Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 389 от 24.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3664/2019
Вид
Определение № 389
Подписан
24.01.2020
Състав
АНТОНИЯ ИВАНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№......... 24.01.2020г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и четвърти януари 2020г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3664 по описа за 2019 година:

Предявена е искова молба от В.Х.Г. против К.В.Д. и В.М.В..

Ответникът К.В.Д. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител.

Ответникът В.М.В. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Съдът счита, че следва да остави без уважение искането за допускане на гласни доказателства за отправено от първия ответник до ищцата предложение за изкупуване, тъй като съгласно чл.33 ал.1 ЗС поканата до съсобственика следва да бъде писмена, която форма е за нейната валидност и липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана, с оглед на което установяването на този факт попада в забраната за свидетелски показания, уредена в чл.164, ал.1, т.1 ГПК /Решение №808 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2009 г., I г. о., ГК/. Поради предвидената от закона форма за действителност на дарението за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, доказването на евентуалната симулация е недопустимо, чрез свидетелски показания, освен в случаите на чл.165 ал.2, поради което и за това обстоятелство не следва да се допускат гласни доказателства. оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца за допускане на гласни доказателства.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т.

2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.№Д0008302БЦ/10.07.2019г.; Схема №15-587925-01.07.2019г. на СГКК Ст.Загора;

Решение №130/15.02.2012г. по гр.дело № 3916/2011г. на РС Ст.Загора; Нотариален акт за дарение на идеални части №183, нот.дело №644/17.05.2019г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело №647/17.05.2019г.; Разписка №02000879360124/25.03.2019г.; Разписка №02000864955275/25.02.2019г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът В.Х.Г. твърди в исковата си молба, че с първия ответник са бивши съпрузи, като по време на брака си придобили с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г. следния недвижим имот: апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ***, вх.0, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3, 2412 ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг - междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен зид. С Решение №130/15.02.2012г. бракът между страните бил прекратен, като ползването на описаното семейно жилище било предоставено на ищцата и роденото от брака дете - Виктор Кирилов Д..

Тъй като имотът бил закупен от двамата съпрузи по време на брака, същият представлявал СИО, а след прекратяване на брака на съпрузите, съпружеската имуществена общност се превърнала в обикновена съсобственост, при равни дялове.

Заявява, че през м.02.2019г. ищцата и първия ответник - К.Д. се договорили тя да му изплати собствените му идеални части от съсобствения им недвижим имот на равни месечни вноски до пълното изплащане на сумата от 15 000 лева. Договорили се да изготвят съответно и писмено споразумение през месец март. В изпълнение на уговорката ищцата изплатила на 25.02.2019г. и на 25.03.2019г. на ответника Д. суми в размер на по 200 лева всяка, с вписано основание „вноска за апартамент на ул.Ген.Иван Пашинов 18, ап.17“. След като до края на месец март 2019г. Д. отказал да подпише писмено споразумението, сключено с ищцата, същата му заявила, че ще внесе следващите суми едва след писмено оформяне на договореното. От тогава до настоящия момент Д. се укривал, не вдигал телефона си, не отговарял на повиквания.

Към края на месец юни 2019г. майката на ищцата - Д.М.Х. случайно срещнала К.Д. и същият й заявил, че вече не се интересува от споразумение с В.Г., тъй като е продал собствените си идеални части от съсобствения им недвижим имот на трето лице. Заявил е, че не познава лицето, на което е прехвърлил имота, но за продажбата е получил сумата от 10 000 лева. Не е водил купувача на имота да го оглежда, нито е посочвал реално къде се намира, нито какво представлява и в какво състояние е.

Твърдял, че е извършил чиста продажба на собствените си идеални части от имота за сумата от 10000 лева.

След получаване на тази информация ищцата В.Г. извършила справка в Агенция по вписвания, от която узнала, че на 17.05.2019г. Кири В.Д. прехвърлил на В.М.В. собствените си идеални части от съсобствения им недвижим имот. Отчуждителните сделки били две - първата за дарение на 1/100 ид.част от описания недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот Акт №183, том IV, peг. №9763, нот.дело №644/17.05.2019г. на Нотариус Денчо Недялков; втората - покупко-продажба на 49/100 ид.части за сумата от 9800лв., материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот Акт №186, том IV, peг. № 9769, нот.дело №647/17.05.2019г. на Нотариус Денчо Недялков.

Ищцата счита, че сключения договор за дарение на 1/100 идеални части от процесния недвижим имот е симулативен, като същият прикрива договор за покупко-продажба. Реалната сделка била покупко-продажба, тъй като е възмездна - отчуждителят е получил сума в размер на 200 лева като стойност на 1/100 идеални части. Общата сума за двете сделки, наречени дарение и продажба на идеални части била 10 000 лева, както самият Д. е заявил.

Заявява, че по правилата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно по описания по - горе начин ответникът К.В.Д. продал на ответника В.М.В. собствените си 50/100 идеални части от описания по - горе недвижим имот за сумата от 10000 лева, от които сумата от 200 лева - изплатена по прикритата сделка покупко - продажба, наименована Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г., а сумата от 9800 лева - изплатена по договор за покупко - продажба на ид.ч. от недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело №647/17.05.2019г. на Нотариус Денчо Недялков. С описаните действия К.Д. нарушил разпоредбата на чл.33 ЗС, като продал собствените си идеални части от съсобствен с ищцата недвижим имот на трето лице без да й е предложил да изкупи същия на цената, на която го е продал.

Реално първият ответник е предложил на съсобственика В.Г. да изкупи собствените му 50/100 идеални части от притежавания от двамата недвижим имот, но за цена от 15 000 лева. Въпреки по -високата цена, това предложение е било прието от ищцата и е започнало изплащане на дължимите суми на равни месечни вноски, съгласно договореното. Д. реално продал собствените си идеални части за сумата от 10 000 лева на ответника В., т.е. извършил е продажба при различни условия от предложените на ищцата.

Предвид наличието на привидна сделка, прикриваща реалната, а именно покупко-продажба, както и имайки предвид по-ниската стойност на продадените 50/100 идеални части от подробно описания недвижим имот от предложената на ищцата цена, за ищцата е налице правен интерес да изкупи тази част от имота при договорените и описани в нотариалния акт условия, а имено за сумата от 10000 лева, която сума реално е получил първия ответник за извършеното отчуждаване на притежаваните от него идеални части от недвижим имот. Ищцата сочи, че описаните сделки са извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което да постанови ищцата В.Х.Г. да замести купувача и да изкупи на основание чл.33, ал.2 от ЗС продадените 50/100 идеални части на третото за съсобствеността лице - В.М.В. от следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №*** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със Заповед РД - 18-1/С7.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение - жилище, апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ №17, на едно ниво, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на самостоятелния обект 38,01 кв.м., с административен адрес: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ***, вход „0“, етаж 6, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;

***, под обекта - *** и над обекта -

***, ведно с прилежащо избено помещение № 5 - съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-587925-01.07.2019г., издадена от АГКК гр.

Стара Загора, а съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г.

– апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ***, вх.0, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3, 2412 ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг - междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен зид, като заплати на ответника К.В.Д. сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на продажбата, извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.