Решение № 86 от 18.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500283 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Л. М. от с.С, Бургаска област, чрез адв.Е.Д.-В, против решение № 376 от 24.11.2020г. по гр.д. № 1838/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което като неоснователен е отхвърлен искът и по чл.124, ал.1 ГПК против Т. Г. Г. от гр.Б. за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на давностно владение, започнало на 17.03.2009г., на ателие на площ от 71,84 кв. м. на четвърти етаж от жилищна сграда в гр.А, ул.„В.Л.“ №*, заедно с избено помещение № 11 на площ от 7,25 кв.м. и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, както и е отхвърлен предявеният от ищцата, при условията на евентуалност, против Т.Г. и „Т“ ООД, гр.Б., иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на нея на сключения между ответниците по нотариален акт №156 от 19.04.2010г. на нот. Б. Д., рег. №324 на НК, договор за продажба на описания по-горе имот.

В жалбата се твърди, че решението е нищожно, поради противоречие между мотивите и диспозитива, вътрешно противоречие в мотивите със съждения, които не касаят спора и липса на изложение относно приетите за установени по делото факти с преценка на доказателствата, доводите на страните и изводите по приложението на закона, което води до липса на мотиви. Сочи се и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и трайно установената съдебна практика.

Оспорва се изводът на решаващия съд, че към момента на сключване на предварителния 1 договор между ищцата и ответника– 17.03.2009г. и предаването на имота, не е съществувал годен за владеене обект, при издаден акт 14 за сградата по-късно на 10.11.2009г. Според въззивника, решаващият съд се е позовавал на недопустими писмени доказателства и експертиза, ангажирани от ответника извън преклузивния срок по чл.131 ГПК, като експертизата е и неотносима към спора, а съдът не е допуснал отговор на поставени от ищцовата страна въпроси за доказване невярното съдържание и антидатиране на въпросните доказателства. Въззивницата-ищца възразява и по отношение приемането от първата инстанция на строителния документ „акт 14“ за официален, като според нея същият съставлява частен такъв. Като неправилно се определя и становището на първоинстанционния съд за невъзможност да се упражнява фактическа власт върху негоден обект, т.е. обект в недовършена в „груб строеж“ сграда. Изтъква се, че терминът „годен обект“ за извършване на прехвърлителни сделки касае единствено правото на собственост, но не и владението като фактическо състояние и правомощие, за което е без значение наличието или не на акт 14. Ищцата е осъществила владение върху имота, тъй като дори и да не е бил годен за живеене, тя се е нанесла, завладяла го е в груб стоеж веднага след сключване на предварителния договор, поетапно е извършила довършителни работи, завършени през 2011г., владее го до момента, поради което го е придобила по давност. На следващо място, във въззивната жалба са развити съображения по иска по чл.135 ЗЗД, отхвърлен поради направено възражение от ответника Г. за погасителна давност. Твърди се, че възражение в тази насока е допустимо само, когато е направено от кредитора на ищцата „Т.“ ООД, а този ответник изрично е признал иска. Претендира се отмяна на атакуваното решение и уважаване на установителния иск за собственост и иска по чл.135 ЗЗД, в едно с присъждане на разноските по делото, включително адв. възнаграждение по чл.38 ЗА.

Подаден е отговор от ответника Т.Г., с който въззивната жалба на ищцата се оспорва като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, като обосновано и законосъобразно. Сочи, че към датата на предварителния договор от 17.03.2009г. строежът на процесната сграда, съгласно строителната документация и експертизата по делото, е бил на етап изпълнен нулев цикъл, а договореният апартамент е на 4 етаж, т.е. същият не е съществувал и не е могло да бъде владян. Изложени са доводи за своевременно представяне на строителните книжа, ценени като годни доказателства от първата инстанция и като официални документи. По отношение на иска по чл.135 ЗЗД е посочено, че договорът от 17.03.2009г. е съставен за целите на предявения спор, тъй като в образуваното досъдебно производство през 2018г. ищцата е представила единствено и само предварителен договор от 28.03.2011г. Налице е позоваване на клаузи от двата договора, които според ответника сочат, че с втория договор страните са предоговорили отношенията си в смисъл, че владението се предава след издаването на акт образец 16 в деня на подписване на окончателния договор. Оспорват се и предпоставките за основателност на Павловия иск, като се твърди липсата на качеството на ищцата като кредитор. Развити са доводи за изтекла 5 годишна погасителна давност за предявяване на претенцията. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Ю.М. е обжалвала и постановеното по делото допълнително решение № 260094 от 2

