Определение № 213 от 10.07.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Русе, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20264500900016 по описа за 2026 година

Производството е по чл.130 от ГПК във вр.чл.377 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П. С. П. от гр.Русе против „ХИМСНАБ БГ“ АД, ЕИК 827183982 с искане за установяване нищожност на решение на Съвета на директорите на АД, проведено на 27.01.2026 г. за освобождаването му като и.д. и избор на нов и.д. на дружеството, евентуално съединен с иск за отмяна на решението. Същият е обосновал правният си интерес от иска с качеството си на акционер и член на Съвета на директорите като е посочил, че решението накърнява членствените му права - право на участие в управлението на дружеството, правото на информация относно дейността и управление на дружеството, правото на контрол.

Предвид фактическите твърдения и заявения петитум съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.71 от ТЗ.

Искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.

В т. 2 от ТР №1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество може да се установи по съдебен ред чрез самостоятелен иск, предявен от член на дружеството или от трето лице, когато ищецът имат правен интерес от търсената с иска защита.

Ако нищожното решение е взето от орган, различен от общото събрание, и 1 засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ във вр.чл.124, ал.1 от ГПК, за да се защити срещу нарушението, но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за надлежното му упражняване.

В настоящият случай съдът приема, че ищецът в качеството си на акционер не е обосновал правният си интерес от иска.

Съгласно чл.181 от ТЗ акционера има право на глас в Общото събрание на акционерите, право на дивидент и ликвидационен дял.

Изложените от ищецът фактически твърдения не сочат нарушаване на неимуществените му права като акционер, а са от естество, което сочи, твърдения за нарушаване на правата му като член на съвета на директорите.

Липсват ясно и конкретно посочени членствени права, които да са накърнени, за да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявеният иск за установяване на нищожност на решението на Съвета на директорите.

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е изрично изведено вчл.124, ал.1 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време на цялата висящност на производството.

В настоящият случай съдът приема, че не е налице правен интерес от иска по чл.71 от ТЗ и същият е недопустим.

Недопустим е иск за отмяна на решение на СД, тъй като разпоредбата на чл.74 от ТЗ регламентира такава правна възможност само за решения на Общото събрание на дружеството.

Предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 186/2026 г. по описа на ОС- Русе поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС- Велико Търново в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3