Решение № 7125 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7125 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря В. В като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110129882 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 650,00 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2021 г.; 1 747,08 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2021 г.; 389,05 лв., представляваща неплатена част от нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г.; 49,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2021 г., начислена за периода от 01.10.2021 г. до 17.01.2022 г.; 37,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2021 г., начислена за периода от 01.11.2021 г. до 17.01.2022 г.; 5,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатена част от нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г., начислена за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; 107,21 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 1 ден за 2021 г.; 1,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; 2 251,45 лв., представляваща обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ; 30,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС – Стара Загора, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2022 г.

Ищецът С. К. К. твърди, че по силата на трудов договор № 213/2021 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е изпълнявал длъжността „специалист, 1 технически контрол“, с място на работа ....., при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 817,00 лв., надбавка за трудов стаж и професионален опит, както и допълнително текущо материално стимулиране при постигнати резултати. Поддържа, че до 15.10.2021 г. надлежно е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това ответният работодател не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. август 2021 г., м. септември 2021 г., както и за отработената част от м. октомври 2021 г. (от 01.10.2021 г. до 15.10.2021 г.). Сочи, че поради неплащане на трудовите му възнаграждения за посочения период е предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като със заповед № 147/15.10.2021 г. същото е било прекратено, считано от 15.10.2021 г. Заявява, че с прекратителната заповед ответникът е признал част от задълженията си към него, а именно: сумата от 2 251,45 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и 107,21 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Допълва, че неплащането им е станало причина да подаде жалба до дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, която след извършена проверка с отговор с изх. № 22002218/14.01.2022 г. е констатирала неплащането на начисленото му трудово възнаграждение за м. август 2021 г. в размер на 1 650,00 лв., за м. септември 2021 г. в размер на 1 747,08 лв., за м. октомври 2021 г. в размер на 389,05 лв., обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 107,21 лв., както и обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2 251,45 лв. Твърди, че въпреки дадените предписания за изплащане на същите до 31.01.2022 г. ответникът все още не е сторил това, с което обосновава и правния си интерес от образуване на производството по ч. гр. дело № 1131/2022 г. по описа на РС - Стара Загора, както и от последващото предявяване на настоящите установителни исковете. Претендира и разноски.

Ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по размер, тъй като не е доказано какъв е размерът на следващото се на ищеца К. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, оспорвайки то да има постоянен характер, поради което счита, че не се включва в брутното му трудово възнаграждение. В тази връзка се позовава на Правилника за вътрешния трудов ред и оргазнизация на работната заплата в предприятието /ПВТРОРЗ/, според който при него се прилагат индивидуални форми на организация на работата и заплащане на труда според отработеното време и постигнати резултати, като се прави разграничение между допънителните трудови възнаграждение с постоянен и непостоянен характер. Сочи, че по естеството си уговореното в трудовия договор на ищеца текущо материално стимулиране /ТМС/ представлява допълнително трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), което няма постоянен характер и не следва да се включва в брутното му трудово възнаграждение, на основание чл. 20 от НСОРЗ и чл. 41 от ПВТРОРЗ. Допълва, че преценката относно личния принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му може да се извърши само при реално положен труд, поради което допълнителното трудово възнаграждение за материално стимулиране за постигнати трудови резултати не се дължи за времето, през което работникът или служителят не е бил на работа. Сочи, че в представената от ищеца платежна ведомост за м. септември 2021 г. погрешно е било начислено и текущото материално стимулиране в размер на 1 393,37 лв. като част от брутното му трудово възнаграждение, което обаче не се явява дължимо, като тази счетоводна грешка е автоматично пренесена и в издадената прекратителна заповед № 147/15.10.2021 г., което е довело до погрешно определен размер на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 09.11.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало трудово 2 правоотношение по силата на трудов договор № 213/2021 г., в рамките на което ищецът С.

К. К. е изпълнявал длъжността „специалист, технически контрол“, с място на работа „....., при ответника „...., като със заповед № 147/15.10.2021 г. същото е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Нещо повече, така отделените за безспорни факти следват и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудова книжка на ищеца, съдържаща удостоверяване, че в периода от 01.02.2021 г. до 15.10.2021 г. същият е бил трудово ангажиран при ответника, заемайки длъжността „специалист, технически контрол“, както и заповед № 147/15.10.2021 г. за прекратяване на същото, с която е разпоредено в негова полза да бъде изплатено обезщетение по чл. 221, ал.