16.02.2021г., с което не е уважена молбата и за допълване на основното решение, като съдът е приел, че липсва предявен от ищцата инцидентен установителен иск. Въззивницата твърди, че такъв е заявила още в исковата си молба. Прави искане за обезсилване на допълнителното решение и връщане на делото за произнасяне по искането или за отмяна на съдебния акт и допълване на основното решение, относно истинността и верността на оспорения нотариален акт.

В отговор, Т.Г. е посочил, че горната жалбата е неоснователна, тъй като иск по чл.193 ГПК не е предявен. В с.з. на 08.06.2020г. е оспорено съдържанието на нотариален акт за покупка на недвижими имот № 156 от 19.04.2010г., относно верността на отразеното там плащане на цената, в която част нот. акт е частен свидетелстващ документ с характера на разписка за получената цена. Освен това се изтъква, че ищцата не е легитимирана да оспорва плащането на продажната цена, което може да бъде сторено от продавача по сделката. На последно място се навежда довод за липса на възражение от страна на ищцата по изготвения по делото доклад от първоинстанционния съд, където са приети за разглеждане двата искапо чл.124, ал.1 ГПК и по чл.135 ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателстваи с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение са отхвърлени предявеният от Ю.М. против Т.Г. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност, на основание владение, започнало на 17.03.2009г., на процесния недвижим имот и предявеният от Ю.М. при условията на евентуалност иск против Т.Г. и „Т.“ ООД, гр.Б. иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност по отношение на ищцата на сключения от ответниците договор за продажба на имота по нот. акт № 156 от 19.04.2020г.

Решаващият съд е приел, че ищцата не е придобила собствеността на процесното ателие по давност, тъй като същото не е съществувало като годен обект към 17.03.2009г., поради липса на акт образец 14 за завършеност на съответната сграда до степен „груб строеж“, какъвто е издаден на 10.11.2009г., а това изключва изтекъл 10 годишен давностен срок до предявяването на иска на 20.06.2019г. По отношение на иска по чл.135 ЗЗД е прието за основателно възражението за погасяване на претенцията с изтичането на общата петгодишна давност, считано от датата на вписване на атакуваната продажба-19.04.2010г.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустим за разглеждане иск. Твърдението на въззивницата за нищожност поради противоречиви мотиви е неоснователно, тъй като то касае правилността на решението.

По правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

По иска за установяване право на собственост по давност с правно основание в чл.124, ал.1 ГПК:

Тъй като във въззивната жалба не са изложени възражения, относно приетата от 3 първоинстанционния съд неприложимост на кратката петгодишна давност при владение на имота на основание предварителен договор, във въззивното производство същата не следва да бъде предмет на разглеждане. За пълнота на изложението, в тази насока настоящата инстанция препраща към мотивите в първоинстанционното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /чл.68, ал.1 ЗС/.

