Решение № 2064 от 16.03.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

16.03.20г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 30.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 14818/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от „А.Ф.“

ЕООД против В. В. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 20.10.14г. в размер на сумата 200 000 евро и законна лихва върху тази главница от 01.08.18г. до цялостното й изплащане /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 163 състав по г. д. № 50691 от 18г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват /а това обстоятелство не е и спорно между страните/, че:

На 20.10.14г. „А.“ ЕООД е издало запис на заповед в полза на ищеца /поело е задължение спрямо „А.Ф.“ ЕООД/. Ценната книга е авалирана надлежно /по смисъла на чл. 484 от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ/ от ответника, който се е задължил по документа солидарно с издателя /посоченото дружество/ при условията на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, чл. 513, ал. 1 от ТЗ /съответно и общото - принципно правило на чл. 304 от ТЗ/.

Искът е неоснователен:

От една страна:

Неспазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК може да доведе само до прилагане на негативните последици по чл. 415, ал. 5 от ГПК /като компетентността в тази връзка е на СРС/, но не и да наложи прекратяване на настоящото общо исково производство /доколкото дори и при обезсилена заповед за изпълнение, съответно изпълнителен лист: установителният процес по чл. 422 от ГПК може да бъде трансформиран - изменен в осъдителен/.

Заявените в тази връзка възражения ответника /с които се обосновава недопустимостта на настоящият процес/ са - неоснователни.

Употребената /вписаната/ в ценната книга формулировка „с падеж за плащане до 20.12.15г.“ не противоречи /принципно/ на императивното правило /изискване/ на чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ във връзка с чл. 535, т. 3 от ТЗ и чл. 537 от ТЗ. Смисълът /предназначението/ на такъв текст е да укаже - посочи /както в случая, така и във всяка хипотеза, подобна на настоящата/ падеж на задължението: най-късно до посочената дата, което на практика означава – на тази дата.

Неспазването на срока по чл. 487, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ – не погасява отговорността на издателя /длъжника по записа/, съответно и тази на поръчителя /авалиста/. В тази насока е конкретното /изрично правило/ на чл. 514, ал. 1, т.

1 от ТЗ. В тази насока е и съдържанието на ТР № 1/05г. на ВКС.

Поръчителят /авалистът/ по запис на заповед не може да черпи права - възражения /каквито бяха заявени от ответника в последното съдебно заседание/ произтичащи от каузално правоотношение. В тази насока е принципното правило на чл. 485, ал. 2 от ТЗ /в тази насока е и съдебната практика/.

Възраженията на ответника /касаещи съществото на процесния правен спор/ в горните три насоки също са – неоснователни.

От друга страна обаче:

Ценната книга съдържа двусмислие относно – падежа на задължението.

Употребените в записа два израза: „при предявяване на този запис на заповед“ и „този запис на заповед е с падеж за плащане до 20.12.15г.“ създават неяснота относно уговореният /фиксираният от страните падеж/. Такъв извод не би се наложил /посоченото двусмислие, неяснота не биха се констатирали, биха отсъствали/, ако вместо изразът „при предявяване“ бе използвана формулировката „при представяне“. На практика свидетелство за наличието на такава неяснота е следното обстоятелство:

Ищецът поддържа, че падежът на процесното задължение е фиксиран при условията на чл. 486, ал. 1, т.

4 от ТЗ на точна дата /определен ден/ – 20.12.15г. Именно в подкрепа на това твърдение /за удостоверяване на това обстоятелство/ дружеството представи договор за заем.

Това твърдение /тази теза на фирмата – кредитор/ принципно е логически – смислово обоснована /предвид именно обстоятелството, че ценната книга изрично сочи, съдържа точна – конкретна дата/. Същата теза е споделена и от заповедният съд /който изрично е посочил в заповедта от 19.09.18г., че падежът на задължението е именно на 20.12.15г./. Съдебен състав на СГС обаче е приел /в определение от 14.01.19г., постановено в рамките на производство по чл. 419 от ГПК/, че падежът на задължението е „на предявяване“ /а не на посочената точна дата, не на точен падеж/. На практика всички съображения /разсъждения/ на посоченият съд са по посока на правилото по чл. 487 от ТЗ във връзка с чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С други думи /на практика/ - съдържащата се в документа /ценната книга/ неяснота /двусмислие/ е дала повод на две съдебни инстанции /едноличен заповеден съд и троен състав на СГС/ да тълкуват нееднакво /да вложат различен смисъл в/ съдържанието на записа /конкретно досежно уговорката за падеж/. В същата връзка: посоченото определение на СГС съдържа изводи /тълкувания на правни норми/, които противоречат на тезата на самият ищец – кредитор.

Изложеното налага извода, че ценната книга съдържа порок /по смисъла на чл. 485, ал. 2, предл. – последно от ТЗ/ и именно това обстоятелство позволява на авалиста /поръчителя/ да се освободи от задължението по документа /едностранната сделка/. С оглед това: искът следва да бъде – отхвърлен .

Не е налице процесуална пречка – ищецът да защити /евентуално/ правата си в рамките на процесното каузално правоотношение /наличието на каквото бе удостоверено с представяният в последното съдебно заседание договор за заем/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „А.Ф.“ ЕООД против В.Р.В. ЕГН ********** - за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 20.10.14г. в размер на сумата 200 000 евро и законна лихва върху тази главница от 01.08.18г. до цялостното й изплащане /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 163 състав по г. д. № 50691 от 18г./.

ОСЪЖДА „А.Ф.“ ЕООД да плати на В.Р.В. 7 000 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: