Решение № 112 от 30.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пазарджик, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220100597 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ищецът

,,Бест

Кепитъл

България“

ЕАД

(с предишно наименование „Креди Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,,Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център ,,Люлин 6“, ет. 2, представляван от З. Н. Д. – член на Съвета на директорите чрез пълномощника юрисконсулт С. П., твърди, че между ,,Креди Йес“ ООД и ответника Т. Ж. Х., ЕГН ********** от гр. И., общ. И., обл. С., ул.

,,***** е сключен договор за паричен заем № 740071/17.02.2023 г., при следните параметри и условия: чиста стойност – 500,00 лева, брой вноски – 9, размер на вноската – 117,00 лева, първа падежна дата – 19.03.2023 г., последна вноска – 17.11.2023 г., общо дължима сума – 586,87 лева, неустойка за непредоставяне на обезпечение – 466,13 лева и неустойка в размер на 10 % върху остатъчната главница при неизпълнение на договорното задължение – 50,00 лева. Твърди, че кредиторът е отпуснал заемната сума на ответника, но той не е извършвал никакви плащания по кредита. Твърди, че вземанията по договора за паричен заем са му прехвърлени от първоначалния кредитор с Приложение № 1 към Договор за цесия от 12.01.2024 г.

С разпореждане по ч.гр.д. № 5256/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик било отхвърлено подаденото от него заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите суми по договора за паричен заем, както следва: главница в размер на 500,00 лева, ведно със 1 законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 86,87 лева и неустойка в размер на 516,13 лева, поради което предявява осъдителен иск за същите.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Ж. Х. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Не е взел становище по основателността на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между ,,Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ,,Лозарска“ № 12 в качеството на заемодател и Т.

Ж. Х., ЕГН ********** от гр. И., общ. И., ул. ,,***** в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем № 740071/17.02.2023 г., при следните параметри и условия: размер на отпуснатия заем – 500,00 лева, размер на погасителната вноска – 65,21 лева, ден на плащане – 17-о число, вид вноска – месечна, ГПР – 48,310 %, брой вноски – 9, месечен лихвен процент – 3,330 %, дата на първо плащане – 17.03.2023 г., обезпечение – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценни книга, издадена в полза на заемодателя, дата на последно плащане – 17.11.2023 г., такса за усвояване – няма, обща сума за плащане – 586,87 лева, неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – 466,13 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план.

С подписване на договора заемателят е удостоверил, че е получил надлежно заемната сума.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията по договор за паричен заем 740071/17.02.2023 г., сключен с Т. Ж. Х., са прехвърлени от първоначалния кредитор „Креди Йес“ ООД в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

На 27.02.2024 г. заемателят е лично уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за паричен заем.

На 13.12.2024 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК против длъжника Т. Ж. Х. за следните вземания, произтичащи от запис на заповед от 17.02.2023 г. с поемател ,,Креди Йес“ ООД, както следва: главница в размер на 500,00 лева, неустойка в размер на 516,13 лева и договорна лихва в размер на 86,87 лева за периода от 17.02.2023 г. до 2

17.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

С Разпореждане № 368/13.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 5256/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено изцяло, като на заявителя е указано да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заповедта за изпълнение е отхвърлена.

В указания срок заявителят е предявил настоящия осъдителен иск за заплащане на вземанията, за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане за главница, договорна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит, за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е отхвърлено от заповедния съд, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че между третото неучастващо в делото лице „Креди Йес“ ООД и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, по който заемната сума е предоставена на ответника и е настъпил срокът за връщането й, както и че първоначалният кредитор надлежно му е прехвърлил вземанията по договора за потребителски кредит с договор за цесия.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.

Съдът следи служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит е в същия съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по 3 определения в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

Последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая в договора за паричен заем формално е посочен размер на ГПР, но това съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г., тъй като не са необходими специални знания, за да се установи, че в противоречие с разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита не е включена дължимата от потребителя неустойка за непредоставяне на обезпечение, съответно нейната стойност не е взета предвид при изчисляване на ГПР.

Сключеният между страните договор за паричен заем вменява на потребителя в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга в полза на заемодателя, като в противен случай дължи неустойка, платима с всяка погасителна вноска. Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен предварително и включен в погасителния план.

Следователно неустойката няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а действителната й цел е да породи допълнително 4 парично задължение за потребителя. На практика това плащане има характер на възнаградителна лихва (печалба) за търговеца, тъй като е неминуемо и се дължи на части, заедно с всяка погасителна вноска. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената му и е бил предварително известен на кредитора. Като част от разходите по кредита, неустойката е следвало да намери отражение в размера на ГПР по кредита, но това не е сторено. Следователно посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит. По този начин е нарушено изискването на чл. 10, ал.

1 от ЗПК договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, както и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на точния размер на ГПР. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР заблуждава потребителя относно реалното оскъпяване на кредита и го поставя в невъзможност да прецени финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. Изложеното води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Чистата стойност на кредита е предоставената на потребителя за ползване парична сума по договора за потребителски кредит. В случая това е сумата от 500,00 лева, която съгласно клаузите на договора е получена от заемателя при сключването му. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е извършвал плащания за погасяване на кредита.