Решение № 646 от 05.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Монтана, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН Б. при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН Б. Гражданско дело № 20251630101215 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Б. К. с ЕГН:********** и П. Б. К. с ЕГН:**********, при условията на разделност, като срещу всеки от двама са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 926,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и на сумата 14,64 лева - главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.11.2024 г.., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 194,73 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 21.10.2024г., както и на сумата 3,90 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до 21.10.2024г.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици при равни квоти на процесния 1 топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2815/24г. на РСМ, срещу която е постъпило възражение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като възразява за недопустимост и неоснователност на исковете. Възразяват, че не са собственици, вземанията са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Установено е, че с Договор № 1163 от 12.10.2001 г., между „Т.С.“ ЕООД и етажната собсвтеност, на адрес гр. ***********.

По делото е представено удостоверение за наследници на Никола Цветин, видно от което единствени наследници са процесните ответници.

По делото не е спорно, че имотът е топлоснабден, нито че отчетът на уредите и дялово разпределение на доставената за него топлинна енергия е било осъществено от „Т.С.“ ЕООД за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите 2 части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото са обявени за безспорни количеството и цената на претендираните услуги за доставена топлинна енергия и такси за дялово разпределение през исковия период.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори относно собствеността на процесното жилище.

При така установения факт на сключен договор между ползващия съсобственик Росица Велинова Мончева и „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, чрез откриване на самостоятелна партида за жилището само на името на ползващия го, съдът намира, че в приложение на т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, страна по облигационното правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, е само Ивайло Велков Георгиев.

Единственият спорен факт по процесното дело е, дали е платено задължението.

По делото са представени системни бонове, отразяващи плащания на задължения към ищеца, като вещото лице посочва, че всички плащания са отразени в счетоводството на ищеца.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която За процесния период няма вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 01.11.2021г. Изравнителната сметка за периода 01.05.2021 г. – 3

30.04.2022г. е въведена в АИС на ищеца на 31.07.2022г. в размер на 55.88 лв.

След това на 01.09.2022г. е направена корекция, така че крайният и размер е 50.75лв. за довнасяне. Окончателното задължение за ТЕ за този период е 922.94лв. В него не са включени задължения за предишен период.

Изравнителната сметка за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. в размер на 2.82лв. е въведена на 31.07.2023г. След това на 30.09.2023г. е направена корекция и крайния размер на изравнителнвата сметка е 16.55лв. за довнасяне.

Окончателното задължение за ТЕ за периода е 929.40лв. В него не са включени задължения извън периода. Начинът на отразяване на изравнителните сметки в ИС на ищеца е следния: 1. Сторниране на задълженията за прогнозно потребена ТЕ посредством издаване на кредитни известия. 2. Издаване на фактура за отчетена потребена ТЕ за целия отоплителен период. 3. Издаване на дебитни или кредитни известия за корекция. Размерът на дължимите суми за топлоенергия и дялово разпределение за процесния период и законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава до 21.10.2024r. e: За потребена топлоенергия за отопление - 1852.34лв. с ДДС За потребена ТЕ за битова гореща вода - 0.00лв. За услуга „Дялово разпределение на ТЕ“ – 29.27лв. с ДДС Законна лихва върху просрочени задължения за ТЕ за периода 15.09.2022г. – 21.10. 2024г. – 386.85 лв. Законна лихва върху просрочени задължения за „Дялово разпределение“ за периода от 15.11.2021 г. до 21.10.2024г. - 7.75 лв.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б.

„в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството всички ответници са навели своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 01.11.2024 г. Вземанията, за които изискуемостта е настъпила след 01.11.2024г, видно от заключението на вещото лице. С оглед на горното по възражението за давност е неоснователно.

С оглед така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана, поради което я уважава в цялост.

По разноските:

4

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по водене на делото, които са в общ размер от 1641,15 лева – 95,47 лева по заповедното дело и 1518,68 лева в исковото производство:

45,47 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по НЗПП и 800 лева за особен представител.

Мотивиран от гореизложеното, РС - Монтана

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. К. с ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3234/2024г. на РСМ, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 926,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до 21.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.11.2024 г.., до окончателното плащане. на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 194,73 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 21.10.2024г., както и на на сумата 14,64 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Б. К. C ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3234/2024г. на РСМ, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 926,17 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. до 21.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.11.2024 г.., до окончателното плащане.

5 на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 194,73 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 21.10.2024г., както и на на сумата 14,64 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. Б. К. C ЕГН:**********,, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, сумата 820,557 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Б. К. с ЕГН:**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, сумата 820,557 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6