Решение № 26 от 19.01.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500221 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т. срещу решение №64/29.12.2021 г.,поправено с решение №12/18.02.2022 г.,по гр.д.№245/2020 г. на Т.ския районен съд в частта,с която са отхвърлени предявени от въззивника срещу тримата ответници по делото Р. П. М. с ЕГН ********** от гр.Т.,П. П. М. с ЕГН ********** от гр.Т. и Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т. искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответниците да му заплатят полагащата му се част от наемната цена/рентата,получена от тях през стопанските 2017/2018 г.,2018/2019 и 2019/2020 г. вследствие отдаване под наем/аренда от същите на съсобствен между страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка.Според въззивника изводите на първоинстанционния съд били необосновани.През стопанската 2017/2018 г. собствеността върху процесната нива била същата като през предходните стопански години,поради което нямало как да е получен наем 1 само за 15 дка от нивата.Последното било видно от заключението на вещото лице и от приложените по делото договор за наем от 15.06.2017 г. и квитанция за платена рента от 25.12.2017 г.През стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. била отдавана под аренда частта от нивата,притежавана от въззивника.Следвало да се зачетат и решенията по гр.д.№142/2019 г. и гр.д.

№247/2020 г. на ТРС.Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си служебно да следи за нищожността на правни сделки.Неправилно било прието,че договорът за аренда за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. е валидно сключен.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част и за уважаване на исковете за посочените три стопански години.Претендират се сторените разноски в двете инстанции.

В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите Р.

П. М.,П. П. М. и Д. Д. М. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно,респ. основано на събраните по делото доказателства.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 06.01.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 20.01.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.01.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото в обжалваната част е частично допустимо и частично недопустимо,за което съображения ще бъдат изложени по-нататък в мотивите.По същество е частично правилно и частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№245/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№1692/04.09.2020 г.,уточнена с молба вх.№1736/05.10.2020 г.,с която са 2 предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС от П. М. П. от гр.В.Т. срещу Р. П. М. от гр.Т.,П. П. М. от гр.Т. и Д. Д. М. от с.К.,общ.Т. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца полагащата му се като съсобственик част от гражданските плодове /наемна цена или рента/,получени от тях за съсобствен между страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото с площ от

29,503 дка,за стопанските

2008/2009,2009/2010,2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014,2014/2015,2015/2016,2 и 2019/2020 години.Първоинстанционното решение в частта на произнасянето по исковете за стопанските

2008/2009,2009/2010,2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014,2014/2015,2015/2016 и 2016/2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила.Предмет на настоящото въззивно производство са исковете досежно последните три стопански години 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.

С определение №564/04.07.2022 г. ДОС констатира във въззивното производство нередовност на исковата молба в частта на предявените искове за стопанските 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.Исковите претенции са били заявени в общ размер спрямо тримата ответници.За стопанската 2017/2018 г. е претендирана сума в размер на 1 032,43 лв /т.4 от обстоятелствената част на исковата молба/;за стопанската 2018/2019 г.-сума от 1 179,92 лв /т.5 от обстоятелствената част на исковата молба/ и за стопанската 2019/2020 г. суми от 1 179,92 лв и 750 лв /т.6 от обстоятелствената част на исковата молба/.По смисъла на чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на съсобствената вещ съразмерно с частта си в съсобствеността,т.е. отговорността на съсобствениците не е солидарна,а разделна.При общо твърдение на ищеца,че тримата ответници са получили цялата рента/наемна цена за процесната нива през визираните три стопански години,без да е уточнено кой от тях каква част от гражданските плодове е получил и респ. за каква част от получената рента/наем отговаря спрямо ищеца,е необходимо ищецът да уточни спрямо всеки от тримата ответници каква част от дължимата му рента/наемна цена претендира за всяка от стопанските години от всеки от тях.За процесните три стопански години е следвало да се изложат обстоятелства в насока дали тримата ответници са си поделили гражданските плодове от общата вещ и в 3 какъв размер или наемът/рентата са получени само от някой/някои от тях,като във връзка с тези обстоятелства да се прецизира и петитумът на исковата молба досежно трите стопански години.По реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК ищецът по делото П. М. П. с молба вх.№4201/01.08.2022 г. е уточнил,че исковите претенции за посочените три стопански години са насочени само срещу ответницата Д. Д. М.,като е визирана обща претендирана от нея сума в размер на 3 600 лв,без да е конкретизирано каква сума се търси за всяка от стопанските години.С определение №743/01.09.2022 г. ДОС е указал на ищеца да отстрани и горната нередовност.С молба вх.

№5004/26.09.2022 г. вече е разяснено,че претендираната от Д. Д.М. сума за стопанската 2017/2018 г. е в размер на 1 032,43 лв,за стопанската 2018/2019 г. е в размер на 1 179,92 лв и за стопанската 2019/2020 г. е в размер на 1 929,92 лв /1 179,92 лв+750 лв/.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искове за трите стопански години срещу тримата ответници при предявяването им с нередовна искова молба.След отстраняване нередовностите на исковата молба в посочената част в настоящата инстанция се установи,че претенциите са насочени само срещу ответницата Д. Д. М..В този смисъл районният съд с решението си в обжалваната част се е произнесъл частично по непредявени искове срещу ответниците Р. П. М. и П. П. М.,поради което в частта,с която са отхвърлени искове за трите стопански години срещу Р. П. М. и П. П.

М.,първоинстанционното решение следва като недопустимо да бъде обезсилено предвид постановяването му по непредявени искове.

В останалата част,с която са отхвърлени исковете срещу Д. Д.

М.,решението на ТРС е допустимо.Същото е частично правилно и частично неправилно.

Изложените в исковата молба обстоятелства сочат на искове по чл.30 ал.3 от ЗС,предявени от ищеца П. М. П. срещу ответницата Д. Д. М. при твърдяно качество на всеки от тях на съсобственик в общ имот-описаната нива в землището на с.К.,общ.Т..Подробно е очертано как е възникнала съсобствеността върху имота и какви идеални части от имота притежава ищецът и всеки от ответниците.Изложено е,че ответницата Д. М. е получила гражданските плодове-ренти/наеми от целия съсобствен имот през процесните три стопански години,поради което ищецът претендира от нея да 4 му заплати дължимата припадаща му се за собствената му 1/2 ид.ч. от нивата част от ренти/наеми.

В отговора на исковата молба ответницата Д. Д.М. е оспорила основателността на исковете срещу нея.Същата не е оспорила,че ищецът П.

М. П. е съсобственик на процесния имот с квота от 1/2 ид.ч. в съсобствеността,както и че през трите стопански години са били сключени договори за наем с предмет процесната нива с наемодател нейният син Р. П.

М. и наемател Н. И. П..Същата навежда на първо място възражение за погасяване на вземанията по давност.Твърди също,че не е страна по договорите за наем и не е получавала наемната цена за процесната нива през трите стопански години.

Участието на ищеца П. М. П. в съсобствеността не е спорно.Съсобствеността между страните е възникнала по силата на реституция и наследяване.Нивата с площ от 29,498 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на землището на с.К.,общ.Т. е била предмет на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.С решение №12/14.11.1994 г. по преписка №6536/22.01.1992 г. на ОСЗ-гр.Т. е възстановено правото на собственост върху нея в полза на наследници на П. М. И.,б.ж.на с.К.,общ.Т..Наследодателят,починал през *** г.,е оставил следните наследници по закон:ищецът П. М. П. /низходящ на починалия след наследодателя негов син М. П. М./;ответницата Д. Д. М. /съпруга на починалия след наследодателя негов син П. П. М./;П. П. М. /син на П. П. М./ и Р. П. М. /син на П. П. М./.Ищецът П. М. П. като единствен низходящ на единия от синовете на общия наследодател участва в съсобствеността с 1/2 ид.ч. от реституираната нива.Полагащата се на наследниците на другия син на общия наследодател 1/2 ид.ч. се разпределя по наследяване между Д. Д. М. с квота 1/6 ид.ч.,П. П. М. с квота 1/6 ид.ч. и Р. П. М. с квота 1/6 ид.ч.

На 02.02.2018 г. ответницата Д. Д. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение и наследство,№*** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС,с който е призната за собственик на цялата процесна нива.Снабдяването й с горния нотариален акт провокира предявяването на установителен иск от съсобственика П. М. П. срещу Д. Д. М. за установяване правото му на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната нива и като последица от 5 уважаване на иска е отправено искане за отмяна на констативния нотариален акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК.С влязло в сила на 31.07.2020 г. решение №55/08.07.2020 г. по гр.д.№142/2019 г. на ТРС е признато за установено,че П.

М. П. е собственик по наследяване от П. М. И. на 1/2 ид.ч. от процесната нива,като нотариален акт №*** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС е отменен.Горното решение има сила на пресъдено нещо между страните по исковете-предмет на въззивното производство и е задължително за тях.Така участието на ищеца по делото П. М. П. в съсобствеността с квота от 1/2 ид.ч. е установено и със сила на пресъдено нещо между страните.

Ответницата Д. Д. М. не е оспорила своето участие в съсобствеността върху нивата.Представеният едва във въззивното производство от въззивника и ищец по делото П. М.П. нотариален акт №*** г. на нотариуса Р.

Д.,обективиращ сключен на 02.02.2018 г. договор за продажба на 15/29,498 ид.ч. от процесната нива между Д. Д.М. като продавач и лицето А. К. като купувач,не може да бъде съобразен.Същият е съществувал по време на първоинстанционното производство,но не е бил представен своевременно пред районния съд,а това е пречка за приемането му като доказателство от въззивния съд по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.Горната разпоредителна сделка е посочена като обстоятелство в нарушение на разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК едва във въззивната жалба,респ. и удостоверяващото я доказателство е депозирано несвоевременно.Поради горното въпреки приемането на нотариалния акт от въззивния съд същият следва да бъде изключен от доказателствения материал и не следва да се обсъжда,още повече,че самата ответница Д. Д.М. не е навела своевременно в отговора си на исковата молба доводи,че се е разпоредила валидно с дела си в съсобствения имот и че не се легитимира като участник в съсобствеността през стопанските 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.На база на своевременно представените по делото доказателства,удостоверяващи заявените в исковата молба обстоятелства,обосноваващи исковите претенции,и предвид липсата на оспорване от страна на ответницата М. в отговора на исковата молба следва да се приеме,че в случая участието на страните в съсобствеността върху имота е установено и предпоставките на ФС на чл.30 ал.3 от ЗС са налице за визираните стопански години.