В исковата молба твърдяната придобивна давност е обоснована със непрекъснато до момента владение на процесния имот, започнало на 17.03.2009 г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба от същата дата и анекс към него от 2011г. С договора от 2009г. „Т.“ ООД, гр.Б. се е задължило да продаде, а Ю.М. се е задължила да купи имота за сумата от 48 000 лв., платима, както следва: първа вноска от 1000 лв. при подписване на договора /отразено е, че договорът служи за разписка в тази част/, втора вноска-5 000 лв., трета вноска-16 000 лв. и четвърта вноска-16 000 лв., платими до 31.12.2011г. Сключването на окончателен договор в нотариална форма е договорено да се извърши в двумесечен срок след получаване на акт 16 /разрешение за ползване на сградата/, но не по-късно от 31.12.2014г., като предварителният договор е в сила до издаване на акт №16 на сградата, описана в договора /чл. 3.3/. Съгласно чл.5.4, продавачът се е задължил да предаде на купувача владението на имота веднага при подписване на договора, а според чл 6.6, ако продавачът в срок до 31.12.2014г. продаде имота на трето лице, сделката се счита за развалена като се дължи връщане на платената цена, както и неустойка от 10 000 лв.

Отразено е в чл.7.1, че в деня на подписване на предварителния договор продавачът е предал на купувача владението на имота, предмет на договора - и владение върху правото на строеж в идеалните части за същия, с право на купувача да извършва довършителни работи.

Страните са се задължили да подпишат анекс, в който да посочат точните дати за плащане на вноските по продажната цена, както и да подпишат приемно-предавателен протокол, като неразделна част от договора.

На 10.11.2009г. е издаден акт образец 14 за приемане на конструкцията на строежа и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

С нотариален акт №156 от 19.04.2010г. на нотариус Б.Д. рег.№324, „Т.“ ООД, чрез управителя Ф. Г. Ф., е продал на Т. Г. Г. процесното ателие за сумата от 18 000 лв. С нотариален акт № 160 от 03.05.2010г. на нотариус с рег. № 557 /л.137/, за обезпечение на предоставен от „П.“ АД банков кредит от 20 000 евро на солидарните длъжници „Г.“ ЕООД, Т. Г. Г. и Д. П. А. Т.Г. е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния имот. Видно от справка от Служба по вписванията-гр.А., на 03.05.2010г. е вписана договорната ипотека, а на 18.03.2014г.-възбрана върху имота в полза на банката. По делото е представено постановление от 11.09.2019г. за прекратяване на изпълнително дело №98/2014г. на ЧСИ Ст. Н., рег. №805, образувано по изпълнителен лист от 21.01.2014г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 213/2014г. на РС-Б. срещу „Г.“ ЕООД, Т. Г. Г. и Д. П. А., осъдени да заплатят парично задължение на „П.“ АД, ЕИК *, 4 поради погасяване на задължението изцяло.

Посоченият в исковата молба като „анекс“ от 2011г. /на л.5 от делото/, а приложен „предварителен договор за покупко-продажба на вещни права и договор за строителство“ от 28.03.2011г., има съдържанието на отделен нов договор /съобразно чл.6.6 от договора от 2009г., след извършената продажба на третото лице Г., първият предварителен договор е прекратен/, съгласно който страните се съгласяват да извършат всичко необходимо за отчуждаване от страна на предварителния продавач „Т.“ ООД, респективно придобиване от предварителния купувач Ю.М., собствеността върху процесното ателие. Договорено е възлагане от страна на предварителния купувач, респективно изпълнение от страна на предварителния продавач на изграждане /строителство/ на самостоятелния обект, предмет на договора, в степенна завършеност на същия и общите части на сградата, както и предаване владението върху обекта след издаване на акт образец 16 при подписване на окончателния договор. Цената по въпросния договор е в размер на 47 000 лв., платими на три вноски-15 000, 16 000 и 16 000, без фиксиран срок. Срокът за изпълнение на договорените СМР е 20 месеца от датата на издаване на строителна линия. В дена на сключване на втория договор-28.03.2011г. е платена вноска от цената-15 000 лв., на 04.07.2011г.-16 000 лв., на 26.09.2011г.-7 000 лв. и на 13.12. 2011г.-9 000 лв. /вж. приложените квитанции/.