразява желание да се събере по – бързо със семейството си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че със заповед № ЗД/Д-С-СК-312/04.07.2024 г. на Директора на ДСП Сердика, детето в настанено временно в ЦНСТДБУ с. З., обл. П..

От приложеното решение на Държавна агенция за бежанците при МС, се установява, че на детето е предоставен хуманитарен статут.

От приложения по делото доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете се установява, че детето А. е напуснало С. заедно със свои приятели.

ПреминА. са през Т., където останА. 15 дни, след което продължили към Р. България.

Влизайки на територията на Р. България А. бил установен от властите и предаден на ДАБ.

Посочено е, че детето е в добро здравословно състояние, без отклонения в емоционалното и поведенческото развитие, има избран личен лекар, практикуващ в обл. Хасково. Детето А. е сам на територията на Р. България – родителите му и двете му сестри се намират в С., двама от братята му живеят в Ирак, а третият в Малта. Детето А. няма близки и роднини с възможност и желание да полагат грижи за него в семейна среда.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дА. са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“. В съответствие с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 о т ЗЗакрД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. В настоящото охранително производство задължението на съда е да установи, изхождайки единствено и само от интересите на детето, от кого следва то бъде отглеждано и възпитавано и за какъв срок.

Българското законодателство е приложимо по отношение на всички малолетни и непълнолетни лица, пребиваващи на територията на страната и в този смисъл след като непълнолетно лице – чужд гражданин е в риск, то спрямо него следва да бъдат предприети и съответни мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 26 ЗЗакрД, настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специА.зирана институция се извършва от съда. Нормата на чл. 25 от същия нормативен 2 акт сочи основанията за настаняване на дете извън семейството му, а те са: дете чиито родители са починА., неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Несъмнено е, че непридружените от родители или други възрастни малолетни и непълнолетни лица, които пребивават на територията на Република България, са особено уязвима група и са деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето.

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че искането е основателно.

НА.це са основанията по чл. 2 5 о т ЗЗакрД за настаняване на детето в специА.зирана институция. Детето се намира на територията на Република България без да има близки и роднини, които биха могли да поемат грижите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът приема, че към настоящия момент не съществува друга възможност за закрила на ненавършилото пълнолетие дете, като отсъствието на родителски грижи и надзор създава реална опасност за живота и здравето му и за правилното му физическо, емоционално и интелектуално развитие.

Тъй като обективно е невъзможно детето да бъде настанено в семейна среда, съдът намира, че поисканата мярка се явява единствената възможна и адекватна за неговата закрила.

Съдът приема, че срокът за настаняването следва да бъде определен за срок от една година.

В тежест на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. следва да бъдат възложени сторените от съда разноски във връзка с осигуряване на преводач за изслушване на детето в съдебно заседание.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето А. А. А., ЛНЧ **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания с. З., обл. П., ул. „12 - та“ № 10 за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

На основание чл.28, ал.4 от ЗЗДетето, ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС П. сумата от 30,00 лева, сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П., в 7 - дневен срок от получаване на съобщението.

3

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4