Определение № 5212 от 19.09.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5212 гр. Бургас, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120105158 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на А. И. К., ЕГН **********, от с. Ч..., общ. К.. против Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Б.., с адрес гр. Б., ж.к. „Б..“, ул. „С.“ № ., представляван от Директора Е. Ж., за признаване за установено в отношенията между страните, че за периода от 30.12.1997г. до 28.12.1998г. е положил трудов стаж на кораб „Р.“ на длъжност „м.“, който да бъде зачетен за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В първоначалната молба са изложени твърдения за сключен между ищеца и работодателя „B.... трудов договор от 29.12.1997г. В уточняваща молба са изложени твърдения, че трудовото правоотношение е възникнало с работодателя „Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ...

- дружество прекратено без правоприемник.

Представен е трудов договор от 29.12.1997г. на английски език /като в българския превод погрешно е посочена датата 27.12.1997г./ между B.Л., като регистриран собственик на м/к R. (работодател) и ищеца А. И. К. (работник). Работникът ще подпише на посочения кораб в качеството си на моряк. В чл. 4 от договора е уговорено, че работодателят не носи отговорност за социални осигуровки, пенсионни фондове, синдикални вноски или данъчни плащания – ако такива се изискват, работникът трябва да ги внесе лично пред съответните органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че по реда на този закон не може да се установява служебен стаж, както и осигурителен стаж 1 на лица, чиито вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за тяхна сметка, или на лица, които полагат труд без трудово правоотношение. Чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР гласи, че стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 от същия закон може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ № 265 от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудовопроизводителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) или са били членове на ТКЗС.

Ищецът не е бил осигуряван по реда на посочените нормативни актове.

Същият е сключил договор с чуждестранно дружество. По делото не са представени доказателства, договорът да е бил сключен с български работодател, а дори и договорът да е бил сключен чрез посредничеството на такъв по реда, предвиден в Наредбата за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 18.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 70 от 28.08.1992 г., който раздел е отменен с ДВ, бр. 21 от 2000 г., то в последния случай лицата се осигуряват доброволно, като включването и изключването от осигуряването се установяват с писмена декларация.

Видно от представения договор, съгласно чл. 4, работодателят не носи отговорност за социални осигуровки, пенсионни фондове, синдикални вноски или данъчни плащания – ако такива се изискват, работникът трябва да ги внесе лично пред съответните органи.

Предвид гореизложеното, в случая установяването на факти (трудов стаж при пенсиониране в периода от 30.12.1997г. до 28.12.1998г.) е извън приложното поле на ЗУТОССР, поради което предявеният иск се явява недопустим. Невъзможността на ищеца да защити правата си по реда на гражданското съдопроизводство обуславя реализиране на пенсионноосигурителните му права чрез обжалване на съответните административни актове, които ги накърняват, докато настоящото исково производство, като недопустимо съгласно изложените аргументи, следва да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл.130 от ГПК, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5158/2025г. по описа на БРС.

Определението е обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2