Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 922 от 26.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1630/2024
Вид
Определение № 922
Подписан
26.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Атанас Николаев Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.81 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601630 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С разпореждане от 04.12.2023 година съдията - докладчик по НЧХД № 16021/22 година по описа на СРС, НО, 14 състав, на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.4 т.2 от НПК, е прекратил наказателното производство, образувано по частна тъжба на Я. Е. Р. срещу К.К.П..

Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. С.Ф., в качеството му на пълномощник на частния тъжител, в която се твърди, че разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че по-късното представяне на ЕГН на лицето, срещу което е подадена частната тъжба, не е по вина на страната и същата не следва да понася неблагоприятни правни последици.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, а по същество и основателна.

Атакуваният акт на съда е с правно основание по чл.250 ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.24 ал.5 т.2 НК, макар в него неправилно да е посочена разпоредбата на чл.24 ал.4 т.2 НПК. Общият прочит на разпореждането и изложените в него аргументи показват, че наказателното производство по делото е било прекратено именно поради несъответствието на частната тъжба с разпоредбата на чл.81 НК, а не поради наличието на предпоставките, визирани в чл.24 ал.4 НПК.

Частната тъжба на Я. Е. Р. е била входирана в СРС на 15.12.2022 година, като още тогава е било формулирано искане до съда за издаване на съдебно 1 удостоверение, с което частният тъжител да се снабди с данни за ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата – К.К.П..

С разпореждане на СРС от 09.06.2023 година, близо шест месеца след завеждането на частната тъжба, е прието, че същата не отговаря на изискванията на чл.81 НПК, тъй като в нея не е посочен ЕГН на лицето, срещу което е била подадена. Указано е било на частния тъжител, че в 7-дневен срок от получаването на съобщението следва да представи по делото данни за лицето, срещу което е подадена частната тъжба. В разпореждането е било посочено също така, че при необходимост, съдът може да издаде съдебно удостоверение. Съобщението е било връчено на 27.06.2023 година. В дадения от съда срок, на 03.07.2023 година, частният тъжител е внесъл дължимата по закон държавна такса за съдебното удостоверение и проект на съдебно удостоверение, съобразно допълнително дадени в тази насока указания. На 28.08.2023 година процесуалният представител на частния тъжител получил един брой съдебно удостоверение. На 10.10.2023 година адв. С.Ф. представил на съда изисканите с разпореждането от 09.06.2023 година данни, ведно със справка от Министерство на регионалното развитие и благоустройство, в която бил посочен ЕГН и адрес на К.К.П.. Справката на МРРБ е била издадена н а 05.10.2023 година, тоест пет дни преди представянето й на съда и в рамките на дадения 7-дневен срок за изпълнение, имайки предвид обстоятелството, че частният тъжител е в невъзможност да влияе на държавната администрация и да поставя изисквания за спазване на определен срок.

След тези събития, на 13.11.2023 година, СРС издал ново разпореждане до частния тъжител, с което отново приел частната тъжба за нередовна, тъй като към нея нямало представено доказателство за платена държавна такса в размер на 12 лева, съобразно тарифа № 1 към ЗДТТССПССМП. На частния тъжител бил даден нов 7-дневен срок за изпълнение на указанията на съда и за привеждане на частната тъжба в съответствие с изискванията на закона.

Съобщението било връчено на 23.11.2023 година, като в дадения от съда срок, на 23.11.2023 година, била представена вносна бележка за платена по делото държавна такса в размер на 12 лева.

Н а 04.12.2023 година СРС постановил атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство с аргументи, че от една страна, индивидуализиращите белези на лицето, срещу което е подадена частната тъжба, са посочени едва на 10.10.2023 година, без да е отправено искане до съда за продължаване на срока за изпълнение на указанията, а от друга, че към датата на произнасяне, 04.12.2023 година частният тъжител и неговият повереник все още не са представили по делото поправена частна тъжба, съдържаща индивидуализиращите белези на лицето, срещу което се подава.

Изведен бил общ извод за неизпълнение в срок на дадени от съда указания, касаещи нередовности на частната тъжба.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че образуваното наказателно производство е било прекратено неправилно и незаконосъобразно, поради и което разпореждането на съда следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на действията по него.

2

На първо място следва да се посочи, че забавянето в представянето на изисканите данни за лицето, срещу което е подадена частна тъжба, не е по вина на частния тъжител и неговия повереник. Същите добросъвестно и своевременно, още с входирането на частната тъжба, са формулирали до съда и искане за издаване на съдебно удостоверение, което да им послужи за снабдяване с данни за ЕГН на К.К.П.. Съдът не само е забавил издаването на това съдебно удостоверение с близо шест месеца, но и е дал допълнителни указания в тази насока, които освен всичко друго са били изпълнени.

Очевидно е от представената по делото справка на МРРБ, че същата е издадена на 05.10.2023 година, а е представена пред СРС на 10.10.2023 година, тоест в 7-дневния срок за изпълнение. Забавянето на държавните институции, тогава когато са призвани да съдействат на гражданите, в никакъв случай не може да се тълкува във вреда на последните и същите да понасят неблагоприятните правни последици от техните бездействия.

На следващо място, следва да се посочи, че дори след представянето на поисканата информация, на 13.11.2023 година е бил даден нов 7-дневен срок от съда за привеждане на частната тъжба в съответствие с изискванията на закона, към който момент вече са били налични всички индивидуализиращи признаци на лицето К.К.П..

Неправилни и неоснователни в този смисъл са изводите на първоинстанционния съд за това, че тези данни липсват и че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 НПК, тъй като не са посочени индивидуализиращи признаци на лицето, срещу което е подадена частната тъжба.

Водим от изложените съображения и на основание чл.250 ал.4 от НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.12.2023 година на съдията - докладчик по НЧХД № 16021/22 година по описа на СРС, НО, 14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3