Решение № 78 от 27.01.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Кюстендил, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100705 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, депозирана от Р. Р. А. против И. И. В..

В исковата молба се сочи, че считано от м. ноември 2011 г. страните заживели на семейни начала. Твърди се, че през времето на фактическото им съжителство, на 05.07.2013 г., ответникът закупил процесния имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1896/28.10.2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, последно изменение със Заповед № КД 14-10-31/16.02.2011г. на началника на СГКК гр.

Кюстендил, намиращ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ: 41112, в местност „****“, целият поземлен имот с площ 696 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том III, рег. № 2094, нот. дело № 275/20** г. на нотариус Н. М. с рег. № 566 на НК, с р-н на действие – КРС. На 06.12.2014 г. страните сключили граждански брак, а през време на брака си построили в процесния имот и сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК. След закупуването на земята, още по време на фактическото съжителство на страните, ответникът декларирал процесния имот и построената в него сграда при равни за 1 страните права (по ½ ид.ч. за всеки от двамата). Твърди се, че ищецът притежавал апартамент и в гр. Кюстендил, половината от който изплащал, чрез кредит взет от банката за уравняване дела на бившата му съпруга. През това време разходите за домакинството били поети изцяло от ищцата. Ето защо се поддържа искане (след прецизиране на претенцията по реда на чл.

129 от ГПК), да бъде признато за установено по отношение на И. И. В., ЕГН:

**********, че Р. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. К, местност „***“ № ** е собственик на ½ (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, последно изменение със Заповед № КД 14-1031/16.02.2011г. на началника на СГКК гр. Кюстендил, намиращ се в землището на гр. К. ЕКАТТЕ: 41112, в местност „***“, целият поземлен имот с площ 696 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземелн имот с идентификатор ***. Претенцията досежно другия посочен в първоначално депозираната искова молба имот, находящ се в гр. Кюстендил, не се поддържа.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Сочи, че процесният имот е изцяло негова лична собственост, поради това, че е придобит преди сключването на брака му с ищцата и то изцяло с лични средства. Ответникът твърди, че преди брака му с ищцата двамата не живеели заедно. След сключване на брака и след като процесният имот вече бил закупен от ответника, в него била построена стопанска постройка с площ от 33 кв. м., като единствено тя била декларирана при равни за страните права, но не и процесният имот. Не отговаряло на истината и това, че ищцата издържала цялото семейство, в т.ч. и ответника. Напротив, ищецът разполагал с достатъчно средства, за да издържа семейството си както с оглед получаваното от него възнаграждение, така и предвид възмездното отчуждаване на редица наследствени имоти и моторни превозни средства.

Немалка част от тези средства дори отивали за подпомагане на детето на ищцата от предишен брак.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа исковата молба, а ответникът я оспорва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №**, том III, рег.

№2094, нот.дело №275 от 20** г., то на 05.07.2013 г. И. И. В. – ответник по 2 настоящия спор е закупил от А. С. и М. С. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК – гр.

София, последно изменение със Заповед № КД 14-10-31/16.02.2011 г. на началника на СГКК гр. Кюстендил, намиращ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ: 41112, в местност „***“, целият поземлен имот с площ 696 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор

***, за което съгласно НА ответникът платил на продавачите сумата от 209 лв. От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка с изх. №327/31.01.2022 г. данъчната оценка на процесния имот е в размер на 312, 90 лв. Съгласно Решение №7 от 05.01.2022 г., постановено по гр. д.

№1993/2021г. по описа на КРС страните по настоящия спор са се развели и от същото решение е видно, че сключили брак на 06.12.2014 г.

Видно от приложените по делото заверения копия от: Договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2010 г. В. е продал лек автомобил за сумата от 500 лв.; от Договор за покупко-продажба на МПС от 13.06.2012 г. ответникът е продал МПС за сумата от 450 лв.; от Договор за покупкопродажба на МПС от 01.06.2012 г. В. е продал л.а. за сумата от 550 лв.; от Договор за покупко-продажба на МПС от 05.06.2012 г. В. е продал л.а. за сумата от 450 лв.; от Договор за покупко-продажба на МПС от 04.07.2012 г. ответникът е продал мотоциклет за сумата от 1400 лв.; от Договор за покупко-продажба на МПС от 10.01.2013 г. ответникът е продал л.а. за сумата от 400 лв. От което се установява, че ответникът е отчуждил МПС-та преди датата на закупуване на процесния имот на обща стойност 3750 лв., която сума дори е занижена, доколкото всички продажби са извършени на застрахователната им стойност, а не на пазарната. Отделно от това ответникът е имал и доходи от трудова дейност към процесната датата- закупуването на поземления имот.

Представена е служебна бележка от работодателя на И. В. – ОД на МВР - Кюстендил, от която е видно, че годишната данъчна основа на доходите му през 2021 г. е в размер на 12 850 лв., от която е удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 10 % от горната сумата – 1 285 лв.

По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.

№ДК14001897/01.11.2017 г. от И. В., в която в раздел 7.7 / л.97 от делото/ е посочено, че процесният имот е в съсобственост, като той и ищцата имат по ½ ид. ч. от него, както и при същите квоти по отношение спрямо второстепенната сграда, построена в него. Наред с това – по делото е приобщена и Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14001254/20.05.2022 г., в която в т. 8.7 е посочено, че процесният имот е изцяло собственост на И. В., а по отношение на сградата, построена върху него е налице съсобственост, като всеки от двамата има по 1/2 ид. ч. от нея.

3

По делото са разпитани свидетелите: С. Т., Т. С. – майка на ищцата, С.

М. и Р. В.- дъщеря на ответника от първия му брак.

От показанията им може да се направи извод, че страните са започнали връзката си преди закупуването на процесния имот – през 2011 г. или 2012 г.

Неизяснено остава от показанията им дали към момента на закупуването на имота са били разделени и след това са подновили връзката си или тя не е прекъсвана. Това е ирелевантно към предмета на делото, тъй като не наличието на емоционална връзка между двамата е относимо към спора, а наличието на материален принос, с оглед липсата на брачна връзка между двамата към датата на закупуване на имота. Майката на ищцата заяви, че е неин партньор в жИ.та е предоставил средства на дъщеря й за участието й в закупуване на имота. Това остана непотвърдено с друг доказателствен материал по делото, а и съдът не кредитира това твърдение, тъй като в светлината на чл. 172 от ГПК, показанията на С. се явяват в колизия с целия останал доказателствен материал, включително и за това кога са дадени парите, в какъв размер, за каква цел, какво по-нататък е направила евентуално ищцата с тези пари, свидетелката посочва суми, които драстично се разминават със сумата фигурираща в нотариалния акт и т. н. Следва още да се има предвид, че показанията на тази свидетелката могат да бъдат компрометирани и от изначално конфликтните й отношения с ответника, за което са представени доказателства, че свидетелката счита ответника за катализатор на дело за домашно насилие между нея и дъщеря й /ищца по делото/, поради което настоящият съдебен състав намира, че същата е заинтересована от изхода на спора в няколко направления.

По делото са представени голям брой жалби до контролните органи, писма и сигнали до прокуратура, от чието съдържание единствено може да се направи извод колко дълбоко против връзката между страните по спора е била майката, което релевира с извода на съда, че тя не е съдействала за предоставянето на средства, които да послужат за закупуване на имоти от двамата в съсобственост. На следващо място тези писмени доказателства представят и дълбоко влошените отношения между страните по спора.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат.

Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК, какъвто е настоящият, е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал 4 правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В настоящия случай ищцата претендира да е станала съсобственик по отношение на процесния имот, при равни права – по ½ ид. ч. от него, на основание личен принос при придобиването му. Това твърдение обаче не се доказа чрез никакви доказателства и доказателствени средства по делото поради следното:

На първо място следва да се изключи възможността имотът да е придобит от ищцата в идеални части по силата на правна сделка, доколкото тя не е сред купувачите, видно от нотариалния акт. На следващо място процесният имот не е в режим на СИО, доколкото сделката е реализирана преди сключване на брака между страните по спора – бракът е сключен на 06.12.2014 г., а сделката по имота е осъществена на 05.07.2013 г.

Обстоятелството дали по време на закупуване на имота страните са били във фактическо съжителство няма никакво вещно правно отношение към едноличното придобиване на недвижими от някого от двамата. В българското семейно право липсва възможност за придобиване на дялове от имущество, придобито еднолично от един двамата във фактическо съжителство, аналогично на придобиването в условията на законов режим на общност по време на брака. За разлика от последното, където съвместния принос се предполага до доказване на противното то в настоящия случай принос следва да бъде доказан. По делото са налице обемни материали за имуществените възможности на ответника – продадени са няколко моторни превозни средства преди датата на закупуване на процесния имот, чиято обща сума възлиза на 3 750 лв., като се вземе предвид, че към този период ответникът е имал постоянни доходи от трудова дейност и от това следва, че за него са отсъствали имуществени пречки да придобие процесния имот, за когото съгласно нотариалния акт е платена сумата от 209 лв. Без правно значение е обстоятелството, че в предварителния договор по закупуването на процесния имот е уговорено ответникът да заплати сума в размер на 1 800 лв., доколкото сделката с разпоредителен ефект е окончателният договор, обективиран в нотариалния акт от 05.07.2013 г., а там е отразена сумата от 209 лв.