Определение № 705 от 30.07.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. Разград, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. А. от с.С., област Разград , чрез пълномощник против определение, постановено в първо съд.заседание по гр.дело №616/2025г. по описа на РРС, проведено на 18.06.2025г., с което съдът е прекратил производството по иска, предявен от ищеца М. А. А., от с. С., срещу Държавата, чрез

Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който в условията на евентуалност при неуважаване на основния иск се претендира с решението да се приеме за установено, че собственици на спорния по делото имот е собствен освен на ищеца и на неговите майка и брат, А.М. А.а и М. А. А..

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на определениетои за неговата необоснованост, като се сочи ,че всеки съсобственик е легитимиран да заяви собственически права както за цялата вещ ,така и за идеална част от нея.Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на предявения евентуален иск.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Същата се явява допустима, като подадена срещу акт неподлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното гр. дело №616/2025г. по описа на РРС е образувано по исковата молба, подадена от настоящия жалбоподател М. А. А., чрез пълномощник против ответника Държавата ,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която са предявени в условията на евентуалност два положителни установителни иска за собственост, като с главния такъв ищеца претендира да притежава сам правото на собственост на сграда, подробно описана в молбата, за която е издаден акт за частна държавна собственост , а в условията на евентуалност, че е съсобсвеник заедно с майка си А.М. А.а и М. А. А. на процесната сграда, описана като производствена.

С атакуваното определение районният съд е приел, че предявеният в условията на евентуалност иск е недопустим по отношение претендираните права на майката и брата на ищеца, тъй като той няма право да предявява чужди права пред съд съгласно чл.26,ал.2 от ГПК и е прекратил производството по делото по отношение на двете лица, които не са страни по делото.

Този съд намира определени3ето за правилно и законосъобразно поради следното:

Налице е трайно установена е практиката на ВКС (решение № 60/19.04.2021 г. по гр. д. № 3359/2020 г. на І г. о.; решение № 295/27.11.2013 г. по гр. д. № 2141/2013 г. на ІІІ г. о.; решение № 101/20.04.2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на ІІІ г. о. и др.) относно процесуалната легитимация на 1 страните в производството и възможността всяко лице да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Легитимираните страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса, за онзи обем права, които считат, че притежават. Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ (имот) заедно с други лица, той е легитимиран да предяви иск за защита на правото си само за онзи обем права, които счита, че притежава, предвид забраната по чл. 26, ал.

2 ГПК да се предявяват пред съд чужди права от свое име. Такъв ищец не е легитимиран да търси защита на правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Предявеният иск, в частта, с която се претендира защита на материалното право по отношение на притежаваните от останалите съсобственици идеални части вещта (имота), не предявили иска, е недопустим, предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и решение №204 от 8.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2024 г., IV г. о.

Въззивния съд споделя тази практика напълно и счита ,че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, Следва да бъде отбелязано също, че в правомощията на съда още по главния иск да посочи дали ищеца притежава целия спорен имот /съответно идеална част от същия/.

Водим от изложеното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в съд.заседание по гр.дело №616/2025г. по описа на РРС, проведено на 18.06.2025г., с което съдът е прекратил производството по иска, предявен от ищеца М. А. А., от с. С., срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който в условията на евентуалност при неуважаване на основния иск се претендира с решението да се приеме за установено, че собственици на спорен по делото имот, находящ се в с.С. е съсобствен освен на ищеца и на неговите майка и брат, А.М. А.а и М. А. А..

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. Разград, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. А. от с.С., област Разград , чрез пълномощник против определение, постановено в първо съд.заседание по гр.дело №616/2025г. по описа на РРС, проведено на 18.06.2025г., с което съдът е прекратил производството по иска, предявен от ищеца М. А. А., от с. С., срещу Държавата, чрез

Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който в условията на евентуалност при неуважаване на основния иск се претендира с решението да се приеме за установено, че собственици на спорния по делото имот е собствен освен на ищеца и на неговите майка и брат, А.М. А.а и М. А. А..

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на определениетои за неговата необоснованост, като се сочи ,че всеки съсобственик е легитимиран да заяви собственически права както за цялата вещ ,така и за идеална част от нея.Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на предявения евентуален иск.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Същата се явява допустима, като подадена срещу акт неподлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното гр. дело №616/2025г. по описа на РРС е образувано по исковата молба, подадена от настоящия жалбоподател М. А. А., чрез пълномощник против ответника Държавата ,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която са предявени в условията на евентуалност два положителни установителни иска за собственост, като с главния такъв ищеца претендира да притежава сам правото на собственост на сграда, подробно описана в молбата, за която е издаден акт за частна държавна собственост , а в условията на евентуалност, че е съсобсвеник заедно с майка си А.М. А.а и М. А. А. на процесната сграда, описана като производствена.

С атакуваното определение районният съд е приел, че предявеният в условията на евентуалност иск е недопустим по отношение претендираните права на майката и брата на ищеца, тъй като той няма право да предявява чужди права пред съд съгласно чл.26,ал.2 от ГПК и е прекратил производството по делото по отношение на двете лица, които не са страни по делото.

Този съд намира определени3ето за правилно и законосъобразно поради следното:

Налице е трайно установена е практиката на ВКС (решение № 60/19.04.2021 г. по гр. д. № 3359/2020 г. на І г. о.; решение № 295/27.11.2013 г. по гр. д. № 2141/2013 г. на ІІІ г. о.; решение № 101/20.04.2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на ІІІ г. о. и др.) относно процесуалната легитимация на 1 страните в производството и възможността всяко лице да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Легитимираните страни в исковия процес са тези, които претендират, че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса, за онзи обем права, които считат, че притежават. Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ (имот) заедно с други лица, той е легитимиран да предяви иск за защита на правото си само за онзи обем права, които счита, че притежава, предвид забраната по чл. 26, ал.

2 ГПК да се предявяват пред съд чужди права от свое име. Такъв ищец не е легитимиран да търси защита на правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Предявеният иск, в частта, с която се претендира защита на материалното право по отношение на притежаваните от останалите съсобственици идеални части вещта (имота), не предявили иска, е недопустим, предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и решение №204 от 8.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2024 г., IV г. о.

Въззивния съд споделя тази практика напълно и счита ,че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, Следва да бъде отбелязано също, че в правомощията на съда още по главния иск да посочи дали ищеца притежава целия спорен имот /съответно идеална част от същия/.

Водим от изложеното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в съд.заседание по гр.дело №616/2025г. по описа на РРС, проведено на 18.06.2025г., с което съдът е прекратил производството по иска, предявен от ищеца М. А. А., от с. С., срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който в условията на евентуалност при неуважаване на основния иск се претендира с решението да се приеме за установено, че собственици на спорен по делото имот, находящ се в с.С. е съсобствен освен на ищеца и на неговите майка и брат, А.М. А.а и М. А. А..

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: