Определение № 419 от 15.10.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. ХАСКОВО, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Г. М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600714 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия А. М. Х., както и по протест на прокурора от районна прокуратура-Хасково против определение от 15.09.2026 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено по НОХД № 383/2026 г. по описа на Районен съд-Хасково.

Според защитника определението е неправилно – то не съответствало на действителното съдържание на обвинителния акт, в който ясно била отбелязана концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, а доколкото доказването на този факт било задача на съдебното следствие и обсъждането му следвало да стане в окончателния съдебен акт, дадените към прокурора указания на практика игнорирали състезателното начало, пренебрегвали изразените от страните позиции по въпросите в чл. 248 ал. 1 от НПК и изземвали функции, с които единствено прокурорът бил натоварен. Искането е за отмяна на атакуваното определение.

Идентични са съображенията, изложени в частния протест, в който прокурорът акцентира върху възприетото от съда основание за връщане на делото в досъдебната му фаза – констатиран доказателствен дефицит. В тази връзка се твърди, че липсата на подкрепящи обвинителната теза доказателства не рефлектира върху редовността на сезиращия документ, а води до различни от възприетите процесуални последици. Съдебната фаза била тази, в чиито рамки следвало да бъде обсъждана необходимостта от набавяне на нови доказателства или проверка на вече събраните, твърди още прокурорът в подкрепа на искането за отмяна на определението, наименувано от него „разпореждане“.

Писмени възражения против жалбата и протеста не са постъпили.

1

Подсъдимият не е изразил становище.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото, изложените от страните доводи, както и приложимата процесуална материя, прие за установено следното:

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на прокурора от Районна прокуратура-Хасково, с който против А. М. Х. е предявено обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. С разпореждане от 12.05.2026 г. делото е било насрочена за разглеждане в разпоредително заседание, каквото е било проведено на 15.09.2026 г. На него са присъствали подсъдимият, защитникът и прокурорът, които след изпълнение на действията по чл. 272-274 от НПК (въпросът по чл. 275 е бил ненужно поставен) са взели отношение по изброените в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК въпроси, с изключение на този по т. 9, който нито един от участниците в процеса не е намерил за нужно да постави на разглеждане. В конкретиката на процесуалната ситуация този пропуск не е бил съществен, доколкото основания за обединяване или разделяне на делото явно не са съществували и защото други, далеч по-сериозни процедурни неуредици, е породила предприетата в това заседание процесуална дейност. Настрана ще бъдат оставени липсата на валиден електронен документ по смисъла на чл. 33 ал. 7 от НПК, който да обективира оповестения на 15.09.2026 г. съдебен акт и липсата на разяснителна процедура съгласно текста в чл. 55 от НПК, чиято редакция е била актуализирана след приключването на досъдебния стадий, не защото тези пропуски са маловажни, а защото други, оказващи се в явна несъвместимост с приложимите норми, са причинили очевидната незаконосъобразност на атакувания акт. Както вече се посочи, в коментираното разпоредително заседание страните са изразили своята позиция по преобладаващата част от въпросите, които е следвало да бъдат решени в този начален за съдебното производство етап. Мнението на страните по редовността на обвинителния документ е било еднопосочно – разбираемо прокурорът е считал своя акт за изряден, а защитата не е намерила основание да възрази срещу тази теза. Друг е бил фокусът на възникналия процесуален дебат – искането на защитника (подкрепено и от подсъдимия) съдебното следствие да бъде проведено по правилата на чл. 371 т. 1 от НПК. И макар съгласие на прокурора за прилагане на диференцирания ред да не е било необходимо, а обвинителното експозе (поне в протоколирания му вид) да е почти неясно, то очевидно обвинението се е противопоставило на защитното искане или поне е направило опит да го отклони – както вече се посочи, с почти недостъпни за настоящия състав аргументи, представляващи сложна амалгама между доказателствен анализ, становище за приложимост на особените правила, хроника за изминалата процесуална дейност и предсказание за развоя на заключителните прения.

Всъщност дискусията е била проведена, след като съдът „е приел становищата на страните по въпросите в чл. 248 ал. 1 от НПК“ и след като не е изразил собственото си такова по нито един от тези въпроси. Действително, избраната процедурна техника не се оказва в явно противоречие с текста в чл. 248 ал. 1 от НПК, но цялостния прочит на тази норма, разгледана и в контекста на озаглавената „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ глава „деветнадесета“ на НПК не дава повод за 2 разногласие по въпроса, че именно ръководещият съдебната фаза орган е този, който следва да обсъди всеки един от подготвящите съдебното заседание процедурни предпоставки, като преди и това мотивира своето решение, както нормата в чл. 34 от НПК повелява. Но и това нарушение не е било най-същественото, макар отсъстващото произнасяне по редовността на обвинителния документ да е функционално обвързано със застъпената далеч по-късно теза по този фундаментален за същинското съдебно заседание момент. А това заседание, което принципно правилно е било проведено непосредствено след приключване на разпоредителното (друг е въпросът кога е бил финализиран този епизод), е започнало с предварително изслушване на страните (без изрично обявяване на такова) по въпросите в чл. 371 т. 1 от НПК, след чието разискване, последвано от разясняване на правата, с които подсъдимият разполага и последиците на особения ред, е завършило с одобряване на даденото от защитника и подсъдимия съгласие свидетелите и вещите лица да не бъдат изслушвани, а при постановяването на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебната фаза.

