Определение № 9110 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9110 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503980 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 32а, вр. чл. 32б от Правилник за вписванията.

Образувано по жалба на "ТОП КВАРТИРИ" ООД, ЕИК: 207721663 срещу определение № 304/24.03.2026г. на съдия по вписванията при СРС по заявление с вх. № 21625/24.03.2026г., с което е отказано вписване на непарична вноска в капитала на "ТОП КВАРТИРИ" ООД, ЕИК: 207721663, направена от И.Н.Ш., ЕГН: ********** с предмет вещно право върху недвижима вещ.

Жалбоподателят намира постановеното определение за неправилно и моли за неговата отмяна по съображения в подадената пред съда частна жалба. Основните му доводи са свързани с това, че съдията по вписванията е постановил отказ при превишаване на обхвата на дължимата от него проверка и правомощия, като е упражнил контрол върху подлежащия на вписване акт извън рамките, установени в Правилника за вписванията.

Счита, че са спазени изискванията на закона и са представени всички, необходими за вписването документи. Поддържа, че непаричната вноска е вписана в Търговския регистър преди подаване на заявлението пред Агенция по вписванията. Сочи, че дружественият договор удостоверява правата на заявителя – търговското дружество, тъй като имотът е вписан като непарична вноска. Поддържа, че са представени доказателства за правото на собственост и на вносителя И.Ш., които документи намира, че са единствено необходими за извършване на вписването. Сочи, че е налице и нотариално удостоверяване по чл. 73, ал.

ТЗ, вр. чл. 586 и чл. 570 ГПК, тъй като съгласието на вносителя Шахпазов е нотариално заверено и представено в оригинал, като при осъществяване на заверката нотариусът в изпълнение на вменените му правомощия е осъществил и дължимата проверка относно правото на собственост върху имота. Тоест, намира, че от закона не произтича задължение за представяне на нарочен документ в тази връзка. Намира, че неправилно съдията е посочил, че не е представено решение на управителния орган за извършване на апортната вноска, тъй като последната е направена от физическо лице, както и решение на заявителя не се изисква при вписването на апорта в Имотния регистър. Същите аргументи поддържа и във връзка с посоченото от съдията по вписванията относно липсата на представени удостоверение и удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър по отношение на апортиращото дружество (каквото в случая няма), а към молбата е приложено УАС на заявителя. Допълва и че АВ е била длъжна и сама да извърши такава справка, в случай, че 1 законът изисква такава. Отделно сочи и че липса на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на сделката и липсата му не препятства настъпване на правните последици по отношение на трети лица, но твърди и че на 09.03.2026 година такова решение е взето на общо събрание на заявителя.

Сочи и че скици и схема на имота са представени в оригинал и с необходимите реквизити, при спазване на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, вр. ал. 5 ЗКИР.

В мотивите на съдията по вписванията, постановил отказа, се сочи, че не са представени: извършено нотариално удостоверяване - проверка на правото на собственост чл. 73, ал.1 от ТЗ и във връзка с чл. 586 и чл. 570 ГПК; не е представено официално удостоверение за актуално състояние на апортиращото дружество, не е представено решение на управителния орган за извършване на апортна вноска, представени са ксерокопия на скици и схема на недвижими имоти, не е представено удостоверение от тьрговския регистър.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано да обжалва отказа лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На първо място следва да се уточни, че производството по вписване е подчинено на строго формални, нормативно установени изисквания, като понастоящем не е предвиден ред за подаване на електронно заявление за вписване на актовете по чл. 4 ПВ в Имотен регистър.

Проверката, която съдията по вписванията извършва е съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията (ПВ). Според последната, записаният във входящия регистър акт следва да отговаря на изискванията на закона и да е подлежащ на вписване. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в Търговския регистър. Независимо от това, законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба на чл. 73, ал. 5 ТЗ и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в Търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.

Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т.е., когато бъде вписано в Tърговския регистър, по аргумент от чл. 73, ал. 4 ТЗ. С оглед транслативния ефект, в нормата на чл. 78, ал. 5 ТЗ е регламентирано, че когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му, представя в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

С оглед на изложеното, за да се извърши вписване на направен апорт, който има за 2 предмет вещно права върху недвижим имот, в капиталово търговско дружество, следва да е представен нотариално заверен дружественият договор (съответно извлечение чл. 73, ал. 5 ТЗ) на търговеца, в който е внесен апортът - в писмена форма и с нормативно установено съдържание, включващо име на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правото му (чл. 72, ал. 1 ТЗ) ; съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа м у (чл. 73, ал. 1 ТЗ) и съответно необходимите документи при вписвания относно имот - данъчна оценка, декларации по чл.

264, ал. 1 ДОПК, оригинал или нотариално удостоверен препис от скица или кадастрална схема, издадени от АГКК (чл. 6, ал. 3 ПВ) и документ за правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ). Неправомерен би бил отказ на съдия по вписванията, обоснован само липсата на представени други документи извън предвидените в ПВ и посочените по – горе нормативни актове, попадащи в обхвата на проверката.

В случая, в рамките на своите правомощия, съдията по вписванията е извършил проверката в рамките на нормативно установените му правомощия, която се свежда до това дали е представен подлежащ на вписване акт, дали този акт отговаря на изискванията на чл.

6 ПВ - дали е съставен в предвидената от закона и ПВ форма и има ли необходимото съдържание.

По делото е представен подлежащият на вписване акт – дружествен договор на дружеството с ограничена отговорност в изискуемата от закона и Правилника за вписванията форма и съдържание (с нотариална заверка на подписите, включващ пълно описание на непаричната вноска и паричната й оценка), както и отделно– нотариално заверено писмено съгласие на вносителя с реквизитите по чл. 73, ал. 1 ТЗ. Видно от тези документи вносителят – физическо лице (съдружник), е дал съгласието да внесе изцяло в капитала на дружеството, чрез апортна вноска, посочения недвижим имот, негова собственост, придобит въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №50 том IV, peг. № 19410 дело № 502 от 2025г. от 13.10.2025г. вписан в СВ - София с peг. № 88060 от 13.10.2025г., акт 62, том 210, дело № 69548/2025г (също е представен със заявлението).

Установява се и от вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че непаричната вноска е вписана в Търговския регистър на 17.03.2026 година, тоест – преди подаване на заявлението за вписване в Имотния регистър от 24.03.2026 година, от когато съобразно възприетото в посоченото тълкувателно решение дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската.

Във връзка с горното и доколкото вноската е апортирана от физическо лице съдружник, съдията по вписванията неправилно е приел като непълнота в преписката липсата на официално удостоверение за актуално състояние на апортиращото дружество, както и съответно - липсата на решение за извършване на апорта. Съдът не споделя и извода на съдията по вписванията относно липса на нотариално удостоверяване относно проверка на правото на собственост по чл. 73, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 586 и чл. 570 ГПК. По делото е представено писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Според чл. 73, ал. 1 ТЗ, при удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя. Следователно извършената заверка на подписа предполага осъществената от нотариуса проверка относно правата на вносителя, както изисква законът и тъй като това е част от задължението на нотариуса при самото удостоверяване.

Изискването по чл. 73, ал. 1 ТЗ, попадащо в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, е спазено в случая.

Според чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, 3 предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Ето защо и липсата на доказателства относно вписването на апортната вноска в Търговския регистър не може да послужи като основание за отказ от извършване на исканото вписване, в който смисъл също е мотивиран обжалваният отказ.

Въпреки посоченото, обаче, постановеният отказ следва да бъде потвърден, като подадената жалба бъде оставена без уважение, поради следните причини.

Според общите правила на чл. 6, ал. 3 ПВ (приложими и в конкретната хипотеза), когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и в тези случаи, към подлежащия на вписване акт следва да се представят и скица, скицапроект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива.

В случая, към заявлението не са представени оригинал или нотариално удостоверен препис от скица и схема, издадени от АГКК, а представените представляват обикновено незаверено хартиено ксерокопие на електронен документ и не отговарят на горните изисквания.