Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1381/2026
Вид
Решение № 323
Подписан
28.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Силвия Цанкова, Екатерина Роглекова, Теофана Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Христина Борисова в присъствието на прокурора Ангел Н. Ангелов като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601381 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнителна такава, от адв. А. М. в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Б., против Присъда по НОХД № 729/2024г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

С атакуваната присъда, подсъдимият Д. Й. Б. ЕГН: ********** е признат за ВИНОВЕН за това, че на 19.03.2023г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – кокаин, с нето тегло 0,428 гр., с активен наркотично действащ компонент кокаин – 89, 3% (тегловни процента), на стойност 119, 84 лева –поради което и на основание чл. чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Със същата присъда подсъдимият Д. Й. Б., е бил признат за ВИНОВЕН и в това, че на 19.03.2023г. в гр. Пловдив противозаконно е пречил на орган на властта – *** М.З.Б., ***, да изпълни 1 задълженията си – да извършва проверка за установяване на самоличността му по чл. 70 ал.1 т.1 от ЗМВР 1 „Полицейските служители могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни,че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“, поради което и на основание чл.270 ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ и НАЛОЖИЛ на подсъдимия едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 23 ал. 3 от НК към така определено и наложено на подсъдимия Д. Й. Б., едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното и наложено на подсъдимия едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.

Съдът се е произнесъл по чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК, а на основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановил ДА СЕ ПРЕВЕДЕ за ефективно изтърпяване ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от определеното и наложено с Присъдата на подсъдимия Д. Й. Б., със снета самоличност, едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА наложено на подсъдимия с Определение по НОХД № 7051/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на така приведеното за ефективно изтърпяване от подсъдимия Б. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато от така приведеното за ефективно изтърпяване от подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА изтърпяната част от наказанието, а именно единият ден - на 20.07.2022г.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото и направените разноски.

Във въззивната жалба и допълнение към същата

2 по същество се оспорват правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд, доказаността на авторството и субективната страна на инкриминираните деяния, както и възприетата правна квалификация. Поддържа се защитната теза за недоказаност на съзнателното държане на наркотичното вещество и за липса на съставомерно поведение по чл. 270, ал. 1 НК, а по отношение на престъплението по чл. 354а НК – и за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.

Защитникът поддържа исканията си по доводи, детайлно развити в съдебно заседание.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, извърши цялостна проверка на правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда – за правилна, законосъобразна и обоснована.

Въззивният съд не констатира основания за ревизиране на фактическите констатации на първата инстанция. Районният съд е провел необходимия доказателствен процес, събрал е относимите към предмета на доказване доказателства и ги е подложил на подробна проверка както поотделно, така и в тяхната логическа взаимовръзка. Фактическите му изводи не са резултат от изолирано възприемане на отделен доказателствен източник, а произтичат от съвкупната оценка на гласните, писмените и веществените доказателства и на експертните заключения.

От доказателствената съвкупност се установява по несъмнен начин, че през нощта на 18 срещу 19.03.2023 г. в района на нощен клуб „Плазма“ в гр.

Пловдив е провеждана специализирана полицейска операция, насочена към противодействие на разпространението и употребата на наркотични вещества.

В нея са участвали свидетелите М.Б., Д.К. и С.П.. Около 03:00 часа подсъдимият Б. и свидетелят Г.Л. пристигнали с таксиметров автомобил пред заведението. Полицейските служители се представили като такива и уведомили пристигащите лица за предстоящата проверка.

Подсъдимият Д. Б. след като чул от полицаите, че това е полиция и че ще се извършва проверка променил посоката си и тръгнал да се отдалечава от заведението в посока към бул. „Христо Ботев“. Свидетелят М.Б. видял 3 подсъдимия да се отдалечава, тръгнал след него и няколко пъти отново извикал „полиция“. Б. не спрял, поради което и св. Б. продължил след него.

Свидетелят успял да го настигне, видял, че подсъдимият държи нещо дребно, в бяла опаковка, в ръката си, като го хванал за ръката преди Б. да опита да глътне носената от него опаковка и след като свидетелят полицейски служител го стиснал по-силно за ръката подсъдимият хвърлил опаковка на земята. Опаковката представлявала бял полиетилен плик с клипс, а вътре съдържала бяло прахообразно вещество – високорисково наркотично вещество кокаин в количество с нето тегло 0,428 гр. – със съдържание на 89,3 тегловни % кокаин. Свидетелят М.Б. се легитимирал, показал полицейската си карта, но подсъдимият продължавал да се дърпа и да се опитва да се отскубне, както така препятствал проверката. Поведението на подсъдимото лице дало основание на св. Б. да упражни физическа сила като повалил подсъдимия по лице на земята и му сложил белезници. При това физическо съприкосновение и с полицая, и със земната повърхност, на Д. Б. били причинени охлузвания по лицето и лявата длан. За изхвърления пакет подсъдимия казал на св. Б., че било кокаин. За задържането с белезници на Б. полицейските служители от Първо РУ Пловдив информирали св. Г., който по същото време се намирал във вътрешността на нощен клуб „Плазма“ и ръководел протичането на полицейската операция там. За случая с Д. Б. били уведомени във Второ РУ Пловдив, доколкото територията около нощен клуб „Плазма“ се обслужвала от това РУ, за изпращане на разследващ орган за извършване на процесуалноследствени действия. На мястото на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествие /протокол за оглед – л.20-22 от досъдебното производство/, при който оглед е било намерено и иззето и така и приобщено като веществено доказателство по делото бялото полиетиленово пликче със съдържащото се в него високорисково наркотично вещество кокаин. С огледът на местопроизшествието и изготвянето на протокол било започнато досъдебното производство спрямо подсъдимия Б..

Д. Б. бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз79/19.03.2023 г. за срок до 24 часа.

Подсъдимият останал задържан по реда на ЗМВР и НПК до 30.03.2023 г. включително, като на 31.03.2023 г. бил освободен от Ареста Пловдив след като спрямо него в производство по реда на чл.64 от НПК била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в пари в размер 4 на 2500 лева – с Определение от 4

30.03.2023 г. по ВЧНД № 738/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Според заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза /ХЕ – л.65 от досъдебното производство/ при изследването на бяло прахообразно и на бучки вещество /иззетия при огледа – л.20-22 от досъдебното производство, бял полиетиленов плик с клипс, съдържащ бяло прахообразно вещество/ е с нето тегло 0,428 гр., съдържа 89,3 тегловни % кокаин. Остатък след изследване – 0,382 гр. Вещото лице е посочило в заключението си и че кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл.3 т.1 на Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве. Остатъчното количество наркотично вещество – бяло прахообразно вещество с нето тегло – 0,382 гр. и 89,3 тегловни % кокаин, било предадено на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР – НОП“ – гр. София. По делото е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ – л.70-71 от досъдебното производство/ по отношение на подсъдимия Д. Б. за установяване на травматични увреждания при задържането му, като според заключението на експерта при прегледа на Д. Й. Б. се установи охлузвания по лицето и лявата длан. Охлузванията по лицето и лявата длан поотделно и по съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелствания в предварителните си сведения.

Тази фактическа последователност въззивният съд възприема изцяло.

Същата се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното производство. Районният съд основателно се е доверил частично на обясненията на подсъдимия Б., от показанията на свидетелите Б., К., П., Г., частично от показанията на свидетеля Л., от заключенията на вещите лица по химическата и съдебномедицинската експертизи, от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заповед за задържане на лице по ЗМВР, декларации, протокол за обиск на лице, справки за съдимост, справка за лице – установен извършител на престъпление, експертна справка, приемопредавателни протоколи, уведомителни писма, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, типова длъжностна характеристика, заповед, 5 протоколни определения, характеристична справка, от веществените доказателства – 1 брой празен бял хартиен плик /л.62 от досъдебното производство/, 1 брой полиетиленов плик, запечатан със силиконов печат „РДВР Пловдив 053“, съдържащ остатък след експертно изследване на бяло прахообразно вещество с нето тегло – 0,382 гр. и 89,3 тегловни % кокаин, намиращ се на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР – НОП“ – гр. София.

Подробно и правилно са обсъдени от районен съд свидетелските показания по делото, както и обясненията на подсъдимия, като са неоснователни възраженията срещу достоверността на показанията на полицейските служители.

Обстоятелството, че свидетелите Б., К. и П. са *** и са участвали в извършената проверка, само по себе си не представлява основание показанията им да бъдат третирани с по-ниска доказателствена стойност. НПК не установява предварително определена доказателствена сила нито в полза, нито във вреда на показанията на определена категория свидетели. Те подлежат на преценка по общите правила – според тяхната вътрешна последователност, конкретност, взаимна съгласуваност и съответствие с останалия доказателствен материал. Именно такава проверка е извършена в случая.

Показанията на свидетелите Б., К. и П. са съгласувани по основните факти: пристигането на подсъдимия, представянето на служителите като полицаи, промяната в посоката на движение на Б., преследването му от Б., физическата съпротива и изхвърлянето на малката опаковка. Различията в степента на детайлност са естествен резултат от различната позиция на всеки свидетел спрямо динамично развилия се инцидент и не засягат съществените обстоятелства от предмета на доказване.