Решение № 151 от 04.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Нели Б. Богданова в присъствието на прокурора Н. Божилов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600409 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 457, ал. 2-5 НПК във връзка с чл. 44, ал.

12 ЗЕЕЗА.

Образувано е по частна жалба на адв. Г., сл. защитник на осъдения П. И.

К., срещу решението по ч.н.д. № 591/24г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на К. с решение на Наказателен съд гр. Б., Франция, като деянието е квалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК на България, а на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определен „строг“ първоначален режим на изпълнение на наказанието.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея решението на първоинстанционния съд се атакува двуаспектно – възразява се и срещу правното окачествяване на деянието като хулиганство, и относно избора на режим за неговото изтърпяване. Обосновава се мнение, че извършеното от К. посегателство осъществява състава на леката телесна повреда, а режимът на изпълнението му следва да е общ, включително ако се отхвърли предложението за правната квалификация. Формулирано е искане да се измени актът на окръжния съд.

Впоследствие е постъпило писмено изложение от страна на осъдения, с което са наведени допълнителни аргументи в подкрепа на споменатото 1 искане.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите и съображенията на страните, прие жалбата за неоснователна.

Процесуалната история на делото е коректно и пълноценно изложена в решението на окръжния съд и въззивната инстанция направо препраща към първоинстанционните мотиви в тази им част.

Споделят се и съображенията за наличие на предпоставките за уважаване искането на прокуратурата за привеждане в изпълнение на определеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода на П. К..

Претенцията за преквалифициране на деянието като престъпление срещу здравето, не е мотивирана. Съображенията на проверяваната инстанция за засягане на обществените отношения, осигуряващи обществените ред и спокойствие, са правилни и ПАС вижда осъществени всички елементи от състава на хулиганството с изключителен цинизъм по смисъла на чл. 325, ал. 2 НК. Не е основателно становището за липса на хулигански мотив – очевидно е, че желанието да се покаже явно неуважение към обществото е възникнало и се е развило успоредно с намерението за засягане на половата неприкосновеност на сучайно срещнатата във влака Т.-Б. жена.

Не се оказва основателно и виждането на защитата за изтекла давност за изпълнение на наказанието. Според българския наказателен закон, приложим в случая, въпросната давност е 5-годишна при положение че наложеното наказание е лишаване от свобода за срок, по-малък от три години. Срокът от 5 години е започнал да тече от влизането на чуждестранния съдебен акт в сила през 2019г., бил е прекъсван с действия на компетентните органи по привеждане наказанието в изпълнение и към момента не е изтекла абсолютната давност от 7 години и 6 месеца.

Правилно е определен „строг“ първоначален режим за изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено за горното умишлено престъпление. Съобразени са приложимите правила на българския ЗИНЗС. Според фиксирания в решението член 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от този закон „строг“ трябва да е режимът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, ако осъденият вече е търпял ефективно наказание лишаване от свобода и от момента на изтърпяването му до инкриминирания момент са изминали не повече от пет години. Точно такъв е настоящият случай – К. е изтърпял на 20.03.2016г. определеното му след групиране на наказанията по н.о.х.д. № 1652/13г. на РС-Пазарджик и по н.о.х.д. № 483/14г. на РСПазарджик общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода. От тази дата до извършването и осъждането на престъплението, предмет на чуждестранното наказателно дело, не са изминали повече от пет години.

К. не е бил реабилитиран за осъжданията си по споменатите български дела, така че противното мнение на неговия защитник не е основателно, пък и реабилитацията не е релевантна при решаване въпроса за режима, в какъвто смисъл е редакцията на споменатата буква „б“ на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗИНЗС.

2

Не е приемливо и алтернативното предложение – за определяне на следващия по-лек режим поради това, че К. представлявал личност с невисока степен на обществена опасност, т.е. на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. В аспекта на неговото богато и разнообразно съдебно минало подобен извод би бил съвсем необоснован.

Правилно е зачетено времето на задържането на К., а и по тази част от решението защитата не оформя някакво възражение.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на решението на ОС-Пазарджик.

По изложените съображения съдът в настоящия състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението № 156/15.08.2024г. по ч.н.д. № 591/24г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е приведено в изпълнение при „строг“ първоначален режим наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено на П. И. К. с решение на Наказателен съд гр. Б., Франция.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3