Решение № 211 от 25.11.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Разград, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20243300500413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Р. К. чрез пълномощник против Решение № 111/ 10.

03. 2024 г. по гр. д. № 415/ 24 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е изменен размера на присъдената с Решение № 26074/19.03.2021 г. по гражданско дело № 458/2020 г. описа на РС – Исперих издръжка, като жалбоподателят е осъден да заплаща на детето П. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Х. Я. М. месечна издръжка в размер на 400.00 лева (четиристотин лева, нула ст.), считано от 26.06.2024 г. до изменение на обстоятелствата, платими до 5-о число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да намали размера на дължимата издръжка до 300 лева месечно.

Въззиваемата страна Х. Я. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а депозираната жалба срещу него, разгледана по същество се явява 1 неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че с Решение № 26074/19.03.2021 г. по гражданско дело № 458/2020 г. описа на РС – Исперих жалбоподателят К. Р. К. е осъден да заплаща на детето си П. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Х. Я. М. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. Детето П. понастоящем е на ***, ученик във ***** . О Т момента на постановяване на предишния размер на издръжка е минал продължителен период от време от 4 години, през който нуждите на детето от издръжка, с оглед на неговото психическо и физическо израстване безспорно са се увеличили. Брутното месечно трудово възнаграждение, получавано от въззиваемата е в размер на 2290 лв.,според представеното удостоверение от ОУ „Н. Й.

Вапцаров“ с. ***, където работи. Жалбоподателят К. Р. К. не оспорва твърденията на ищцата, че работи и живее в чужбина. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че притежава движимо и недвижимо имущество в страната.Според писмените и гласните докозателства, събрани пред районния съд, детето П. има специални потребности от посещение на логопед, нужда от специални стелки на обувките, както и от грижи за лечение на урологично заболяване.

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Въззивникът не оспорва приетата от съда възможност да заплаща издръжка в размер на 400 лева месечно, но счита, че издръжката в този размер за детето е прекомерна.

Досежно размера на дължимата издръжка за детето, въззивната инстанция приема, че правилно е определен от районния съд. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Понастоящем минималната работна заплата е 933 лева, а една четвърт от нея е 233, 25 лева.

И двамата родители получават ежемесечни доходи, които не са към минималния за страната размер. Нямат задължения за издръжка към лица от същия ред.

За задоволяване на нуждите на детето П., с оглед на неговата възраст и свързаните с това потребности от храна, облекло, учебни пособия, специални грижи и други, е необходима издръжка общо в размер на 800 лв. , която следва да бъде поделена по равно между двамата родители. С нарастване възрастта на децата се увеличава и нуждата от средства, необходими за правилно им физическо и интелектуално развитие, за социално 2 функциониране. При определяне на размера на издръжката, която всеки един от родителите трябва да заплаща, следва да се вземе предвид, че не са налице доказателства по делото, че жалбоподателят реализира по-високи доходи по размер от майката на детето, но се установява, че е в добро здравословно състояние, трудоспособен, работи извън страната и може да реализира доходи поне към средния размер. С оглед на това и заплащането на издръжка в размер на 400 лв. месечно, не би съставлявала голямо затруднение за него.

Майката работи и получава месечно възнаграждение към средния размер на работната заплата за страната, но следва да бъде отчетено, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, което изисква значителни усилия и време., както е приел в мотивите си към решението районният съд. Съобразявайки изложеното, при тези възможности на родителите да заплащат издръжка на детето, съобразявайки и възрастта и потребностите на последното, издръжката, която следва да заплаща бащата е определена правилно по размер.

Предвид изложеното, решението на районния съд следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111/ 10. 03. 2024 г. по гр. д. № 415/ 24 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е изменен размера на присъдената с Решение № 26074/19.03.2021 г. по гражданско дело № 458/2020 г. описа на РС – Исперих издръжка, като жалбоподателят е осъден да заплаща на детето П. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Х. Я. М. месечна издръжка в размер на 400.00 лева (четиристотин лева, нула ст.), считано от 26.06.2024 г. до изменение на обстоятелствата, платими до 5-о число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3