Определение № 26179 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26179 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100513124 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу разпореждане № 172376/07.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 30505/2025 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 179833 от 22.05.2025 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Р.В.В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 295,35 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40023683812 от 16.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 31,88 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.10.2024г. до 10.02.2025 г., 118,17 лева възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 150 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, 200 лева - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни, 34,27 лева - лихва за забава за периода от 11.03.2024 г. до 10.02.2025 г, 21,15 лева – лихва за забава за периода от 10.02.2025 г. до 21.05.2025 г, както и 21,25 лева държавна такса, 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и претендира неговата отмяна. Сочи, че в рамките на заповедното производство съдът няма правомощие да се произнасяне по валидността на сделките, като първоинстанционният съд е превишил своите правомощия. Поддържа се, че длъжниците са се съгласили да сключат договора при уговорения размер на възнаградителната лихва и годишен процент на разходите. По отношение на мораторната лихва се поддържа, че нейното присъждане е законна последица 1 на уважаване на иска. Моли се за уважаване на подадената частна жалба и издаване на заповед за изпълнение в отхвърлената част.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

“Профи кредит България“ ЕООД е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу Р.В.В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 295,35 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40023683812 от 16.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 31,88 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.10.2024г. до 10.02.2025 г., 118,17 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 150 лева възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, 200 лева - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни, 34,27 лева - лихва за забава за периода от 11.03.2024 г. до 10.02.2025 г, 21,15 лева – лихва за забава за периода от 10.02.2025 г. до 21.05.2025 г, както и 21,25 лева държавна такса, 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи

Видно от представения договор за заем на длъжника е отпуснат кредит в размер от 600 лв. при договорен годишен лихвен процент в размер от 40,9% и годишен процент на разходите в размер от 47,88 %. Договорено е изплащането на заема за срок от 11 месеца на равни вноски по 65,45 лв., като на длъжника е предоставен „пакет от допълнителни услуги фаст и флекси“ на стойност общо 600 лв., за което уговорена допълнителна погасителна вноска в размер от 54,55 лв. /общият размер на дължимата месечно сума е 120 лв./.

Няма спор, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.

Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП. С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал.

2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е 2 настоящият договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, те да не обвързват потребителя.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина. В процесния договор размерът на посочения ГПР /47,88%/ не включва договореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер 600 лв., за което е предвидено отделна погасителна вноска в размер от 54,55 лв. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради противоречие с изискванията, залегнали в чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, поради което и потребителят дължи само чистата на стойност ан кредита в размер от 600 лв.

Заявителят сам твърди, че длъжникът е направил 7 погасителни вноски 3 на стойност общо 787,11 лв., която сума се явява повече от дължимата от потребителя чиста стойност на кредита от 600 лв. По изложените съображения и заявителят към момента няма вземане спрямо длъжника по сключения договор за кредит.

Ето защо и обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 172376/07.11.2025 г., постановено по гр.д. № 30505/2025 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4