Решение № 5221 от 19.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2884/2023
- Вид
- Решение № 5221
- Подписан
- 19.09.2024
- Състав
- Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5221 гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100102884 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 22513/09.03.2023 г., уточнена с молба вх.
№ 34284/10.04.2023г., предявена от К. П. К., ЕГН ********** против К. П. К., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищцата К. П. К. твърди, че на 29.10.2005 година, след смъртта на С.Ц. П. – майка на страните по делото, тя и ответника К. П. К. - неин брат станали, всеки от тях, собственик по наследство на ½ идеална част от апартамент № 4 на първи етаж в гр.
София, ул. „*******, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, входно антре, баня, клозет, с обща квадратура 75,47 кв. м., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** в гр. София, общ Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 20.01.2023 г. Адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „*******; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ***; предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 75,47 кв.м.; Прилежащи части: таванско помещение № 13 с площ от 6,94 кв.м., мазе № 13 с площ от 5,54 кв.м., както и 7,98% ид. ч. от общите части на сградата; Съседни самостоятелни обекти в сградата:
На същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта:
*** и ***, стар идентификатор: няма – съгласно СХЕМА
1
№ 15-127-198-06.02.2023 г. на самостоятелен обект в сграда, ведно със 7,98 % ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** гр. София, общ.
Столична, обл. София (столица) По кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г.; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.01.2023 г.; Адрес на поземления имот: гр. София, район Средец, бул. *******; площ 393 кв. м.; трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15m); предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 5, квартал: 433, парцел : I – съгласно СКИЦА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 15-12719906.02.2023 г.
След получаване на наследството ответникът започнал да настоява да се разпоредят с получения в наследство недвижим имот, тъй като изпитвал финансови затруднения в търговската си дейност като ЕТ „С.-** - К. К.“ и имал нужда от пари.
Ищцата, която към момента на откриване на наследството живеела в процесния недвижим имот, тъй като се грижела за родителите си, не желаела да го отчуждава, поради което предложила на ответника да се разпореди с друг неин недвижим имот, находящ се в ж.к. „Люлин“, гр. София, след което с получената от другия имот сума и с допълнителни средства да изкупи дела на ответника от съсобствения им недвижим имот по пазарни цени. Ответникът приел направеното предложение и така между страните била постигната договореност ищцата да плати на ответника сума в размер на 23000 евро, срещу което К. П. К. да й прехвърли собствената си ½ идеална част от съсобствения им наследствен недвижим имот, описан по-горе.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том II, peг. № 6622, дело 180 от 2006 г., съставен на 10.04.2006 г. ищцата, заедно със синовете си М.Е.К. и П.Е.К., в изпълнение на постигнатата с техния брат и вуйчо К. К. продали техен собствен имот в ж.к. „Люлин“.
Ищцата поддържа, че за постигнатата с нейния брат договореност поради съществуващото доверие помежду им, не бил съставен писмен документ. Независимо от това, след извършената продажба на другия недвижим имот ищцата извършила дължимите плащания към ответника, като уговорената сума била платена на четири части по банков път, както следва: на 21.04.2006 г. била платена по банков път сума в размер на 7000 евро; на 02.05.2006 г. била платена по банков път сума в размер на 5000 евро; на 11.05.2006 г. била платена по банков път сума в размер на 5000 евро; на 26.05.2006 г. била платена по банков път сума в размер на 6000 евро, като във всяко от четирите платежни нареждания било посочено и основанието за плащане, а именно „продажба на имот“.
На 26.05.2006 г., след като уговорената цена на притежаваната от К. П. К. ½ ид. ч. от описания по-горе недвижим имот била напълно платена, ищцата К. П. К. установила владение и върху притежаваната от ответника ½ идеална част от имота, което продължава явно и необезпокоявано и до настоящия момент.
Във връзка с установяване на владението върху имота и третирането на имота като неин изцяло собствен имот от страна на ищцата между нея и ответника били водени редица разговори, в които тя ясно изразявала субективния момент на владението, а именно — че вече смята, че е собственик на целия недвижим имот, т.е. и на онази ½ идеална част от него, която брат и преди това бил наследил, и че го владее целия за себе си, на което ответника не се противопоставял.
Предвид изложеното ищцата твърди, че е упражнявала непрекъснато, явно и 2 необезпокоявано фактическата власт върху процесния недвижим имот през периода от 26.05.2006 г. до настоящия момент, като през цялото това време възприемала апартамента за изцяло свой и по този начин упражнявала владението си явно и необезпокоявано в продължение на повече от 16 години и 10 месеца. През целия този период ищцата е манифестирала собственическото си отношение към имота както пред ответника, така и пред всички съседи и общи познати, които се явяват лица, чрез които ответника е можел да узнае и е знаел за упражняването на владението върху целия имот от страна на ищцата.
В исковата молба се твърди, че през целия период на осъществяваното владение ищцата е живяла в процесния имот, където е отгледала двамата си сина. Извършвала е множество подобрения на имота, в това число основен интериорен ремонт, ремонт на мокрите помещения, на кухнята, подмяна на подови настилки и др. През цялото време на владението именно ищцата е плащала всички разноски, свързани не само с ползването на имота, като такси към етажната собственост, режийни разноски топлинна и електрическа енергия, вода и др., но и такива свързани със собствеността върху имота - местни данъци и такса смет, разноски на етажната собственост за ремонти на общите части на сградата.
Твърди се ответника за пръв път се е противопоставил на владението от страна на ищцата едва в началото на 2023 год., когато с нотариална покана (peг. № 499, том I Б, акт 49), връчена й чрез нотариус И.Н., поискал от нея да му плаща обезщетение за това, че е лишен от правото да ползва ½ идеални части от процесния недвижим имот.
Предвид изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване на правото и на собственост върху придобитата на 29.05.2005 г. от К. П. К. на основание наследствено правоприемство ½ идеални части от описания по-горе недвижим имот, на твърдяното придобивно основание – давностно владение, осъществявано лично от нея от 26.05.2006 г. до 26.05.2016 г., което владение продължава и до настоящия момент.
Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът не оспорва следните твърдения в исковата молба, а именно: 1/. че процесния имот е наследствен за двете страни и че всяка една от тях е придобила по наследство по ½ идеална част от същия; 2/. че има извършени парични преводи от ищцата към съпругата на ответника Н. М. К.а по банкова сметката на последната, но оспорва основанието на преводите, твърдяно в исковата молба, като твърди сумата от 23000 евро да представлява даден от ищцата на Н. К.а заем през пролетта на 2006г.; 3/. че ответника е изпратил нотариална покана до ищцата съгласно текста на приложената такава към исковата молба.
Ответникът оспорва да е предлагал на ищцата да продадат заедно имота, нито тя да изкупи неговата част, още по-малко за сумата от 23000 евро, която в пъти не съответства на пазарната й стойност. Оспорва да е имал финансови затруднения в търговската дейност на едноличния си търговец, ЕТ „С.-** - К. К.“, каквато дейност той бил спрял да извършва още през 2000г. Едноличната му фирма не е била и пререгистрирана.
През пролетта на 2006г. съпругата на ответника Н. М. К.а като знаела, че наскоро ответницата й синовете й са продали малък апартамент в ж.к. „Люлин“, 3 споделила с ищцата, че има нужда от пари и е поискала заем в размер на 23000 евро.
Ищцата обещала да й даде парите на заем, като й поискала банковата сметка и й казала, че ще й преведе сумата по банков път на части. Така с четири превода ищцата превела на Н. К.а общо сумата 23000 евро.
В течение на годините, предвид близките отношения, връщането на заема не е било поискано. От своя страна ответникът, не е претендирал наем за това, че ищцата ползвала неговата идеална част от апартамента. Не е имало никакви разговори между него и сестра му, в които последната да му е заявявала, че е завладяла неговата част и че я владее за себе си.
През октомври 2022г. в телефонен разговор ищцата за пръв път поискала от Н.
К.а връщането на заетата сума, но в двоен размер. При въпрос на ответника защо иска връщане на сумата в двоен размер,ищцата му отвърнала, че такава е сумата с натрупалата се през годините лихва. Той пък на свой ред й напомнил, че и той през годините не е претендирал от нея наем и че сумарният наем би бил много по-голям от заема с лихвата. След този разговор отношенията между страните се влошили и те престанали да си говорят.
През декември 2022г. ответникът получил нотариална покана от ищцата, с която същата го уведомила, че плащанията от 2006г. към снаха й били в изпълнение на „договореност“ между ищцата и него от месец април 2006г. той да й прехвърли неговата ½ идеална част от имота срещу сума от 23000 евро. Със същата покана ищцата поканила ответника в срок да 30.01.2023г. да изпълни задължението си за прехвърляне, като в противен случай щяла да предяви правата си по съдебен ред.
Ответникът на свой ред отправил покана до сестра си за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.
В заключение ответникът навежда възражение, че от смъртта на майка им ищцата е била винаги държател на собствената на ответника и придобита по наследство негова ½ ид.ч. от процесния наследствен апартамент. В нито един момент ищцата не е манифестирала пред ответника преобръщането на държането във владение и до предявяването на този иск е зачитала неговата собственост върху ½ ид.ч.от имота.
Тъкмо поради тази причина в края на миналата 2022г. ищцата поканила ответника да й прехвърли нотариално собствената си ½ ид.ч. от имота, което обстоятелство обосновава нейното субективно отношение към неговата част като към чужд имот.
Това нейно искане е несъвместимо с animus- а, че преди това е владяла неговата част с намерение да я придобие по давност, респективно, че през май 2016г. е станала неин собственик на същото основание. Липсва и предварителен договор между ищцата и ответника за покупка на неговата ½ идеална част за сумата 23000 евро, респективно ответникът не е получил тази сума.
Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е формиран спор относно следното, което е изрично прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението по чл. 140 ГПК, а именно, че:
Разпечатката съдържа 44 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5d00539-add9-45a5-bf0b-695eedfab390