Определение № 669 от 08.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. София, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600870 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили частни жалби против определение от 22.05.2026 год. по НОХД № 1183/26 год. по описа на СГС,НО,38 състав,с което е оставено без уважение искането на защитниците и подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както следва:

-от адв.Ц.,защитник на подс.М. Й. Б. с доводи,че делото вече веднъж е върнато по реда на чл.249 от НПК и въпреки изтеклия период от тогава,СГП не е положила нужните усилия ,за да отстрани констатираните процесуални нарушения,изразяващи се в липса на конкретни факти в обвинителния акт относно твърдяното участие на последния в организирана престъпна група,както и противоречивост и декларативност на обвинителната теза.Поддържа,че и в новия обвинителен акт по отношение на Б. се съдържат общи,шаблонни и оценъчни твърдения,че е приел предложение,съгласил се е да участва,изпълнявал е нареждания и при нужда е следвало да извършва определени действия,без да са индивидуализирани по необходимия процесуален стандарт конкретните лични действия,време,място,начин на извършване и връзката им с твърдяното участие в организираната престъпна група.Посочва още,че е отразен един широк времеви диапазонянуари 2016 год.-април 2020 год. и множество действия по образуване на ОПГ,без да е посочено участието на Б. по време и по място във всяко едно от тях-намиране на участници в групата,даване на разяснения,разпределяне на функциите,даване на съгласие от членовете на групата да вършат престъпления по чл.248а от НК и др.По отношение на функциите на ръководителя на ОПГ и на участниците в нея твърди,че са формулирани най-общо и неясно,като впечатлява това,че членовете на групата са се разбрали по всички въпроси,с изключение на разпределянето на отклонените парични средства,собственост на 1

ЕС.Продължава,че вместо същинска фактическа конкретизация,прокуратурата отново използва общи внушения относно познанства,бизнес активности и отношения между подсъдимите.С оглед на това поддържа тезата си,че фактическия дефицит не е преодолян,а е заменен с по-обемен,но по същество отново неясен разказ.

На следващо място твърди,че по отношение на подс.Б. не са индивидуализирани доказателствените източници,които установяват твърдените разговори,съгласие,нареждания и действия като участник в ОПГ,а липсата на ясно дефинирани факти означава,че дадените от съда указания не са изпълнени в пълнота,а единствено редакционно и формално.

Счита,че разказът за трайно структурирано сдружение на повече от три лица не е поясен и досежно вторичната престъпна дейност,осъществявана от Б.,като в новата редакция на обвинителния акт селективно са игнорирани окончателно настъпили благоприятни и пряко настъпили относими обстоятелства-решение по адм.дело №869/21 год. на Административен съд-Плевен,оставено в сила от ВАС с решение по адм.дело №1662109/22 год.,в които дела се съдържа и съществена информация.

Излага съображения по същество относно твърденията на прокуратурата за това,че се твърди представянето на неверни сведения пред Министерство на икономиката,без да се съберат и оценят допълнителни доказателства.

Прави искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

-от адв.Т. Д.,защитник на подс.М. Д.,според която също са налице отстраними съществени процесуални нарушения в обвинителния акт.

В допълнително писмено изложение адв.Д. и адв.И. Д. се позовават на конкретни съображения на първоинстанционния съд в определението,предмет на проверка,според които е налице ограничаване правото на защита на подсъдимите,както и че обвинителния акт съдържа общи,недостатъчно конкретни,а понякога и декларативни твърдения на прокуратурата и въпреки това и в разрез с константната практика на ВКС,е приел,че не е ангажиран от разпоредбите на чл.249 във вр. с чл.248 от НПК.

В съответствие с цитирана практика на ВКС,защитниците поддържат становището си,че когато съответният съд установи,както е в този случай,че прокуратурата не е изпълнила задълженията си да изготви обвинителен акт,отговарящ на законовите изисквания ,тъй няма право да се десезира,предоставяйки на прокуратурата тежестта да поправя допуснатите дефекти на обвинителния акт в съдебното производство,а има задължението да санкционира прокуратурата за този обвинителен акт,като приложи разпоредбата на чл.249,ал.1 във вр. с чл.248 от НПК.

В контекста на посочените от тях решения,изтъкват тоталната липса на факти в обвинителния акт относно обвинението по чл.321,ал.3 от НК срещу подс.М. Д.,който фактологически дефицит създава пречки не само за упражняване правото на защита на подсъдимия и защитниците му,но поставя в невъзможност и решаващият съд да изведе обстоятелства,въз основа на които ще изгради крайния си фактически и правен 2 извод.Изразяват недоволството си не само от това,че съдът не е констатирал липсата на факти относно обвинението по чл.321 от НПК,но не е обсъдил и направените от тях доводи и възражения в тази насока.

На последно място считат за несъстоятелни мотивите на съда,с които се отхвърлят доводите им за липсата на доказателства по делото,че националната прокуратура е уведомила Европейската за воденото производство.Твърдят,че това условие не е налице,тъй като писмените материали се отнА.т до казус,различен от настоящия доколкото в тях се визират обвинения в размер на до сто хиляди евро,докато обвиненията по настоящото производство надхвърлят далеч тази сума.

Искането е за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокурора.

-от адв.М. М. като защитник на подс.А. А.,с която също се застъпва становището,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на НПК,тъй като се сочат различни периоди,в които последният е участвал в ОПГ в качеството му на управител на ООД“Ай Си Ти Солюшънс“,вкл. и тогава,когато не е имал такова качество.

Споделя разбирането на първоинстанционния съд,че указанията досежно участието на А. и подс.М. във времевия период на твърдяната ОПГ не е прецизирано и въпреки това неправилно не е прекратил съдебното производство.