Обстоятелството, че последните изобщо не са били приобщени по реда на чл. 283 от НПК (вж. чл. 373 ал. 1 от НПК) също ще бъде оставено без коментар, доколкото в аспекта на възобновеното съдебно следствие и на последвалите след него съдебни действия, този порок е бил практически „заличен“. А тези действия са предприети в етапа по чл. 300 от НПК – когато след приключването на тайното съвещание съдът е приел, че „обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени“, че „назначената в досъдебното производство експертиза не е била изготвена“, че „изчисляването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е съществен елемент от състава на престъплението“ и в заключение – че всички тези недостатъци налагат: първо, отмяна на определението по чл. 248 ал. 1 т.3 от НПК “за приемане на становищата на страните“, второ, на основание чл. 249 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК прекратяване на съдебното производство и на последно място - връщане на делото на прокурора. Коя процесуална норма съдът е имал предвид, за да обърне назад своя поглед към редовността на обвинителния акт при приключило съдебно следствие, няма как да бъде установено – такава не е цитирана в атакувания акт, нито се открива сред разписаните в глава „двадесета“ на НПК правила. Наистина, в съдебната практика и теория възможността за т.нар. „повторно“ разпоредително заседание не е напълно отречена, но ако съдът реши да приложи този изрично неуреден ред, той следва да постави на ново разглеждане всички въпроси, с които разпоредителното заседание е натоварено, като преди това оповести своето решение на страните и ги прикани за повторно становище, което е неизменна част и основна характеристика на този етап от съдебния процес. А друга негова съществена особеност е забраната по чл. 248 ал. 4 от НПК – в разпоредителното заседание да бъдат обсъждани нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Точно тази забрана съдът е нарушил. Още с встъпителните към мотивите аргументи той е наблегнал на констатиран доказателствен дефицит, на необходимост от изследване на „неизследвани“ факти и от изготвяне на експертиза, която би спомогнала за тяхното установяване. „Неизяснените“ факти съвсем неумело са поставени в полето на правото на защита и информираността за всички аспекти на обвинението, като 3 съвсем невярно е посочено, че подсъдимият не е бил известен за нивото на алкохолна концентрация, под чието въздействие според обвинението е управлявал моторното превозно средство. Недоволството в протеста срещу този извод е абсолютно основателно, доколкото дори повърхностният прочит на прокурорския акт не създава затруднения за откриване на обвинителното твърдение, според което алкохолната наситеност на кръвта се равнява на 2,61 промила. На практика и съдът не е констатирал смислови колебания по този обвинителен сегмент, а е приел неговата неустановеност, както точно е записано в съдебните мотиви, резонно пораждащи въпроса: 1. Какво е било основанието да бъде допуснато съдебно следствие по правилата на чл. 371 т. 1 от НПК, ако доказателствената дейност в хода на досъдебната фаза е била оценена като непълноценна и 2. Каква е била пречката за събирането на доказателства, необхванати от съгласието по чл. 371 т. 1 от НПК, доколкото тази диференцирана процедура (за разлика от уредената в чл. 371 т. 2 от НПК) не препятства възможността за прилагане на нови доказателствени способи и набавяне на нови доказателствена средства с цел разкриване на всички значими за предмета на доказването факти. Няма как да бъде даден процесуално обоснован отговор на всички тези въпроси, защото определението, с което съдът е прекратил съдебното производство, за да го върне на прокурора, не попада в периметъра на законово уредената процесуална материя. Затова то е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Последната изисква да бъде посочен стадият, от който съдебното производство следва да продължи. Предизвиканият процесуален безпорядък, разгледан в контекста на правилото за цялостно гарантиране на процесуалните правила, с които подсъдимият разполага, изисква процесът да започне от етапа на разпоредителното заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение (без номер), постановено в проведеното на 15.09.2026 г. открито съдебно заседание по НОХД № 383/2026 г. по описа на Районен съд-Хасково, с което съдебното производство по същото дело е било прекратено, а делото е върнато на прокурора.

Връща делото за продължаване на процесуалните действия по него от стадия на разпоредителното заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5