1 КТ в размер на 2 251,45 лв., както и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 107,21 лв.

От платежна ведомост за м. септември 2021 г. се установява, че освен основна заплата и допълнително трудово възнаграждение за положен празничен труд, на ищеца С. К. е начислено и текущо материално стимулиране в размер на 1 393,37 лв.

В писмо с изх. № 22002218/14.01.2022 г. на дирекция „....., адресирано до ищеца, се посочва, че при извършени по негов сигнал две проверки в „.... е установено, че ответният работодател не му е изплатил трудовите възнаграждение за м. август 2021 г. в размер на 1 650,00 лв., за м. септември 2021 г. в размер на 1 747,08 лв., за м. октомври 2021 г., както и начислените във ведомостта за м. октомври обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ в общ размер на 2 424,69 лв., като на същия са дадени предписания за изплащането им в срок до 31.01.2022 г.

За уреждане на организацията на трудовия процес, правилата за вътрешния трудов ред, трудовата дисциплина и и организацията на работната заплата, при ответника „.... е приет Правилник за вътрешния трудов ред и организацията на работната заплата /ПВТРОРЗ/, утвърден на 04.01.2016 г., в сила от същата дата, изменен и допълнен на 19.09.2018 г.

В чл. 41, ал. 1 от същия се предвижда, че при формиране на размера на индивидуалната брутна заплата на работещите в предприятието, се изчисляват: 1/ основна работна заплата; 2/ допълнително трудово възнаграждение (с постоянен характер) за придобит трудов стаж и професионален опит; 3/ допълнително трудово възнаграждение (с постоянен характер) за придобита образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа; 4/ възнаграждението за платен годишен отпуск; 5/ трудовите възнаграждения по чл. 110 и чл. 114 КТ; 5/ другите допълнителни трудови възнаграждения (с постоянен и непостоянен характер), определени в НСОРЗ, в Правилника, в Заповед на ръководителя на предприятието и/или в нормативен акт; 6/ възнагражденията по чл. 266, ал. 1, чл. 267, ал. 1 и ал. 3 и чл. 268, ал. 3 КТ. Съгласно ал. 2 за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177, или на обезщетенията по чл. 228 КТ, в брутното трудово възнаграждение на работника/служителя се включват: 1/ основна работна заплата; 2/ допълнителните трудови възнаграждения по КТ (с постоянен характер) и тези по чл. 15 от НСОРЗ; 3/ допълнителните възнаграждения за нощен труд и празничен труд (с непостоянен характер). В чл. 44, ал. 1 от Правилника е уредена възможността в предприятието да се прилагат индивидуални форми на организация на работата и заплащане на труда според отработеното време и постигнатите трудови резултати, а съгласно чл. 45 от същия на работещите в предприятието се определят и изплащат допълнителни трудови възнаграждения (с постоянен и непостоянен характер) и други допълнителни материални стимули, които се включват в средствата за работна заплата в съответствие с разпоредбите на КТ и НСОРЗ, като за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл. 50 се предвижда, че допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати от труд (по чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ) има 3 непостоянен характер и може да бъде изплащано – месечно, на тримесечие и/или годишно, а изплащането на допълнително трудово възнаграждение (с непостоянен характер) е в зависимост от финансово-икономическото състояние на предприятието, като конкретните му размери и начинът на разпределението му между работниците/служителите се определят от ръководителя на предприятието или оправомощено за целта лице, по предложение на ръководителя на съответните вътрешни структурни звена. Съгласно чл. 51 от Правилника индивидуалните размери на допълнителното трудово възнаграждение с непостоянен характер (чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ) е в зависимост от постигнатите резултати от труд и отработено време през съответния отчетен период, като в случай, че то се изплаща едновременно с основното месечно трудово възнаграждение, същото се изчислява на базата на постигнатите трудови резултати и отработеното време през месеца, за който се дължи основното трудово възнаграждение. Чл. 53 от Правилника регламентира характера на допълнителното материално стимулиране, което се предоставя от работодателя на работниците/служителите в предприятието, а именно: в пари и/или натура, като то има непостоянен характер и не е обвързано с отработеното време и постигнатите резултати и има поощрителна функция.