Също настоява за отмяна на определението и връщане на делото на прокурора.

-от адв.И. Л. като защитник на подс.А. Е. Й.,според която обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,което прави защитата невъзможна.

Намира избрания от съда подход,според който в обвинителния акт съществува минимално посочване на изискуемите обстоятелства, които в хода на съдебното производство прокурорът има възможност да отстрани дефицитите,за незаконосъобразен,тъй като основният факт по делото се установява само в рамките на фактологията,очертана от прокурора с обвинителния акт и съдът е ограничен в тази фактология,поради което тя трябва да е ясна и изчерпателна.Счита,че прокурорът не може да замества изпълнението на това си задължение с общи формулировки и декларативни твърдения,а запълването им с конкретно съдържание да се очаква да бъде сторено в хода на съдебното следствие,а най-вероятно и в хода на пледоариите,тъй като по този начин подсъдимият до приключване на делото в първата инстанция може да бъде изненадван от прокурора.

Допълнително сочи,че когато в обвинителния акт има декларативни твърдения,решаващият съд не може да ги изпълва с конкретно съдържание,защото това означава по същество да инкриминира факти и обстоятелства,които са от значение за отговорността на обвиняемите,но не са включени в обвинителния акт,а такава дейност на съда е недопустима.

С допълнително искане адв.Л. посочва,че преценката дали обвинителния акт отговаря на изискванията на закона предполага ясно дефиниране в закона на съставомерните признаци на деянието,а НК не съдържа описание на деянието „участие в ОПГ“.

Изтъква,че то е дефинирано в Рамково решение №2008/841/ПВР на Съвета от 24.10.2008 3 год. относно борбата с организираната престъпност,чл.2,б.“а“,в който текст от Рамковото решение се поставят изисквания за квалифициране на деянието от обективна и субективна страна,като от обективна се изисква активно участие,а от субективна се изисква умисъл.

Продължава по-нататък,че Рамковото решение задължава страните-членки /чл.10,& 1/ да имплементират съдържанието му,като преценката дали това задължение е изпълнено,с оглед дефиницията единствено на ОПГ в чл.93,т.20 от НК,без определяне на обективните и субективните признаци на участие в ОПГ,е на Съда на Европейския съюз.

Според защитникът,изложеното изисква отговор на въпроса дали националния закон,който не съдържа конкретно описание на белезите на престъплението „участие в ОПГ“ ,съответства на правото на Съюза.

Сочи ,че този въпрос е поставен на обсъждане от състав на СГС в отправено Преюдициално запитване до Съда на ЕС,по което е образувано преюдициално дело № С-236/26 год.

/приложено към искането/ и от решението на Съда зависи правилното определяне на съставомерните белези на деянието „участие в ОПГ“ ,а оттам и преценката дали в обвинителния акт са изложени факти относно съставомерните белези на деянието,респ. дали обвинителния акт отговаря на изискванията на закона.

Поддържа,че отправеното преюдициално запитване е от значение за правилното произнА.не на въззивния съд по подадените жалби и изисква спиране на производството на основание чл.25,ал.2,т.4 от НПК независимо,че не е отправено от състав на съда,разглеждащ конкретното производство.Цитира решение на ВКС по н.д. № 930/22 год.,според което напълно необосновано би било „съдът да тълкува тази процесуална норма стеснително и отнА.ща се единствено до съда,който сам е направил преюдициално запитване.Характерът на подобни преюдициални запитвания касае тълкуване на нормите на общностното право,които са задължителни за националните съдилища“.

Предвид изложеното моли да бъде спряно производството по делото на основание чл.25,ал.2,т.4 от НПК до произнА.нето на Съда на ЕС по преюдициално дело С-236/25 год.

-от адв. д-р К. А. като защитник на подс.Л. Д.,с която също излага съображения за незаконосъобразност на определението.Счита,че новият обвинителен акт възпроизвежда стария с проблемите му и този порок не следва да бъде саниран с измИ.лия период от време.

Твърди,че срещу неговата подзащитна са повдигнати две обвинения за продължавани престъпления,квалифицирани по чл.248а,ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,формулирани съобразно изменението на НК от 19.12.2017 год.,влязло в сила на 23.12.2017 год.,т.е. след твърдяното извършване на последното деяние на 22.12.2017 год.,но всички те,вкл. и последното са формулирани съобразно текста след изменението,а това противоречи на чл.2,ал.1 от НК.

Съзира и друг съществен проблем,изразяващ се в това,че подс.Д. е извършила деянието чрез посредственото извършителство на св.Т. Л. Ш.,но в обстоятелствената част на обвинителния не са посочени каквито и да е факти,от които да е видно как е осъществено това посредствено извършителство,а единствено,че подс.Д. е решила да използва неопитността и 4 неосведомеността на св.Ш.,без да става ясно какви конкретни действия е била накарана да извърши последната.Този порок на обвинителния акт е бил констатиран от въззивната инстанция при предходното връщане на прокуратурата и с новия акт не е отстранен.

Твърди,че последният страда и от вътрешно противоречие относно периода на твърдяното съучастие с А. Й.,като твърди,че то е продължило между 13.03.2017 год. и 21.12.2018 год.,но в обстоятелствената част е посочено,че те двете взели решение да действат заедно на 13.07.2017 год.,а след това е посочено,че Й. е била помагач от 15.05.2015 год.

По отношение на оспорената компетентност на СГП също поддържа,че от приложената кореспонденция не става ясно за какво точно националната прокуратура е уведомила Европейската и поради това не може да се приеме,че същата е изпълнила задължението си за уведомяване.